Сто години ? Още има...

Монолог на разказвача

Колко пък са сто години ?

Приказката продължава.

Някой вечно ще я пише,

друг четейки – ще се забавлява.

Вещицата ще остане,

все така красива и омайна,

а принцесата ще се захване

с чужда клюка, чужда тайна…

Принца днеска ще отиде,

В кръчмата да се напие,

утре с главоболие ужасно,

в къщи до обяда ще се крие.

После всичко пак отново.

И живота продължава.

Някой все ще е прецакан,

друг в героите ми ще се припознава !