• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7349

Поредно за син Ивайло

dindi

36 прегледа

И така както повечето от вас знаят син Ивайло беше кръстен на 6 август.

Решихме да не правим голямо кръщане, че след месец ни чака рожден ден. Мъжът ми като заклет атеист беше твърдо против, но аз го отрязах и му казах, че с него или без него детето ще бъде кръстено. В крайна сметка стана моето (както винаги) :hush:

И така на 4 срещу 5 Ивчо изкара тежка нощ изпълнена с много плач и малко сън. На 5 беше заведен на доктор, за да разберем, че цялата му устичка е в афти. Изписаха ни мазило и изкарахме тежък ден, мислех дали да отложа събитието, но всичко вече беще уговорено и реших кисел, не кисел, кръщане ше има.

Сутринта тръгна зле. Осъмнах неразположена и тоалета, който си бях приготвила отпадна. :mad:

Ивчо сутринта не благоволи да се изака и само се молех да не вземе да я свърши тази работа в църквата. Слава на Богу, размина ни се.

Та ето ни и нас в църквата, болното дете не можете да познаете, че е болно. Като влезе в църквата, като започна един смях. Кумата ми не може да го удържи, попа каза да го държа аз, че явно нямало да се получи. А хлапето не спира. То въртене, махане с ръчички, зор да го пусна на земята и да разгледа всичко. Попът само промърмори: Ама това дете много палаво, не можете да го удържите.

Е,че как? То беше във вихъра си, кулминацията беше когато се свлече от ръцете ми и аз за да го задържа се наведох, съответно подхлъзнах и тупнах по задник зад попа.Ивчо през това време се почувства свободен и тръгна да бяга лазеиики. Не стигна далеч, за това пък всички отпред се заливаха от смях. Ивчо-също. :P

Събличането мина с голям смях, а топенето във водата с още по-голям.

Наддаде глас само при обличането, ама той така си прави и във вкъщи-мрази дрехите. И докато бебока скрибуцаше попа промърмори доволно: А така, да ти чуем гласчето на тебе. :)

Останалата част мина подобно, смях, махане на ръчки и умиране от удовлствие, че е в центъра на събитията. Дедо поп му беше изключителни симпатичен и от време не време го гледаше толкова съсредоточено и замислено, че човек ще си каже, че е напълно наясно за какво му пеят. След като попът нахално навря устните му до кръстта, без никакъв срам детето си избърса устата, а малко по-късно се опита да му дръпне книгата от ръцете. На мама синето.

Та така, беше много весело, попът ни изпрати с една лекция на тема пости и пречиствания и с думите,че до сега такова кръщане не е имал. То хората от църкавата се изредиха да ни гледат маймунджълъците.

Следвщото събитие, което ни очаква е прощъпулника. Ивчо ходи! Е, малко клатейки се и често пада по дупе, но съвсем спокойно обикаля от стая в стая прав. Моля се да стане по-бързо по-стабилен, че детето твърдо е решило, че земята е мека и редовно се дръндоти в нея. Ама инат и се изправя-пада, изправя-пада и не ще да се подпира. И сега е наясно къде е шкафът с бисквитите отива си прав човекът до него, отваря го-взима пакета и вади бисквита. Ръфне малко и я пусне на земята, вземе си друга по позната процедура, когата пода стане в бисквити сядаме на земята и започваме да ги рониме, докато, земята не стане цялата в трохи.

Та така... :hush:




12 Коментара



ох...

натам отива и Велка-зелка, но дано да стане по -бавно и не чак така :P

Нейното кръщение пък мина спейки :ph34r: И тя плака после при триенето и обличането

п.п.Честито ви кръщение, да ви е жив и здрав и все така палав. После чакаме доклад и снимков материал от прощъпулника :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

хехе - пък ние голям рев му теглихме в църквата.То не беше рев от попа, не беше плач от купела, от ръсенето, от помазването.Онова ми ти сете се извивашще все едно го колят, а не го кръщават....

Сподели този коментар


Линк към коментара

Гале, аз съм против ранното прохождане. Ама след намесата на бабите, не ме питат. Мама го научи да се води и Иво ревеше като не му даваш ръцете си. Та около месец-два ми разказа играта. Иначе от осмия месец си се изправяше и то пак от зор да не стои в кошарата.

хехе - пък ние голям рев му теглихме в църквата.То не беше рев от попа, не беше плач от купела, от ръсенето, от помазването.Онова ми ти сете се извивашще все едно го колят, а не го кръщават....

Ние все пак сме мъже фръц-фръц :laugh:

Сподели този коментар


Линк към коментара

....

Ние все пак сме мъже фръц-фръц :laugh:

Мъже...пфу : "а тате, ако занеш само момчетата колко грозни буби с топчета имат" ... :blink:

*коментарът е от преди няколко години, изречен след едно общо къпане в детската градина


1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Честито кръщение!

Само един въпрос... Защо не оставихте детето като порасне само да реши дали иска да е покръстено или не?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Честито кръщене!

Само един въпрос... Защо не оставихте детето като порасне само да реши дали иска да е покръстено или не?

Спорен въпрос.

Родителите ни искаха, че било за здравето на детето, Господ да го пазел.

Мъжът ми не искаше, защото било голяма простотия и детето трябвало да си избере само какъв да бъде.

Аз реших да го кръстя от чисто практична гледна точка. Доста мои познати на дърти години се кръстиха, кои заради свадба, кои заради кумство и така...Реших да си направим кефа с нашите и да му спестя удоволствието един ден да се чуди да се кръщава или не, а дали на него ще му пука, ще разберем след време.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Честито кръщене!

Само един въпрос... Защо не оставихте детето като порасне само да реши дали иска да е покръстено или не?

Освен тривиалните и прозаични причини, които е посочила уважаваната от всички нас собственичка на блога, кръщението на децата ( респ. обрязването ) има и друга, много по-дълбока и важна цел : да ги накара след време да се замислят :"Аджеба, аз като съм кръстен/обрязан - какво означава това и какво трябва да правя ?"

Дори 10 % от децата на християните или мюсюлманите да си зададат този върпос - това си е победа :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Освен тривиалните и прозаични причини, които е посочила уважаваната от всички нас собственичка на блога, кръщението на децата ( респ. обрязването ) има и друга, много по-дълбока и важна цел : да ги накара след време да се замислят :"Аджеба, аз като съм кръстен/обрязан - какво означава това и какво трябва да правя ?"

Дори 10 % от децата на християните или мюсюлманите да си зададат този върпос - това си е победа :)

Правите сте и двамата от вашите си гледни точки...

Аз бих оставила детето си да избере само тези неща - не бих могла да наложа такова нещо на детето си (в обратния вариант ще се активизира историята за забранения плод).

Какво като е мое дете?! То е свободно да избира направленията, по които ще се движи в СОБСТВЕНИЯ си живот. Аз мога само да му дам съвети, а те пък колко ще са верни и актуални тогава е друга тема.

Докторе, обрязването в исляма се прави предимно и основно поради хигиенни причини... Това е била първоначалната идея...

Сподели този коментар


Линк към коментара

хехе - пък ние голям рев му теглихме в църквата.То не беше рев от попа, не беше плач от купела, от ръсенето, от помазването.Онова ми ти сете се извивашще все едно го колят, а не го кръщават....

То разликата не е особено голяма :baby:

Диди, честито ви кръщене, дано да е жив и здрав Ивчо и да ви пощурва още повече в бъдеще :hush:

Колкото до кръщенето - и аз съм на мнението на Сердие. Ако един ден имам дете, изобщо няма да го занимавам с подобни глупости - нека то си прецени, когато порастне. :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Честито Ви кръщене и от мен! Присъединявам се към пожеланията на Федорка и Бианка за още едно -два пъти по лудо от Ивчо :wink12:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход