В София в района на Народна библиотека има една жена. Стряскала ме е хиляди пъти. Но тя е по скоро агресивна към мъжката част от обществото. Застава на спирката и започва да си говори сама - кара се с някакъв мъж...почти винаги е едно и също. Виждала съм я да дърпа случайни мъже по улицата и да им крещи неистово, да ги блъска. Явно някога е била наранена страшно много. В такива случаи, винаги съм се чудела как да реагирам. Не за друго, а защото не е само тази жена. Виждала съм, всякакви подобни случаи и пак не съм подготвена за следващия... :sad:

В София в района на Народна библиотека има една жена. Стряскала ме е хиляди пъти. Но тя е по скоро агресивна към мъжката част от обществото. Застава на спирката и започва да си говори сама - кара се с някакъв мъж...почти винаги е едно и също. Виждала съм я да дърпа случайни мъже по улицата и да им крещи неистово, да ги блъска. Явно някога е била наранена страшно много. В такива случаи, винаги съм се чудела как да реагирам. Не за друго, а защото не е само тази жена. Виждала съм, всякакви подобни случаи и пак не съм подготвена за следващия... :sad:

Народната библиотека вече е място-табу!

И кво сега, трябва да се друсам ли, за да се успокоя?

Як секс и здрав сън след това.На другия ден няма да помниш лошото.Ще разправяш историята по купони.Ще си горда с това си преживяване

Луди има много.Аз лично възприемам всички форми на живот.Всичко е суета-лудостта тоже.

Як секс и здрав сън след това.На другия ден няма да помниш лошото......

След такова преживяване, якият секс ще е направо постижение

Погледна ме пряко в очите. Гледайки ме грабна чинията ми, заедно с приборите, обърна се и седна на съседната маса и каза "Гладна съм и ще ям!"...

ТОВА ЛИ Е??????????? И заради това ли прецени, че е луда? Да си чувала, че на глада очите са големи? Не знам защо го нарече "катарзис", но щеше да ти е достатъчно някога да си чувствала отчаяние, за да приемеш това с нужната доза разбиране, а не ужас...

Била си жертва, тя е постъпила точно така за да срине съпротивата ти, в това има разум и пресметливост, не лудост. До преди няколко години и аз имах смразяващ поглед. В очите ми се четеше болка, но такива като теб виждаха само осверепялост. Само човек на който не му пука за нищо може да те погледне право в очите и да те подчини. Викат му нам си какви вампири и бабини деветини, а е просто здрава психика.

А ти защо си мислиш (както винаги), че си наясно какво е преживяла Сердие, че толква бързо се захващаш да критикуваш? Беше ли на онзи обяд да видиш как е изглеждала жената, която е грабнала чинията й? Защо си мислиш, че ти знаеш повече за счупената ръка, от колкото човека, който си е счупил?

Нормално е, да се е уплашила и е нормално да е помислила жената за луда. Не бих се учудила ако е била психически нестабилна .

Не знам дали някога е чувствала отчаяние, за да може да прояви разбиране, но никому не пожелавам това чувство.

Не забравяй, че не всички са край хора, които изживяват силна емоционална болка. "Такива като теб?" - какво по дяволите е това?

Знаеш ли, преди години бях сама в един град в южна България (подробностите ще ги спестя) - бях отишла там на стоп, от три дена не бях яла и не бях спала както трябва и си имах причини да избягам. Но не съм дърпала на никого чинията и не съм гледала хората със смразяващ поглед. Не. Никой не е длъжен да бъде жертва на нечия лична болка, било то и близък.

Never rush passing judgments on others. Тъпо е.

Сердие, спокойно - след няколко дни случката ще отшуми. Случва се.

Сед, сега ще те светна нещо

Не я слушай кака си, дето три дена не била яла хубаво. Аз знам какво е отчаяние, което не си е за хвалене, и уверявам те, на това първично състояние принципите за нищо ги нямах. Идеи като кражба и това да пребия някого си бяха ептен най-логичното нещо на света. Ако ме попиташ дали съм бил луд, обаче, ще ти отговоря отрицателно. Лудите не живеят на тази планета, а тази която е преценила, че с леко самоунижение ще може да си изпроси храна е искала повече от всичко да остане на тази планета.

Има си хора които изживяват целият си живот без да си имат понятие докъде могат да стигнат в оцеляването си. Има една индийска поговорка, че без страдание няма състрадание. Затова и ти написах, че ако чувството на отчаяние ти беше познато, щеше да приемеш случката с нужното разбиране, а не ужас.

Говори си наизуст.

Нормална човешка реакция е да се уплаши, а ти веднага се изяви като съдия по дело, едва ли не търсейки наказателна отговорност.

Блаженни сме ние, които не сме страдали.

П.П: Винаги съм мислила, че много би ти ходило, ако се беше родил жена