emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152249

Кулинарни уроци. Чаптер последващ. Малките неща като причинители на щастие.

emmi

2011 прегледа

Още нещо от детските ми спомени. Аромат на ванилия, локум и пудра захар, големите се смеят на масата, а хлапетата вилнеем из цялата къща. Гласът на Джани Моранди се носи от грамофона и се смесва с виковете ни. Дали сме си давали сметка тогава колко сме щастливи? Мънички парченца щастие, които ме преследват и сега. След толкова много и не много години. Като да почерпиш някого с локумка.

Открих рецептата в Тетрадката с почерка на мама. Още едно мъничко парченце щастие.

94.JPG

локума го нарязваме на лентички, които после ще сложим в локумките, а кората на лимона я настъргваме на дребното ренде за аромат.

95.JPG

Омесваме стегнато тесто и го разточваме на тънък лист. Сами ще усетите дали листа е достатъчно тънък като започнете да режете и навивате локумките. Режем правоъгълник според дължината на локумчето и го завиваме /локумчето/ в тестото. Трябва да се получат спретнати пурички.

96.JPG

Много е удобно пуричките-локумки да се подредят в тавата за печене върху хартия за печене. Не залепват и после тавата се почиства безкрайно лесно и бързо. Както е написала майка, печем в умерена фурна. Аз ги пекох на около 180-190 градуса. Междувременно си приготвяме чинийка с пудра захар смесена с едно пакетче ванилийка за аромат. Веднага след като извадим пуричките от фурната ги овалваме още горещи в пудрата захар и подреждаме в официалната чиния.

97.JPG

И понеже съм щедра поръсих още пудра захар. Ей така, за разкош и за щастие.

98.JPG


7 души харесват това


14 Коментара



Имаш и още едно парченце щастие от това да споделяш щастието си с нас.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Както винаги си сътворила шедьовър! Поздравления!:yanim:

п.п. Ко ли ми трябваше да отворя блога ти и да точа лиги в момента?:sad:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Това са ми едни от най-най-любимите... може и най-любимите сладки!

Никога не съм ги правила, но си спомням като бях малка, как майка ми правеше пурички с локум и колко красиво ги подреждаше. Бяха най-вкусните пурички. Наскоро пак се сетих за тях.

Може би ще ги направя. Може би ще забравя, но пак ще се сещам за тях.

"Дали сме си давали сметка тогава колко сме щастливи?"

А тетрадката, Еми, тетрадката е най-голямото богатство.

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Това са ми едни от най-най-любимите... може и най-любимите сладки!Никога не съм ги правила, но си спомням като бях малка, как майка ми правеше пурички с локум и колко красиво ги подреждаше. Бяха най-вкусните пурички. Наскоро пак се сетих за тях. Може би ще ги направя. Може би ще забравя, но пак ще се сещам за тях."Дали сме си давали сметка тогава колко сме щастливи?"А тетрадката, Еми, тетрадката е най-голямото богатство.

За тетрадката ако знаеш колко народ се точи. Мисля да я ксерокопирам и да подарявам екземпляри за рожденни дни. Тъкмо ще спестя от подаръци хъхъхъхъхъ

В тази тетрадка го има дори и почерка на тати. Записал е рецепта за "Ябълчен крем". Нищо не мога да му разбера :speak:

Пуричките с локум бяха много на мода. Носехме си локум от България специално за пурички. Майка го прибираше в килера на най-горния рафт защото ние там още не стигахме хахахахахаха

Имам едни други сладки спомени от него време - жълъдите. Но ги няма в тетрадката. Пипкава работа бяха си спомням, а майка не беше от най-търпеливите. Но ще проверя в тетрадката на братовчедката ми - леля ми беше адски спокоен човек и ги правеше често.

Докторейййй, ти не си магаре - ти си прасе :jeer:

Бел, стават много лесно - действай.


2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Майка направи такива вчера :P ! Дори слага и орехи и стават още по-вкусни ;)

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Майка направи такива вчера :P ! Дори слага и орехи и стават още по-вкусни ;)

Честито! Имаш страхотна майка! :yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Точно в момента ям такива сладки, само дето са под формата на топчета. Локум и много пудра захар, мммм :grimace:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Убий ме, но такова нещо не хапвам. Винаги съм мразела локум. Помня, че са ме черпили някога с такива сладки и в пристъп на безумие и глад ми се е случвало да изчегъртам внимателно локума за да ги хапна.

3 в 1 на всичко което мразя е локум банан с кокосови стърготини. По скоро бих умряла, отколкото да го ям.

Има ни с Аличка снимани в декемврийския брой на онова списание.

Добре, че сме ние да красим списанието :)))

Сподели този коментар


Линк към коментара

Убий ме, но такова нещо не хапвам. Винаги съм мразела локум. Помня, че са ме черпили някога с такива сладки и в пристъп на безумие и глад ми се е случвало да изчегъртам внимателно локума за да ги хапна.3 в 1 на всичко което мразя е локум банан с кокосови стърготини. По скоро бих умряла, отколкото да го ям.Има ни с Аличка снимани в декемврийския брой на онова списание.Добре, че сме ние да красим списанието :)))

ВЕРНО ЛИ БЕЕЕЕ!?!?!?!?!? Веднага звъня да си запазя един брой и после ще ти искам аФтограф!!!!

Къде се затри и ти къто петтях пари? Как е сладкарницата, как е тумбака? Бебока рита ли? Да вземеш да напишеш един доклад.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Със сладкарницата нищо не стана. Набутахме се с едни пари и едни нерви, та се мъча да не мисля за тия неща и да се успокоявам някак.

Бебока рита яко и вече съм толкова грамадна, че не мога да се гледам.

Аличка няма търпение да види бебето, а аз съм приготвила повечето неща и само чакам да се започне. Всичко, което купихем е в розово, та сега стискаме палци, оня готин доктор да е познал пола, че иначе от малко ще муобъркам представите за света :))

та така де.

Нещо нямам желание за писане и дори и за четене.

Обаче имам желание за правене на сладки. Намери ги тия жълъди, че и аз си го спомням. За тях всъщност не трябваше ли една специална форма - като тиган с две дъна?

Приядоха ми се и сега ти си виновна :)))

Сподели този коментар


Линк към коментара

аааааааааа, не. То това бяха орехчета. Правят се в специална форма като тиган с две дъна. А жълъдите се оформят с лъжица, пекат се, после се слепват и дупетата им се топват в сироп и овалват в смлени орехи за да се получи ефекта на жълъдовата шапка /брях, как го казах само/ Вчера говорих с братчедката - има я рецептата. Ще ги забъркам.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход