Познавам я
От dindi
· 702 прегледа
Познавам я!
Изтъкана от противоречия. Търсеща нещо, което намира, а след това в яд го захвърля и стъпква. Познавам я, болката, която разяжда отвътре и те кара да се чувстваш празен. Като лист хартия на който пишеш ли пишеш, а после търкаш с гумичката, за да го видиш отново празен. Защото празнотата й харесва. Нима има по-красиво чувство от болката? Няма. Болката е това, което всъщност гради, празнотата е това, което всъщност изпълва със съдържание.
Познавам я!
Тя прилича на вас, сутрин си измива зъбите, закусва и отива на работа. Издават я само празните погледи от време на време забити в бялата точка. Те са приятелки, тя и бялата точка. Тя често и споделя колко обича да бъде празна, а бялата точка и отговаря колко обича да бъде бяла. Диалогът им приключва тук. Странен разговор, който се води години, а всъщност приключва с едно изречение. Най-дългата любов…с едно изречение, а няма по-прекрасно чувство от болката….
Познавам я!
Сълзите й, текат непрестанно, но се крият от другата страна на бузите й. Търкалят се като весели поточета, които търсят път да се срещнат. Но защо да го правят? Заедно биха преляли, биха я удавили, а тя отдавна изхвърли спасителните пояси. На обречения не му е нужно спасение, а болка, защото няма по-красиво чувство от болката.
Познавам я!
Тя не прилича на вас, обича всеки ден да се влюбва в някого. Взима плътта и съзижда, дава му чувства, а понякога дори и глас. Рисува в съзнанието си тембъра, усмивката, мириса, понякога дори ги изрича на глас, за да изглеждат по-истински. Играе играта докато й омръзне, докато срещне друг, чийто глас и мирис да измисли наново. И болка, която да изпита отново, защото… И пак така и така, пише страници до половината, които избледняват във времето.
Познавам я!
Тя обича да обича, но мрази да бъде обичана. И пред най-съвършената любов, тя предпочита болката, защото няма по-прекрасно чувство…За това твори трагедии, измисля лоши и добри герои и често в порив на героизъм или май егоизъм затваря с трясък вратата. Но никой така и не разбира. За да видиш, трябва да знаеш, че тя съществува.
Познавам я!
Тя обича да бъде самичка и да потъва в болката, защото няма по-прекрасно чувство…Разговорите им често са по-дълги от едно изречение, но винаги едни и същи, като припев на песен-куплетите се сменят, а припева не. Тя е лош автор с кофти въображение, който си е измислил един герой и прави с него трагична поредица, която има само един читател и той е нейният автор.
Познавам я!
Тя се плаши от самата себе си, мрази се, защото прекалено много се обича. Най-големият й страх, е че може да се промени и да забрави болката…а няма по-прекрасно чувство. За това всеки ден напомня на себе си и говори със самата себе си и натяква на самата себе си, да бъде самата себе си.
Познавам я!
Тя е героят в своя роман, който всеки ден умира трагично и възкръсва героично.
Познавам я!
…няма по-прекрасно чувство от болката…
Препоръчани коментари