Сто години ми омръзна...
По ‘Монолог на спяцата царкиня’
от Камелия Кондова
Сто години вече мисля,
как ли е възможно, Боже ?!
Моя мъж – красив и умен,
все без нея да не може ?!
Тъпа, вещица, проклета
продължавам да я мразя.
Как кажете ми за Бога,
принца си от нея да опазя ?
Тя е дяволски красива,
няма как да не призная
и мъжа ми се е влюбил,
та му се не вижда края.
Слагам празнична вечеря,
той е тъжен и се мръщи.
Пак за нея мисли явно,
тясно му е тука в къщи.
Там е неговото място,
пред вратата и голяма,
тя се крие зад пердето,
за да разиграва драма.
Сто мъже крещят на вънка...
Със какво ли ги привлича ?
Тя е вещица проклета
и не може да обича !

Препоръчани коментари