Дзън

Чашите за шампанско са най-лекомислените и щастливи чаши на света.Те са в състояние на постоянна влюбеност и мехурчести оргазми ,отдавайки се с гъделичкаща спонтанност на Дом /Периньон/ , на Арман/ де Бриняк / и на други отбрани господа от винарския бранш. Звънтят високомерно в компанията на някое обикновено газирано вино , то започва да се чувства като абсолютен селянин и бързо губи пенливост, свива се , става блудкаво и със селяшки привкус..Държат се арогантно с кухненската гъба, а съдомиялната презират тайно.Оглеждат се една в друга и кокетно правят чупки на кристални блясъци.Сред цялата тази идилична инертност , една чаша търсела нещо отвъд нещата.Виждала се като купа с плуваща риба или като ваза , а най-смелите й мечти достигали дори до божествения Сваровски.С две думи- не можела да се намери.

Веднъж гъбата , с която били в добри отношения , скрепени от постоянното клюкарстване по адрес на другите чаши , й споменала нещо за дзън, което била подочула от една философваща недопита бутилка. Повечето чаши живеят механичен живот и затова никога не могат да разберат едно вино., но не една търсеща чаша.

Широко известно е , че виното има чудесна памет , благороден дух и словоохотливост. То започнало да й разказва за слънцето и светлината на детството си , плуващо в захарността на узрели гроздаци , за птиците и лисиците , за врящия си тийнпериод и палавите дрожди ,и изобщо за нещата и отвъд .Изпълнила се тя с духа на дзън и помъдряла.А както всеки знае- когато обикновената чаша добие познание става мъдра чаша, а когато мъдрата чаша добие познание става обикновена чаша. Озъзнала се тя с кристална яснота и вече не се търсела в други форми . Но както често се случва в кристалния свят, един ден чашата се пръснала ...