На сина ми...
От dindi
· 1089 прегледа
Създаден бе в моята утроба,
растеше 9 месеца под моето сърце,
понякога ме риташе със злоба,
а аз жадувах само да видя твоето лице.
На първата ни среща –ти заплака,
а аз страхливо погледнах мъничкото ти телце,
до гръдта си притиснах те в уплаха,
затрепери майчиното ми сърце.
В очите ти поглеждам и разбирам,
че няма да изпитам аз любов такава,
останалите думи, губят своя смисъл,
когато ти ми викаш „мама”.
Да бих могла- не бих ти дала,
и малко болка да изпиташ,
Да бих могла-душата си продала,
само от обичта в този свят да опиташ.
Аз зная скоро ще пораснеш,
няма да ми стигне времето с теб,
ще станеш мъж и ще ме надраснеш,
все по-рядко ще се сещаш ти за мен.
И ще се влюбиш някой ден навярно,
ще отдадеш сърцето си на някоя жена,
ще имаш свой наследник,
а аз малки внуци като слънчица.
Ще ти простя измяната човешка,
ще те дам на другата жена,
но помни, да си майка е участ тежка,
няма тя дори покой в смъртта.
-
9
Препоръчани коментари