Премини към съдържанието
  • публикации
    7
  • коментари
    4
  • прегледи
    5999

изрезки


vivilon

410 прегледа

Здравей Улицо- здравей - отвръща ми прозявайки се тя.Шест и половина е загадъчен час, в който небето не говори нищо, само се подсмихва и си крие облаците. Дървото , което се прави на липа ,се протяга утринно и навира клони в чашата с кафе. Черпя го едно , не отказва. Камбаната се обажда, гларусите крякат. Изпипан момент. Идеално време за една цигара.

Кацнала съм на едно надвиснало над главната улица балконче, почти на третия етаж , почти като във Венеция , ако не беше в Созопол. Идеално място за съзерцание и войаорство.Почти няма никой. Почти , заслепяват ме снежнобели чехли , които тътрузят уморен ром- баничар/наблизо е баничарницата/омесил тесто за целия братски руски народ , основния контингент/асоциация от чехлите , нищо повече/тоз сезон.Зяпам си аз и хоп- Старецът с два различни крака/единият е като клечка за зъби/ разтропва утринната тишина с рачешка походка , заметнал кърпа на рамо . По точен дядка на света няма и с по-готина походка / не се шегувам/.

И отново тишина. Относителна и после разцепена от тръчкащи еуфорично момче и момиче, които , както се оказва са си изгубили гащите в морето/ не подслушвам , просто крещят от кеф/.Става ми драго, кво по-хубаво от това да си загубиш гащите в морето.Романтично е някакси. После почти визуализирам как ,плувайки си безметежно нечии гащи ми се надяват на главата ,и краткия сантимент се превръша в кратко отвращение. Още повече , че имам опит с човешки екстремент/ думичката кърти .... кенефи/. И понеже съм несериозна и неуравновесена, ме осенява вдъхновение и пляскам едно стихотворение. От което следва, че едно ла**о в морето може да е източник на вдъхновение , но една канализация никога. Тя може да е източник само на чревни и други инфекции, което всъщност пак води до частен случай и до тоталното ми объркване в този ред на мисли.От чревната флора и фауна , мисълта ми отскача към хладилника, подтиквана от раздвижването в съседните стаи и нуждата от споделяне на бъркоч от кисело мляко със сладко от смокини / местен хит/в огромни чаши на огромни рози във вече шумолящото утро на едно море

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване