Слънчевко
От vivilon
· 811 прегледа
Слънчевко обича Слънцето. Той плете чорапи от лъчи. Пада си леко хипохондрик. Той се страхува от сърцебиене и мъртво вълнение и от живо също.Носи се по небето , но когато се захласне и падне във водата , потъва тутакси. Нимфи еротоманки го спасяват. Правят му изкуствено дишане , когато Слънчевко се освества , така се изплашва , че сам си бие два шамара и се изстрелва акапултно директно в трети атмосферен слой.
Слънчевко иска да е съвършен , не злоупотребява с нищо, дори с любовта. Еуфорията му е чужда, защото е вглъбено подредено емоционално рационален.Любимото му занимание е да се прави на Слънчице , да пръцццка лъчи и да жъне възхита. Затова често някой по- прозорлив облак майтапчия го оплита в пари , захранва го с попара от ласкателства , Слънчевко се захласва и за пореден път цопва във водата. Повече от ясно е , че русалките му бият шута и вече няма кой , та случва се така , че Слънчевко отново се оказва в онова унизително удавящо го положение и тъкмо да предаде Бог дух, взел , че се оплел и то в мрежата на Едноименния Старец от Старецът и Морето." Баси , странната риба"- помислил си Старецът и го закачил да съхне за чироз . Без чорапи , почти настинал Слънчевко неволно става свидетел на личната и епична схватка на Старецът с Морето и как акулите му опоскват рибата -тон , а морето душата-ром.. После някак Слънчевко се спасява , вятър ли , чайка ли или самата съдба , но така или иначе оцелява. Плете си нови слънчеви чорапи, долита до Южното крайбрежие, кацва на един клон и разказва на Хемингуей онази история за Стареца, като не пропуска да отбележи , че иска съавторски права. но както е известно Хемингуей си е мошеник и патологичен лъжец и не си изпълнява обещанието.
Слънчевко не може да го понесе и си разплита чорапите от възмущение, изкарва на една кука едно шалче , подарява го на Малкия принц и решава да се напие с морска вода. Напива се , харесва му и скъсва с идеалността. С една дума казва НЕ на съвършенството.Научава се да плува,да прави секс с русалките, да праска покер с облаците, откъдето произлиза култовата в тези среди фраза"Толкова ми е слънчевко , че направо ми е облачно". Престава да се страхува от мъртво и от живо вълнение, от простуда и любов, става съвършен , но не окончателно.Слънчевко не владее техниките на окончателността, не знае какво е минус , какво е плюс , защото в трети атмосферен слой такива измишльотини няма
Благодаря за аплодисметите
Очаквайте стърготини , изрезки и огризки от лятото и една мида с......
Препоръчани коментари