• публикации
    7
  • коментари
    4
  • прегледи
    5344

За този блог

Публикации в този блог

vivilon

Мрак

Какво са капките роса

това са сълзите на Мрака

в копнежа му по Светлината

Мрак бил метър и петдесет и ходел на пръсти, за да изглежда по-висок. Той се родил в невероятно мрачен ден , толкова тъмен , че дори астрономите се объркали и сметнали ,че е настъпило неочаквано слънчево затъмнение, а очакващите края на света се кефели мрачно. Освен това майката на Мрак страшно се измъчила , измъчил се и екипа от лекари и акушерки , който празнувал Деня на акушерството и от сутринта бил подпийнал здраво в името на здравето.Бащата на Мрак също бил подпийнал или по- точно много се дори бил напил и затова ,когато съпругата му настояла за това тъмно име, нямал сили да й се опре , само в знак на протест обърнал още няколко чашки, вцепенил се и се проснал като пън в чакалнята, която и без това била пълна с пънове.

Мрак растял бавно и нерешително и изобщо не бил мрачен. Имал нежна и съзерцателна душа, и мек характер.Разплаквал , когато без да иска настъпвал някоя буболечка .В училище го скъсвали от бъзик, особено много обичали да се гъбаркат с него учителите, всеизвестно е , че даскалите със стаж са тъпо племе или поне повечето.Но той не се засягал , носел си претенциозното име като кръстчето , което баба му по бащина линия му подарила са седмия рожден ден- масивно чисто сребро, към три кила, с пищна инкрустация от флорални мотиви, сред които преобладавали малки розички с ,кой знае защо,огромни тръни, с две думи било си тежък кръст да се носи този кръст, ако може така да се каже за по- голяма яснота и образност.

Най- лошото било , че Мрак се чувствал страшно незначителен, понякога му се струвало , че дори огледалото не може да го отрази, че се смалява като Алиса , за която той дори не подозирал , че съществува някъде в Страната на Чудесата, защото никак не се увличал от литература.Повече от ясно е ,че момичетата изобщо не го забелязвали. Толкова не го забелязвали ,че дори не му се подигравали. Това устройвало неговата безкрайна стеснителност в женска компания . Дори към майка си се обръщал пелтечейки с "Госпожо мамм .. че..", от което тя страшно се обиждала и понеже била жена с характер , да не кажем дори тежък, му мълчала с дни и си живеела в постоянно обидено мълчание. Единствено с баща си се разбирал . Разбирателството им се свеждало до волското търпение на малкия Мрак , с което той изслушвал разплаканите тиради на баща си, оплакващ се от мълчаливия характер на съпругата си и липсата на каквато и да е сексуалност у тази твърда като камък , и в прекия и в преносен смисъл жена.Но това се случвало рядко, само три пъти в годината , на Коледа , Великден и на рождения ден на Мрак. През останалото време баща му си мълчал, смалявал се и се прегърбвал, от което му се появила гърбица , която на всичкото отгоре ужасно го сърбяла.

На Коледа стават чудеса , както се казва в ракламата на кока кола, една от любимите на Мрак , заедно с тези за шпек и лепило за ченета.Както всяка Коледа , той бил поканен на религиозно парти -матине в дома на баба си , от която страшно се страхувал и дланите му се изпотявали.Облякъл си той смокинга , подарък за абитуриентския му бал от гореспоменатата царствена, властна и дълбоко религиозна личност. Смокингът бил пурпурен , а Десетте Божи заповеди били извезани на гърба със златни букви и то на санскрит. Поради тази причина на бала всички го бъркали с клоуна и постоянно му биели шутове.

Още щом влязъл в огромния бабин хол, миришещ на рози и тамян,Мрак усетил нещо различно, толкова се впечатлил , че дори забравил да се изпоти.Баба му го посрещнала, както винаги, с учтива безразлична хладност и започнала да го представя на гостите, повечето от които той и без това познавал.И точно в този момент я видял или по-точно я усетил

- Приятно ми е ,Тъга - казала тя

Мрак щял да припадне, толкова страшно се влюбил.Любовта го сграбчила като ястреб мишка и впила нокти в сърцето му

-Мррр...кххх- измъркал той и се задавил с к-то

Мрак , който в живота си не бил прочел нито една книга, направил първия си кавър на първия попаднал му в Интернет стих, с което сложил началото на кариерата си на плагиат, майстор на кавъри и хепи ендове.

Какво са капките роса

това са сълзите на Мрака

в копнежа му по ..Тъгата

Тъга много се разчувствала. Тя била с една глава по-ниска от Мрак и нещата се развили благоприятно. Любовта се разраснапа като тумор и те се оженили.Родили си момиче и го кръстили Меланхолия.Меланхолия растяла като гъба след дъжд и станала красавица.Имала най-дългите крака и най-изкусителната походка в историята на Сополивуд . Била известна като Дългата и дори си спретнала собствено шоу с петдесетгодишен договор.Родителите й и стигали до пъпа , но тя никога не ги гледала отвисоко.

Като всепризнат майстор на хепи ендове , напълно лишен от меркантилност и тщестлавие , Мрак бил ценен и обичан.Липсата на здрав разум в съчетание с липсата на сантиметри го правели изключително чаровен в очите на изгряващите и залязващи звезди в киноиндустрията.Мрак преспал с половин Сополивуд от чисто любопитство и безхарактерност.С колкото повече жени бил , толкова повече се влюбвал в жена си. Огледалата му станали тесни и ходел на пръсти единствено по навик.

:P

vivilon

Дзън

Чашите за шампанско са най-лекомислените и щастливи чаши на света.Те са в състояние на постоянна влюбеност и мехурчести оргазми ,отдавайки се с гъделичкаща спонтанност на Дом /Периньон/ , на Арман/ де Бриняк / и на други отбрани господа от винарския бранш. Звънтят високомерно в компанията на някое обикновено газирано вино , то започва да се чувства като абсолютен селянин и бързо губи пенливост, свива се , става блудкаво и със селяшки привкус..Държат се арогантно с кухненската гъба, а съдомиялната презират тайно.Оглеждат се една в друга и кокетно правят чупки на кристални блясъци.Сред цялата тази идилична инертност , една чаша търсела нещо отвъд нещата.Виждала се като купа с плуваща риба или като ваза , а най-смелите й мечти достигали дори до божествения Сваровски.С две думи- не можела да се намери.

Веднъж гъбата , с която били в добри отношения , скрепени от постоянното клюкарстване по адрес на другите чаши , й споменала нещо за дзън, което била подочула от една философваща недопита бутилка. Повечето чаши живеят механичен живот и затова никога не могат да разберат едно вино., но не една търсеща чаша.

Широко известно е , че виното има чудесна памет , благороден дух и словоохотливост. То започнало да й разказва за слънцето и светлината на детството си , плуващо в захарността на узрели гроздаци , за птиците и лисиците , за врящия си тийнпериод и палавите дрожди ,и изобщо за нещата и отвъд .Изпълнила се тя с духа на дзън и помъдряла.А както всеки знае- когато обикновената чаша добие познание става мъдра чаша, а когато мъдрата чаша добие познание става обикновена чаша. Озъзнала се тя с кристална яснота и вече не се търсела в други форми . Но както често се случва в кристалния свят, един ден чашата се пръснала ...

BrokenGlass2.jpg

vivilon

изрезки

Здравей Улицо- здравей - отвръща ми прозявайки се тя.Шест и половина е загадъчен час, в който небето не говори нищо, само се подсмихва и си крие облаците. Дървото , което се прави на липа ,се протяга утринно и навира клони в чашата с кафе. Черпя го едно , не отказва. Камбаната се обажда, гларусите крякат. Изпипан момент. Идеално време за една цигара.

Кацнала съм на едно надвиснало над главната улица балконче, почти на третия етаж , почти като във Венеция , ако не беше в Созопол. Идеално място за съзерцание и войаорство.Почти няма никой. Почти , заслепяват ме снежнобели чехли , които тътрузят уморен ром- баничар/наблизо е баничарницата/омесил тесто за целия братски руски народ , основния контингент/асоциация от чехлите , нищо повече/тоз сезон.Зяпам си аз и хоп- Старецът с два различни крака/единият е като клечка за зъби/ разтропва утринната тишина с рачешка походка , заметнал кърпа на рамо . По точен дядка на света няма и с по-готина походка / не се шегувам/.

И отново тишина. Относителна и после разцепена от тръчкащи еуфорично момче и момиче, които , както се оказва са си изгубили гащите в морето/ не подслушвам , просто крещят от кеф/.Става ми драго, кво по-хубаво от това да си загубиш гащите в морето.Романтично е някакси. После почти визуализирам как ,плувайки си безметежно нечии гащи ми се надяват на главата ,и краткия сантимент се превръша в кратко отвращение. Още повече , че имам опит с човешки екстремент/ думичката кърти .... кенефи/. И понеже съм несериозна и неуравновесена, ме осенява вдъхновение и пляскам едно стихотворение. От което следва, че едно ла**о в морето може да е източник на вдъхновение , но една канализация никога. Тя може да е източник само на чревни и други инфекции, което всъщност пак води до частен случай и до тоталното ми объркване в този ред на мисли.От чревната флора и фауна , мисълта ми отскача към хладилника, подтиквана от раздвижването в съседните стаи и нуждата от споделяне на бъркоч от кисело мляко със сладко от смокини / местен хит/в огромни чаши на огромни рози във вече шумолящото утро на едно море

vivilon

Слънчевко

Слънчевко обича Слънцето. Той плете чорапи от лъчи. Пада си леко хипохондрик. Той се страхува от сърцебиене и мъртво вълнение и от живо също.Носи се по небето , но когато се захласне и падне във водата , потъва тутакси. Нимфи еротоманки го спасяват. Правят му изкуствено дишане , когато Слънчевко се освества , така се изплашва , че сам си бие два шамара и се изстрелва акапултно директно в трети атмосферен слой.

Слънчевко иска да е съвършен , не злоупотребява с нищо, дори с любовта. Еуфорията му е чужда, защото е вглъбено подредено емоционално рационален.Любимото му занимание е да се прави на Слънчице , да пръцццка лъчи и да жъне възхита. Затова често някой по- прозорлив облак майтапчия го оплита в пари , захранва го с попара от ласкателства , Слънчевко се захласва и за пореден път цопва във водата. Повече от ясно е , че русалките му бият шута и вече няма кой , та случва се така , че Слънчевко отново се оказва в онова унизително удавящо го положение и тъкмо да предаде Бог дух, взел , че се оплел и то в мрежата на Едноименния Старец от Старецът и Морето." Баси , странната риба"- помислил си Старецът и го закачил да съхне за чироз . Без чорапи , почти настинал Слънчевко неволно става свидетел на личната и епична схватка на Старецът с Морето и как акулите му опоскват рибата -тон , а морето душата-ром.. После някак Слънчевко се спасява , вятър ли , чайка ли или самата съдба , но така или иначе оцелява. Плете си нови слънчеви чорапи, долита до Южното крайбрежие, кацва на един клон и разказва на Хемингуей онази история за Стареца, като не пропуска да отбележи , че иска съавторски права. но както е известно Хемингуей си е мошеник и патологичен лъжец и не си изпълнява обещанието.

Слънчевко не може да го понесе и си разплита чорапите от възмущение, изкарва на една кука едно шалче , подарява го на Малкия принц и решава да се напие с морска вода. Напива се , харесва му и скъсва с идеалността. С една дума казва НЕ на съвършенството.Научава се да плува,да прави секс с русалките, да праска покер с облаците, откъдето произлиза култовата в тези среди фраза"Толкова ми е слънчевко , че направо ми е облачно". Престава да се страхува от мъртво и от живо вълнение, от простуда и любов, става съвършен , но не окончателно.Слънчевко не владее техниките на окончателността, не знае какво е минус , какво е плюс , защото в трети атмосферен слой такива измишльотини няма

Благодаря за аплодисметите

Очаквайте стърготини , изрезки и огризки от лятото и една мида с......

vivilon

Нов бар , не може

Правила онлайн

Чие е това и кому е нужно

Жан- Пол Сртр не

На изток от рая и

Краят на бягството

Да , пътят към зрелостта

или денят на чакала

да да сетих се хайка за вълци

и денят на чакала

Чета заглавията

Музика за хамелеони

vivilon

Нов бар , не може

Правила онлайн

Чие е това и кому е нужно

Жан- Пол Сртр не

На изток от рая и

Краят на бягството

Да , пътят към зрелостта

или денят на чакала

да да сетих се хайка за вълци

и денят на чакала

Чета заглавията

Музика за хамелеони