Премини към съдържанието
  • публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7954

На сина ми...

dindi

199 прегледа

Създаден бе в моята утроба,

растеше 9 месеца под моето сърце,

понякога ме риташе със злоба,

а аз жадувах само да видя твоето лице.

На първата ни среща –ти заплака,

а аз страхливо погледнах мъничкото ти телце,

до гръдта си притиснах те в уплаха,

затрепери майчиното ми сърце.

В очите ти поглеждам и разбирам,

че няма да изпитам аз любов такава,

останалите думи, губят своя смисъл,

когато ти ми викаш „мама”.

Да бих могла- не бих ти дала,

и малко болка да изпиташ,

Да бих могла-душата си продала,

само от обичта в този свят да опиташ.

Аз зная скоро ще пораснеш,

няма да ми стигне времето с теб,

ще станеш мъж и ще ме надраснеш,

все по-рядко ще се сещаш ти за мен.

И ще се влюбиш някой ден навярно,

ще отдадеш сърцето си на някоя жена,

ще имаш свой наследник,

а аз малки внуци като слънчица.

Ще ти простя измяната човешка,

ще те дам на другата жена,

но помни, да си майка е участ тежка,

няма тя дори покой в смъртта.



9 Коментара


Препоръчани коментари

Браво :)

(а после бащите ревнували дъщерите си, а ? )


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.