Откъсвам се...

Откъсвам се…

достатъчно ми беше,

да стоя до теб и пак сама,

но на парчета.

Разкъса ме,

не се опълчих,

просто ти се дадох,

посече ме с твоите мачета.

Събирам воплите си в шепи,

разпръсвам ги,

нека да кънтят…

някъде, ненужни клети.

„Приятно ми е”,

ще кажа на тъгата

и дом уютен ще и построя,

там някъде в душата.

Добре дошъл си гостенино ти,

за „добър вечер”

чаша вино с мен изпий,

а после чашата разбий!

И нека да ме прободат стъклата

да се врежат в мен, сладките ножове,

не ме е страх, да кървя, такава прокълната...

Откъсвам се…Довиждане…

Време е да прогледнеш,

ти любов така прекрасно сляпа.