Кулинарни уроци. Чаптер последващ. Малките неща като причинители на щастие.
Още нещо от детските ми спомени. Аромат на ванилия, локум и пудра захар, големите се смеят на масата, а хлапетата вилнеем из цялата къща. Гласът на Джани Моранди се носи от грамофона и се смесва с виковете ни. Дали сме си давали сметка тогава колко сме щастливи? Мънички парченца щастие, които ме преследват и сега. След толкова много и не много години. Като да почерпиш някого с локумка.
Открих рецептата в Тетрадката с почерка на мама. Още едно мъничко парченце щастие.

локума го нарязваме на лентички, които после ще сложим в локумките, а кората на лимона я настъргваме на дребното ренде за аромат.

Омесваме стегнато тесто и го разточваме на тънък лист. Сами ще усетите дали листа е достатъчно тънък като започнете да режете и навивате локумките. Режем правоъгълник според дължината на локумчето и го завиваме /локумчето/ в тестото. Трябва да се получат спретнати пурички.

Много е удобно пуричките-локумки да се подредят в тавата за печене върху хартия за печене. Не залепват и после тавата се почиства безкрайно лесно и бързо. Както е написала майка, печем в умерена фурна. Аз ги пекох на около 180-190 градуса. Междувременно си приготвяме чинийка с пудра захар смесена с едно пакетче ванилийка за аромат. Веднага след като извадим пуричките от фурната ги овалваме още горещи в пудрата захар и подреждаме в официалната чиния.

И понеже съм щедра поръсих още пудра захар. Ей така, за разкош и за щастие.

Препоръчани коментари