Сто години ?! Стига вече !
По ‘Монолог на принца’
от Камелия Кондова
Мойта хубава принцеса,
пак е с роклята вечерна.
Аз от мисли се измъчвам
все по вещицата черна.
Сто години все скандали,
бил съм омагьосан и загубен.
Ще и кажа аз на нея...
Просто съм във вещицата влюбен.
В нощите безкрайно дълги
до принцесата си лягам,
а във сънища и мисли
пак при вещицата бягам.
Хубава е дявол да вземе,
никой не посмя да го отрича.
Само че сега се питам,
вещицата, кой обича ?
Всяка вечер, като луди
пред врата и висиме.
Тя нe иска и да чуе,
прща ни да си вървиме.
Аз пък сили нямам вече,
все като престъпник да се крия.
Ще замина на далече,
някъде да се напия.
Ще зарежа тия двечките,
до безкрайност да си водят битките.
Аз отивам в кръчмата с момчетата,
те пък – да си дърпат плитките !

Препоръчани коментари