Вече сме на една годинка...Рожденият ден ни мина бързо и неусетно, естествено Ивчо не разбра за какво е цялата патърдия, но се хилеше всеки път когато чуе Честит рожден ден...
Но няма да ви разказвам за събитието. О, не. В мен се е събрало яд и искам да го излея и ако може да се поучат някои от грешките ми.
Реших да правя празника на село. Дворът ни е голям и хубав, пълен с играчки и забавления за децата. На възрастните ще им е приятно на въздух да си хапват и всичко изглеждаше по план чудесно. Започнах да си каня гости, предимно приятели. Каня някого и подчертавам рожденият ден ще е в работен ден и през деня, ако не можете да дойдете ще ви разбера, на никого няма да се сърдя. Все пак това е празник, а не мъчение. Общо взето който и да поканих, всеки каза че ще дойде, имаше само няколко човека, които директно ми отказаха поради ангажименти. Няма значение, абсолютно ги разбирам, аз също съм отказвала покани. Даааа, рожденият ден наближи, изготвих си план за пазар, меню, започнах да търся торта и така...Но...времето взе да се разваля и чудесните ми планове заминаха. Студът удари и започнахме да мислиме къде да съберем гостите. Една от причините да правя рожденият ден на село беше, че в къщи побирам максимум 20 човека, а по списък хората бяха 34. И така..започнаха да ми се обаждат хора, които няма да дойдат, списъкът ми намаляваше главоломно. И както вече казах не се сърдя на никого, ама мама му стара, защо трябва да ми звъните в последния момент? Значи аз броя маси столове,пържоли ако щете, правя си сметка за безалкохолното...абе всичко си е по списък. И какво на 12 септември 6 дущи се обаждат, за да ми кажат, че няма да дойдат. И то не ми се обаждат те, аз им прозвънявам за 3 път, за да разбера да ги броя ли или не. И какво аз им се моля да ми кажат едно да или не. Абе майната ви! Един решил да замине за Стара Загора...е добре, що не звънна като тръгна и не каза така и така-заминавам, втори нямал възможност- е ти сега ли разбра че нямаш възможност бе, фрапиращият случаи беше и главния лирически герой да се познае, чието оправдание беше, че е забравил.
Когато някой те кани на гости си прави сметката с какво да те нахрани и къде да те настани, да му врътнеш номера в последната минута е най-голямата шибания, която можеш да сътвориш. Въобще не поемай ангажимент, който не можеш да изпълниш. Ама нищо де, аз ще си маам пържоли една седмица, ще хапнат кучетата и кокошките мезетата, и ще си взема поука да не каня несериозни хора, на които им е през оная работа, че търчиш и се занимаваш с глупости поне 3 дена и чистиш след това още толкова, ама нейсе...
В кратце само ще кажа, че смятам за вторият рожден ден не, но третият със сигурност ще бъде в детски клуб. Чиста ти работа и наистина си усетиш, че детето има рожден ден. Разбира се никой от тези несериозните няма да бъде поканен, защото не виждам смисъл да си давам парите на вятъра. За вторият - ще го мисля, но да ме връхлети отново тази простотия-не, мерси!
Препоръчани коментари