Кулинарни уроци. Чаптер последващ. До какво може да доведе лежането пред камината.
Дремането пред камината ми действа някак си човеколюбиво. Ей така, опънала съм си краченцата към огънчето, държа в ръчичка чаша домашно винце, придремвам като мързелива котка на припек и ме обземват едни любови към целокупното човечество. И по-специално към тези, които обикновено ми пилят на главата "мамо, мамо, мамо....". И ми се иска да им приготвя нещо вкусничко, че и те да запомнят кога майка им е била обзета от човеколюбие. На Коледа, все пак, ставали чудеса - нали така?
Този път реших да им направя праскови. Това са едни сладки от моето детство, които правеше леля ми, а майка ми не правеше защото я хващаха нервите, докато ги направи. Напълно я разбирам. От сега предупреждавам. Долуописаните сладки не са за слабонервни. Ако шиенето на гоблени не ви успокоява - не ги правете. И те няма да ви успокоят.
Отворих аз фамилната тетрадка с рецепти и започнах да джуркам в една купа.

Както забелязвате, тук вълшебното число е три. Три яйца, три кафени чашки захар, три кафени чашки олио плюс едно пакетче бакпулвер. Аз сложих бакпулвер, че комбинацията от амонячна сода и сода бикарбонат ми се стори странна. И есенция или ванилия. Замесва се приятно твърдо тесто. От него късам парченца и оформям топчета колкото орех, които редя в тава за печене. Тук номера е да не ги редите много близо едно до друго защото се надуват. А ако изполвате хартия за печене много ще си улесните живота. Броим ги за готови когато съвсем леко се "зачервят" Имайте предвид, че докато са горещи ще са мекички, но после стават твърди. Така. От тестото получих ен броя курабийки, които складирах върху един поднос.

До тук добре. От тук, обаче, става трудно. Всяка една половинка трябва да бъде изчегъркана и издълбана, а трохите надлежно и внимателно събираме за последващо употребление.

Събраните трохи, плюс смлени орехи, плюс ванилия, плюс захар, плюс малко водичка забъркваме на гъста смес. Това го направих "на око". И с тази плънка започвам да пълня всяка една половинка и да ги слепвам една с друга. Получават се прасковки.

Следващата стъпка е да се натопят в сладка водичка /аз ги топих в компот от кайсии/ и да се овъргалят в захар. В захарта разбърках малко безвредна боя. Беше ми останала оранжева и зелена, но прецених, че зелената някак си не върви.

Оставих прасковите да поизпръхнат върху една тавичка и на другата сутрин ги подредих в купата.

п.п. Бръшляна е за декорация и не се яде.
Препоръчани коментари