Сто години ще са малко...
По 'Монолог на вещицата'
Камелия Кондова
Вече сто години има,
аз играя вещицата страшна,
няма лете, нито зима….
Във онази стара книга прашна,
аз разплаквам нежните принцеси
и отвличам принцовете снажни,
аз не знам какво е обич
и кои неща са всъщност важни.
Аз владея черната магия,
а принцесите се плашат още,
аз съм тъмната стихия,
в мрачните им пусти нощи.
А на мен пък ми омръзна,
истината да се скрива…
Плачат младите царкини
затова, че съм красива !
И като настъпи края,
търсят пак във мен вината,
че мъжете им неверни
ми увисват пред вратата.
И сега се карат вънка,
аз се крия зад завесите.
Искам да се махат вече,
да си ходят при принцесите.
Пращам принцовете в къщи,
а жените им ме мразят
затова, че не умеят
сами мъжете си да пазят !
Още сто години даже,
ще ме дъвчат и отричат…
Аз съм вещицата черна,
дето всички я обичат !

Препоръчани коментари