• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7349

На сина ми...

dindi

58 прегледа

Създаден бе в моята утроба,

растеше 9 месеца под моето сърце,

понякога ме риташе със злоба,

а аз жадувах само да видя твоето лице.

На първата ни среща –ти заплака,

а аз страхливо погледнах мъничкото ти телце,

до гръдта си притиснах те в уплаха,

затрепери майчиното ми сърце.

В очите ти поглеждам и разбирам,

че няма да изпитам аз любов такава,

останалите думи, губят своя смисъл,

когато ти ми викаш „мама”.

Да бих могла- не бих ти дала,

и малко болка да изпиташ,

Да бих могла-душата си продала,

само от обичта в този свят да опиташ.

Аз зная скоро ще пораснеш,

няма да ми стигне времето с теб,

ще станеш мъж и ще ме надраснеш,

все по-рядко ще се сещаш ти за мен.

И ще се влюбиш някой ден навярно,

ще отдадеш сърцето си на някоя жена,

ще имаш свой наследник,

а аз малки внуци като слънчица.

Ще ти простя измяната човешка,

ще те дам на другата жена,

но помни, да си майка е участ тежка,

няма тя дори покой в смъртта.


9 души харесват това


9 Коментара


Камелия Кондова имаше разкошен стих по темата, ще го потърся, ще ти хареса :)

Поздравления за порива...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Много я харесвам като поетеса, благодаря, чела съм го, но ти ми го припомни...мерси... :yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мъжете за съжаление са тъпи същества, колкото и да са умни майките им :baby:

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Много е хубаво, Диде!

Браво!

Мъжете за съжаление са тъпи същества, колкото и да са умни майките им :baby:

ха ха ха :lol6:

Права си!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход