rurk - блог

  • публикации
    24
  • коментари
    16
  • прегледи
    60587

Тяло на Дъгата/Светлината; Светлинното тяло на великата трансформация; МерКаБа

rurk

3135 прегледа

ТЯЛО НА ДЪГАТА

Чрез тези практики на Дзогчен овладелите ги до съвършенство могат да завършат живота си по един удивителен и триумфален начин. Когато умират, те дават възможност на тялото си да се абсорбира отново в светлинната същност на елементите, от които се състои, в резултат на което материалното им тяло се разтваря и изчезва напълно. Този процес е известен като „тяло на дъгата" или „тяло от светлина", защото често е съпроводен от спонтанно излъчване на светлина и появата на цветни дъги. Древните тантри на Дзогчен и текстовете на великите учители говорят за различни категории на този изумителен, неземен процес, защото някога той е бил ако не нещо нормално, то поне доста често срещано явление.

Обикновено човекът, който знае, че ще постигне тяло на дъгата, желае да бъде оставен в покой в стая или шатра в продължение на седем дни. На осмия ден остават само ноктите, косата и нечистотиите на тялото.

В наше време е много трудно да се повярва в подобно нещо, но фактическата история на приемствената традиция на Дзогчен е изпълнена с примери за хора, постигнали тяло на дъгата, и както казваше Дуджом Ринпоче, това не е само древна история. От многото примери бих искал да избера един от най-скорошните. С него съм свързан и лично. През 1952 година в Източен Тибет много хора станали свидетели на нашумял случай. Човекът, който постигнал тяло на дъгата тогава, Сьонам Намгял, беше баща на моя възпитател и брат на лама Цетен, чиято смърт описах в началото на книгата.

Той беше обикновен, много смирен човек, който се препитаваше като пътуващ каменоделец - изписваше мантри и свещени текстове върху камък. Говореше се, че на млади години бил ловец и че бил обучаван от велик учител. Никой не знаеше, че практикува - беше това, което се нарича „скрит йога". Известно време преди смъртта му го забелязвали да се изкачва в планината, да седи неподвижно на фона на небето и да гледа втренчено в пространството. Композирал свои собствени песни и напеви и не използвал традиционните. Никой нямал представа какво прави. След това се разболял или поне така изглеждало, но - странно! - ставал все по-весел. Когато състоянието му се влошило, близките му повикали лекари и учители. Синът му го посъветвал да си припомни всички учения, които е чул, но той се усмихнал и отговорил: „И без това вече не помня нищо. Няма какво да си спомням. Всичко е илюзия, но аз съм уверен, че няма да има проблеми."

Точно преди да умре на седемдесет и девет години той казал: „Искам, когато умра, да не местите тялото ми в продължение на седмица." След като умрял, близките увили тялото му и повикали лами и монаси, за да се молят за него. Поставили го в малка стаичка в къщата и си дали сметка, че въпреки ръста му не представлявало никакво усилие да го внесат вътре - сякаш се бил смалил. В същото време около къщата се забелязвали странни светлини с цветовете на дъгата. Когато на шестия ден погледнали в стаята, видели, че тялото се е смалило още. На сутринта на осмия ден след смъртта му, когато трябвало да се извърши погребението, дошли погреб*лните служители, за да вземат трупа. Когато махнали покривката, отдолу имало само коса и нокти.

Моят учител Джамянг Кхиентсе поиска да му ги занесат и потвърди, че това е случай на „тяло на дъгата"."

из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

----------------------------------------------------------------

"- Иво, може ли да обясниш малко за "тялото дъга". Само чрез дзогчен ли може да се постигне? Имаш ли представа дали има паралел извън школата Нйингма?

- Тялото дъга, или Джалу ('ja lus тиб.) има няколко нива на постижение. За онези, които не знаят за какво става дума ще вметна, че това е название на явление при което тялото на един практикуващ се разтваря в светлина и изчезва в момента на смъртта. Това се постига само чрез Дзогчен. Тези учения присъстват в Нйингма и във вътрешния Бон. Те нямат паралел в сарма школите.

Това постижение има разновидности, но като цяло има два основни тила - така нареченото "обиновено" тяло дъга (описаното по-горе) и това, което се нарича "Светлинното тяло на великата трансформация" - постижение, при което физическото тяло не изчезва, а се превръща в светлинно тяло, в което практикуващият може да остане колкото желае. Казва се, че учители като Падмасамбхава и Вималамитра пребивават все още в това състояние и много практикуващи получават учения лично от тях до ден днешен.

Последният документиран и безспорно доказан случай на тяло дъга от първия тип е от 1998 година, но това се случва относително често - в смисъл, по един два пъти на десетилетие се чува за някой практикуващ, който го е постигнал. Със сигурност има много дзогченпи, които постигат това и никой не чува за тях, особено в планините на Тибет. Тибет все още е мястото, където са най-изключителните Дзогчен практикуващи. Непал и Бутан са другите места. За Индия и запада изобщо не може да се каже същото.

- Благодаря! Къде мога да прочета повече за този случай през 1998 година?

- Името на монахът, който го е посигнал е Кхенпо Ачьо (a chos) Има информация в мрежата за това. Доста се изписа преди години.От тогава до днес обаче в Тибет си продължават тези случаи. Има няколко по-скорошни, за които се знае, но този от 1998 година беше напълно документиран и разследван от правителството в Дхарамсала.

- Благодаря. Има ли връзка между ова тяло дъга и самадхито в което остават големите лами след като умрат? Какво точно се случва тогава?

- Има ли връзка между ова тяло дъга и самадхито в което остават големите лами след като умрат?

- Не пряка. Това са явления от различен порядък. При тялото дъга физическите елементи се връщат в енергийното си първоначално състояние, така да се каже. Докато при състоянието на самадхи след смъртта се случва разпознаване на базовата сияйност. Не мога да говоря повече за тези неща тук.

- Какво точно се случва тогава?

- Случва се нещо много специфично, но тези учения трябва да се получат лично когато му дойде времето.

Това което се вижда от външни хора е, че при смъртта на такъв голям лама след спирането на дишането и настъпването на биологичната смърт тялото остава изправено в медитационната си поза и без да се разлага дълго време, с осезаема топлина в сърдечната област. След като това самадхи приключи топлината изчезва и тялото пада. Това явление е документирано от лекарите в болницата в Чикаго при смъртта на Н.Св. 16-ия Кармапа. Той е бил в това състояние 3 дни. Калу Ринпоче е бил в това самадхи 7 дни след смъртта си. Най-скорощният случай на такова нещо е само от преди три месеца. Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче остана след смъртта си в самадхи 15 дни. Това беше наблюдавано в Непал от всичките му ученици. Чьодже Тричен беше невероятен учител - един от най-старшите лами от най-старото поколение. Той беше главата на традицията Царпа и спазваше режим от 20 часа медитация на ден през последните десетилетия. При кремацията му се появиха всички знаци, включително и рингсел - както и при кремацията на Чьогям Трунгпа Ринпоче и Кармапа.

- На сайта на YouTube на адрес:http://www.youtube.c...feature=related

може да се види кратко филмче в три части относно ритуалите по погребението на Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче, глава на Царпа клона в Сакя традицията.Филмчето се казва "Kudung"(свято тяло).

Н.Св.Чьодже Тричен Ринпоче почина на 22 януари 2007 г и тялото му бе кремирано в манастира Джемчен, Катманду, Непал на 40-я ден след оттеглянето му от този свят.Той почина на вързраст 87 години.Неговото тяло остана в "тукдам"( състояние на тялото след смъртта характеризиращо се с това че то се намира в дълбока медитация след смъртта, по време на което състояние не се забелязват обичайните признаци на смъртта-вкочаняване, разложение и т.н.) 16 дни след смъртта.След като тукдама завърши, тялото му бе пренесено на 21-я ден с пищна церемония в манастира Джемчен и три дни по-късно бе разрешено на миряни и монаси да се поклонят пред останките му.

Обърнете внимание на част 2 от филмчето.Макар и да не се вижда ясно на филма поради лошото качество става дума за появата на кръгла пълна дъга около Слънцето, когато тялото бива пренесено в ступата Боднатх по време на погреб*лната церемония.

Също така обърнете внимание на част 3 от филмчето.По същото това време докато се извършва погреб*лната церемония в Катманду завалява сняг за първи път от 62 години!

- На адрес: http://maitreyaproje...ges/press/9.jpg

може да видите изображение с високо качество на рингсел(тиб.) или сарира(санскр.) на Буда Шакямуни, реликви останали след кремацията на тялото му .За тия които не са запознати- след кремацията на високо издигнати будистки учители в праха се откриват малки обекти наподобяващи или на перли или на кристалоподобни мъниста."

източник: http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php...,363.0.html#top

----------------------------------------------------------------

"РАМАЛИНГА СВАМИГАЛ, Валлалар.

Забележителен индийски светец и поет, с дейност в средата на на 19 в. Роден е в с. Марудур, до Чидамбар, където е прочутата статуя на Натараджа (танцуващия Шива).

От ранно детство проявява необичайни способности; знаел свещените писания, без да ги е изучавал. Р. освен това е олицетворение на смирението и проявява любов към всичко живо. По-късно живее в Мадрас, но винаги отделен в своя храм. Там обаче започнали да прииждат ученици, вдъхновени от простата му, но резултатна молитва към Единния Бог: "Арут Перун Джьоти, Арут Перун Джьоти, Тханип Перун Каруная, Арут Перун Джьоти" (Светлина на висшата Милост, излей се върху нас, Светлина на висшата Милост!)

Р. в беседите и поемите си (известни от сборника му «Божествената песен на Милостта») говори за «истинното отношение» към Бога, което е неизменно, докато другите отношения са светски и затова временни. Самият той е бил женен, но подобно на Рамакришна не е консумирал брака си. Според неговите ученици и други очевици, много чудеса на изцеление и превръщане са се случвали в негово присъствие, а накрая се твърди, че при Валадура тялото му просто изчезнало в сноп от виолетова Светлина (при шиваитите, даоистите, тибетците, християните и в други традиции също се говори за възможността на пълно енергийно преобразуване на тялото при най-напредналите адепти). Но най-великото чудо според Р. е това на Любовта и състраданието. Той отричал убиийството на животните, формалните обряди, системата на кастовите разделения и религиозния фундаментализъм, което било голяма проява на смелост в тогавашното традиционно общество. Макар и основно по пътя на предаността (бхакти), той препоръчвал и вътрешно аналитично запитване, чрез въпросите: "Кое е моята истинска природа", "Откъде произлизат човешките съдби?" и т.н. Последователите му и до днес поддържат вечен огън в неговото светилище и раздават храна на бедните.

Р.: «О, мой Единствени, Който си в сърцето ми! Аз дойдох в този свят само от състрадание към всички живи същества!... Само благодарение на Теб аз мога да облекчавам тежките им мъки и да ги правя щастливи»."

...

"Какво чудо е това, Господи, Ти си ми дал всичкото познание;

Ти си вложил в мен пламенна любов към тебе;

Ти убедително ме учеше, че целият свят не е нищо друго освен мираж;

О, мой Благодетелю! Ти си в мен и ме обливаш с Милостта си;

Ти си ме удостоил да бъдеш мой духовен Учител и си ме благословил,

мен, едно незначително същество, да бъда свободен от желания,

и да не ме притиска нуждата да прося подаяния от другите хора."

"Ти си всилил в мен цялото познание, без да ми се налага да понаса

изпитанията на обучението и сега дори най-учените идват при мен,

за да научат повече. О, Боже! Упование мое! Ти си ме дарил с тази

Светлина, в която аз мога да осъзная цялото знание

и цялата мъдрост, и всичко останало, без да бъда обучаван."

"Защо трябва да разказвам за болезнени копнежи,

когато Ти си свидетел на всичките мои страдания от край до край

и пронизваш ума ми, както от вътре, така и от вън?"

...

По онова време била пусната от печат първата част от неговия трактат, "Дживакаруня Озхуккам", за състраданието към всички живи същества - ключов принцип в неговото учение. Той препоръчвал пътя на добродетелта, "Санмаргам", чиято основна нишка е състраданието към всички живи същества. Той учел, че добротата е изначално присъща на хората. Понеже Бог се проявява във всички живи същества, добротата и състраданието, които проявяваме към живите същества, са добра и любов към Бога. Той учел, че любовта към Бо, или Божията милост ще протече в самото същество на онзи, който е състрадателен. За да получи Божията милост, човек трябва да стане въпръщение на добротата и да утвърди в себе си чувствата на единство и братство.

...

Божествената песен на Милостта

"Божествената песен на Милостта" е една от най-великите творби на тамилски език. Написана в мелодичен стих, тя разказва за природата и свойствата на Бога, душата и симфонията на живота. Тя описва различни степени на себереализация и трансформиция на смъртната обвивка на Рамалинга в божествено безсмъртно тяло. Рамалинга написал, че неговото смъртно тяло е станало блестящо, със златен ореол и се е трансформирало в "тяло на любовта" (Анбуру или Суддха дехам). Той пеел и пеел във възторжено опиянение, възхвалявайки потока на Божията Милост. Неговото "тяло на любовта" се преобразувало в едно лъчезарно тяло, познато още като "тяло на Милостта", Пранава дехам или "тяло на светлината". За разлика от обикновеното, това тяло било недосегаемо при докосване. То било нетленно и неподвластно на разрушителните природни сили. На този етап стремежът му да се слее с Върховния Бог бил изпълнен.

В един от химните той казва:

"Аз се молих за лъчезарно тяло, което ще живее вечно

и ще устои на вятъра, земята, небето, огъня, водата,

слънцето, луната, смъртта, болестта, смъртоносните оръжия,

планетите, злодеянията или каквото и да било друго.

Той изпълни молбите ми и аз имах това тяло.

Не си мислете, че този подарък е незначителен.

О, хора търсете убежище при моя Отец,

който е повелител на Божественото великолепие,

обезсмъртяващо дори материалното тяло."

...

Пътят на трансформацията

Рамалинга ни е завещал повече от 40 000 строфи, в които описва преживяните от него степени на трансформация...

Рамалинга описва няколко последователни трансформации:

1. Трансформация на смъртното човешко тяло в "Суддха дехам" (съвършено тяло), постигната чрез универсално духовно общение и преданост към Бог.

2. Трансформация на "суддха дехам" в "Пранава дехам" (Тяло на Милостта и Светлината).

3. Трансформация в "Джнана дехам" (Тяло на Мъдростта), в тяло на Върховния Бог.

...

Суддха Дехам или "Съвършенотото тяло"

В много стихове Рамалинга пее как неговото "нечисто тяло" от "нечисти елементи" се е трансформирало в "чисто тяло" от "чисти елементи", наречено "Сварна дехам" - "златно тяло" от неизмерими карати...

В песен 5, част 110, стих 1, той пее, че човек трябва да мисли непрекъснато за Бога, докато почувства, че се разтапя в любовта си към Него. В такова състояние човек избухва във сълзи, пее в прослава на Бога и се изпълва в една омиротворяваща топлина...

С развитието на вселенската любов и свещенна топлина, тялото както и душата, се подготвят за низхождението на Милостта, под формата на Светлина. Когато това се случи материалното тяло от нечисти елементи се трансформира в "тяло на чистата светлина", излъчващо златен ореол.

...

това златно тяло е изглеждало на около 12 години. Физиологичните процеси са прекратени. Вече не съществуват проблемите с храната, храносмилането, отделянето, растежа и стареенето. Външно тялото изглежда изящно красиво и не хвърля сянка.

...

Дарен с това тяло, човек е неподвластен на ограниченията на петте първични елемента - земя, вода, огън, въздух и етер. Неговите сетива могат да усещат на разстояние и познанието е универсално и въздесъщо. Човек не е ограничен от времето, пространството и другите закони на природата, нито му трябва храна, сън или секс. Това тяло не старее, нито може да бъде разрушено от каквито и да било оръжия. Волята му е способна да твори и разрушава...

Пранава Дехам или "Тяло на Милостта"

Рамалинга описва по-нататъшната трансформация от "съвършено тяло" в "Пранава дехам" (Тяло на Милостта). Според него, то може да бъде видяно, но не може да бъде докоснато. То изглежда като небесно дете на около пет до осем годишна възраст. Самото негово волеизявление може да властва на "Сидхите" - йогическите вълшебни сили...

Джнана Дехам или "Тяло на Блаженството"

... крайната и най-висшата трансформация в човешкото развитие: трансмутацията в Бог, за която той говори като за сливане с тялото на Върховната Мъдрост - Джнана Дехам - тялото на Върховния Бог. При нея тялото е въздесъщо, но е недоловимо за сетивата.

-----------------------------------------------------------------

"Никога няма да забравя смъртта на любимия си учител Джамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо през лятото на 1959 г. През последните години от живота си той се стремеше да излиза от манастира колкото е възможно по-малко. Учители от всички школи се тълпяха при него, за да слушат ученията му, а също така и представители на различните приемствени традиции, защото той беше извор на приемственото им познание. Манастирът Дзонгсар, където живееше, се превърна в един от най-оживените духовни центрове в Тибет и беше посещаван от всички най-велики лами. В цялата област думата му беше закон. Беше толкова велик учител, че почти всички му бяха ученици. Имаше огромно влияние, благодарение на което можеше да предотврати граждански войни - достатъчно бе да каже, че ще оттегли духовната си подкрепа за враждуващите от двете страни....Джамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо издъхна в три часа сутринта на шестия ден от петия тибетски месец. Десет дни преди това, когато една нощ медитирахме за дълъг живот, земята се разклати от страховито земетресение. Според будистките сутри това е белег, че скоро ще умре просветлено същество.3Три дни смъртта му се пазеше в пълна тайна и никой не знаеше, че Джамянг Кхиентсе е умрял. На мен ми казаха, че здравето му се е влошило рязко и че вместо в стаята му, където обикновено спях, трябва да отида в друга. Най-дълго време с учителя бе прекарал неговият помощник и ръководител на церемониите лама Чокден. Той беше тих, сериозен, аскетичен човек с проницателен поглед и хлътнали скули, чието държане беше достойно и изтънчено, макар и смирено. Чокден беше известен с изключителната си честност, с дълбокото си човешко благоприличие, с доброто си сърце и удивителната си памет - изглежда си спомняше всяка дума и всяка история, разказана някога от учителя, и познаваше в най-малки подробности сложните ритуали и тяхното значение. Сам той беше достоен за пример медитатор и учител.Виждахме, че Чокден продължава да носи храна в стаята на учителя, но изражението на лицето му беше мрачно. Питахме как е Кхиентсе, но Чокден неизменно отговаряше: „Положението не се е променило." В някои традиции е важно, докато учителят медитира след смъртта си, да се пази тайна. Едва три дни по-късно научихме, че е умрял. След това индийското правителство изпрати телеграма до Пекин, а оттам новината бе предадена в манастира Дзонгсар в Тибет, където много от монасите вече били разплакани, защото някак си доловили, че Кхиентсе умира. Малко преди да тръгнем той дал тайнствен обет, че преди да умре ще се върне още веднъж. И го направи.В новогодишната вечер в края на същата година, около шест месеца преди да умре окончателно, когато се изпълнявал ритуален танц, много от по-възрастните монаси видели образа му в небето. В манастира учителят ми бе основал колеж, в който са се подготвяли едни от най-добрите учени в по-ново време. В главния храм имаше голяма статуя на бъдещия Буда Майтрея. Рано една сутрин, малко след появата на видението в небето,човекът, който поддържа храма, отворил вратата: Кхиентсе седял в скута на Майтрея.Учителят ми умря в поза „Спящ лъв". Всички признаци, че все още медитира, бяха налице и никой не докосна тялото в продължение на три пълни дни. Никога няма да забравя момента, когато излезе от медитацията си - носът му изведнъж хлътна, лицето му се обезцвети и главата му леко се наклони на една страна. До този момент в тялото му все още имаше някаква сила, някакво равновесие и живот.Когато измихме, облякохме и свалихме тялото в главния храм на двореца, беше вечер. Бяха се насъбрали цели тълпи хора, за да изразят уважението си.Тогава се случи нещо удивително. Появи се някаква млечнобяла светлина, подобна на светла мъгла, която постепенно се разпространи навсякъде. Пред дворцовия храм имаше четири ярки електрически лампи, които по това време бяха запалени, защото беше седем вечерта. В сравнение с тази тайнствена светлина обаче те изглеждаха слаби. Апа Пант, политически пълномощник в Сиким, пръв позвъни по телефона, за да попита какво е това. После започнаха да се обаждат и много други -странната неземна светлина беше забелязана от стотици хора. Един от останалите учители ни обясни, че според тантрите подобни светлинни явления са признак, че някой става буда."

...

"СМЪРТТА НА УЧИТЕЛ

Реализираният практикуващ продължава да пребивава в осъзнава¬нето на природата на ума в момента на смъртта и се пробужда в Основ¬ното сияние, когато то се прояви. Би могъл да остане в това състояние дори в продължение на няколко дни. Някои медитатори и големи учители предпочитат седяща поза за медитация, а други - позата на спящия лъв.Освен че се владеят напълно, съществуват и други признаци, по които можем да познаем, че са се отпуснали в Основното сияние - на лицето им се задържа някакъв цвят, ноздрите не хлътват, кожата остава мека и еластична, тялото не се втвърдява, в очите се запазва мек, състрадателен блясък, а в сърцето остава някаква топлина. Много е важно тялото на учителя да не се докосва и край него да се пази пълна тишина, докато той не премине отвъд чрез медитация.Гялуанг Кармапа - велик учител и глава на една от четирите главни школи на тибетския будизъм - умря през 1981 г. в една болница в Съединените щати. Несекващата му веселост и състраданието му бяха истинско вдъхновение за хората около него. Доктор Ранулфо Санчес, шеф на хирургията, казва за него:Лично аз чувствах, че Негово Светейшество не е обикновен човек. Когато ме погледнеше, имах чувството, че търси нещо в мен, че погледът му прониква в душата ми. Бях много изумен от този негов поглед и способността му да разбира, без думи, каква е ситуацията. Негово Светейшество на практика повлия на всички, които бяха в контакт с него в болницата. Много често, когато чувствахме, че смъртта му наближава, той се усмихваше и казваше, че грешим, а след това състоянието му се подобряваше...Негово Светейшество никога не вземаше болкоуспокояващи лекарства. Ние, лекарите, го преглеждахме и си давахме сметка, че изпитва жестоки болки. Питахме го:,,Много ли боли днес? " А той отговаряше: „Не. " Към края разбрахме, че долавя тревогата ни и това дори се превърна в шега. Питахме го: „Изобщо ли не те боли? " А той все така усмихнат отговаряше: „Изобщо. " Един ден всичките му жизнени функции бяха много понижени. Бих му инжекция... за да може да разговаря и в последните си мигове. Излязох от стаята за няколко минути и го оставих да разговаря с няколко лами, като ме увери, че няма намерение да умира през този ден. Когато се върнах след пет минути, заварих го да седи на леглото с широко отворени очи. Съвсем ясно каза: „Здравей, как си?" Всичките му жизнени функции се бяха възстановили, а след още половин час вече седеше на леглото съвсем спокойно, разговаряше и се смееше. От медицинска гледна точка това е нечувано. Всички сестри загубиха ума и дума. Една от тях вдигна ръкава си и ми показа настръхналата си кожа.Персоналът в болницата забелязал, че тялото на Кармапа не следва обичайния процес на rigor mortis и разлагане, а се запазило такова, каквото е било в момента на смъртта. След време установили, че областта около сърцето му все още е топла. Доктор Санчес продължава:Заведоха ме в стаята му около 36 часа след смъртта. Пипнах сръка областта на сърцето и установих, че е по-топла от съседните участъци. За това няма медицинско обяснение.1Някои учители умират в седяща поза за медитация и тялото им остава в това положение, без чужда помощ. Калу Ринпоче умря през 1989 г. в манастира си в Хималаите. Присъствали са много учители, лекар и медицинска сестра. Най-близкият му ученик пише:Ринпоче се опита да седне, но му беше трудно. Лама Гялтсе, който почувства, че времето може би е дошло и че Ринпоче ще има трудности, ако не седне, му помогна. Ринпоче протегна ръка и на мен, аз също го подкрепих. Искаше да седне под прав ъгъл - показа ни го с жест и го каза. Лекарят и сестрата се разтревожиха и Ринпоче се отпусна малко. Все пак зае поза за медитация... Сложи ръцете си както трябва, вгледа се втренчено, устните му започнаха да се движат. Изведнъж: ни обзе дълбоко чувство на покой и неописуемо щастие - само бегло отражение на това, което бе обзело ума на Ринпоче... Постепенно клепачите му се отпуснаха и дишането спря."

----------------------------------------------------------------

Какво е Безсмъртието?

Какво представлява това Безсмъртие за което си говорим? Дали то е вечна младост във физическата форма? Или е съзнание в Духовна форма? А може би е нещо съвсем различно?Думата „Безсмъртен” (Сян) се употребява свободно в Китай. Всъщност тя се използва в толкова голям брой различни описания, че дори ерудиран Даоист ще се затрудни да и аде точно обяснение. Възрастните хора често са наричани почтително „възрастния безсмъртен”. Даоистките монаси, независимо дали са осъществени, или не, обикновенно се наричат „безсмъртни”.Гъ Хун, който ни е дал първото историческо описание на алхимичния процес за постигане на Безсмъртие, класифицира Безсмъртните чрез три отделни нива на постигане на същия този алхимичен процес:

- освободени от тялото Безсмъртни

- земни Безсмъртни

- небесни Безсмъртни

Най-нисшето ниво са „освободените от тялото Безсмъртни” и то се постига главно със специални билкови рецепти и други съставки. Този метод гарантира удължаването на живота и постигането на оптимално здраве. Но много често този тип Безсмъртни изоставят тялото, за да съществуват в Духовните Сфери, като например в някой от различните видове Рай за Безсмъртни. Освободилите се от тялото си Безсмъртни обикновенно живеят по 100 и повече години на Земята и след това напускат тихо, оставяйки телесните си останки за погребение. Когато по-късно обаче ковчегът им бъде ексхумиран, тялото привидно изчезва, като от него остава съвсем малка част. Тези Безсмъртни постигат полет на Духа, но не и на физическото тяло (формата).

Средното ниво принадлежи на „земния Безсмъртен” и се постига главно с методите на вътрешната алхимия. Практикува се медитация, която води до спокойствие; и дихателни упражнения, които създават „Елексира на Безсмъртието” и „Духовния Зародиш”. Този метод прави безсмъртен Духа, но не и физическото тяло. Разликата между „земния Безсмъртен” (средното ниво) и „освободения от тяло Безсмъртен” (най-ниското ниво) е, че „земния Безсмъртен” може да създаде „Тяло на трансформацията” и да съществува където си иска и какъвто си иска. Този тип Безсмъртни обикновенно живеят в земното царство, високо в планините, в продължение на 100 и повече години и след това просто изчезват. След себе си те не оставят тяло за погребване. Заради умението си да създадат „Тяло на трансформацията”, обикновенно се появяват отново при определени обстоятелства, понякога след няколко века. Тези Безсмъртни могат да левитират, но не могат да осъществят истински физически полет. За да се придвижат от едно место на друго, разчитат повече на Духовна трансформация.

Най-висшето ниво е „небесния Безсмъртен” и се постига с с използването на специална рецепта – „хапчето на Безсмъртието”, което прави завинаги безсмъртни и тялото и Духа. Тези Безсмъртни никога не остаряват. Притежават всички умения на останалите два типа Безсмъртни, но рядко ги използват, а освен това могат да изпълняват истински физически полет. Обикновенно не общуват със смъртните и предпочитат да се скитат в „Пустотата”. Тези Безсмъртни могат да идат където и когато си пожелаят, като обикновенно посещават различните видове Рай за Безсмъртни и Небесните Сфери.”

източник: „Класическа книга на Нефритения Император за запечатване на ума” Даоиско ръководство за здраве, дълголетие и Безсмъртие; Стюърт Олв Олсън

----------------------------------------------------------------

ІІ Коринтяни 5 глава

"1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, 21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога."

----------------------------------------------------------------

Преображение Господне

transfiguration_Theophanes.jpg

08.06_preobrajenie_bg_sf.jpg

28-mm-icon.jpg

Мер_Ка_Ба

merkaba.jpg

Ба означава тяло, носител, изградената от духа структура, която използваме, за да трупаме опит и познание. Ба е съвкупност от всички физически параметри на живота ни - всичко е физическо до 6то измерение, не само това, което е материално. Ка е духът, който оживява и се изразява, целият божествен потенциал, вложен в нас. Мер е особено движение от светлина, чрез което реалността е сътворена - или нейните физически измерения.

МерКаБа полето се активира чрез движение в срещуположни посоки на еднотипни електромагнитни полета около една и съща ос. Например Звездните тетраедри, емоционалните/магнетични в посока на часовника, менталните/електрически в посока обратна на часовника.

Активирането на Звездните тетраедри започва да привлича нашето космическо съзнание в полетата около тялото. В началото връзката е слаба, но все по-големи фрагменти от Висшия Аз/Висшата Душа започват да се интегрират в нашия живот. Образно казано Звездните тетраедри свързват Небето и Земята, октавата в 6тото измерение, на което съществуваме като чист дух/пространство от светлина и земните ни изражения.

МерКаба може да се активира само ако електромагнитните полета около нас се въртят хармонично, т.е. в съотношението, което използва духът, за да твори, в отношение на Златното сечение.

На сегашния етап Земята преминава през етапа, който съответства на сърдечната чакра и за да бъдем в синхрон с нейната еволюция би трябвало нашите собствени полета да се движат в отношение 34/21, т.е. ако менталните звездни тетраедри се завъртат 34 пъти, то емоционалните се завъртат 21 пъти. Електромагнитните полета на емоционалното и менталното тяло се въртят в комплект, това е възможността на духа да се освободи от материята. Има друг тип въртене на МерКаБа, при което горната част на етерните звездни тетраедри, пирамидата, насочена нагоре, се върти за 34, а долната част на етерните звездни тетраедри, насочена надолу, се върти за 21. Това е известно като Първата МерКаБа, Втората МерКаБа, която преминаваме като етап в еволюцията си в момента, остава с неподвижни етерни звездни тетраедри, а около тях се въртят емоционалните и менталните в срещуположни по


1 човек харесва това


1 Коментар


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход