Рейтиг на съчувствието
Мисля си...
Мисля си какъв щастлив човек съм. Затънала в дребните ежедневни проблеми, човек понякога забравя истински важните. И така родния ефир ни заля отново с две предавания с благородни каузи. Че каузите са благородни спор няма. Въпреки че в мен все остава онзи горчив вкус, който възниква от една медийна борба за рейтинг. Решили телевизиите да помагат в едно и също време на годината, в един и същи часови пояс, с подобни мисии. Човек може да го преглътне, може да сменя каналите, има избор да гледа или не...Истината е, че истината ми идва в повече. Да, живеем в "интересни времена", в такива, в които да те е яд, че дишаш. В такива, в които от 23 драми трябва да си избереш една.
Много ми е интересно дали някой успя? Дали някой си каза: Ето, този заслужава най-много да спечели.
А рекламата беше хубава...позитивна...Байландо изпълнява мечти. Някъде там са се объркали. Трябвало е да изпишат: Байландо дава шанс за живот. В 90% от историите ставаше дума за болести при възрастни и малки деца, които са непосилни от финансова гледна точка за техните семейства. И най-страшното, е че човек се сблъсква с техните трагедии, те вече не са статистика, а лица от екрана, които молят за помощ. Дори нейната цена да е да вдигнат нечий рейтинг. Надявам се това състезание да е фиктивно и всички от него да излязат победители и гластността на историите им да срещнат подкрепа. Да има полза от цялата работа за всички, въпреки че, дълбоко се съмнявам. Някакси телевизиите, нямат нищо общо с добрите феи. Те са по-скоро глашатаи, на които им се плаща.
Не знам дали ще гледам. Че ще дам, ще дам, но не знам дали ще гледам.
Препоръчани коментари