Великденски неволи-бум,тряс, бам,бам....
И така…не знам дали някога съм ви споделяла, но аз наистина мразя празниците, свързвам ги с една суетня, с едно бързане…И откакто имам свое семейство с допълнително работа, работа и пак работа. Всичко на моите ръце. Е, определено има за какво да помрънкам. Та, както и да е тази година реших да меся козунак. Кой ме би по главата, на знам, ама идеята се загнезди в мен и колкото и да се мъчех да я избия, нещо хрумне ли ми, то просто трябва да се случи. Като да мия прозорци в 23 часа, кой мие прозорци по това време? Е, аз мия, съпругът ми ми каза, че не съм чистница, а малоумница, а съседите определено имаха на какво да се посмеят. Да де, ама няма да ви разказвам за това, а за моя козунак…Ще меся, ама пак с моето „работно време”, не успях да сколосам. Иво имаше свои планове, аз мои, та успях да се освободя едва към 17:30 в петък. Взех рецептата от баба и екшъна започна.
Баба каза така: да ти втаса маята и след това млекото със захарта, олиото и яйцата сипваш на едно в кладенчето, което си си направила и месиш на една страна с една ръка.
Още тогава знаех, че ме очаква мазало, но и идея си нямах, какво всъщност щеше да се случи.
И правя си аз кладенчето сипвам повече брашънце, за да му укрепя стените и започвам да изливам продуктите. Едната стена малко поддаде, та досипах още малко. Нещата вървяха добре, докато изведнъж всички стени на проклетия кладенец не се пропукаха и всичко не се разля върху масата, с прилично количество на пода. Каква една ръка, наджваках всичко набързо, докато и то не се озове под масата вместо върху нея. Системата с една ръка месене вече беше пропукана, та почнах да си го трескам, както аз си знам, бум,тряс,бам,бам…А, мъжът ми гледа отстрани и мрънка: Жено ще ти дам 5 лв, ходи да си купиш един козунак, не се занимавай с глупости!
Бум, тряс, бам,бам, твърдо решила, че ще направя проклетия козунак пропуснах всичките му язвителни забележки за твърдото ми като камък тесто, покрай ушите си. А, то не беше млатене като млатене, нали се бях оляла с брашното, та това не се месеше. Бум, тряс, бам, бам…Сложих го да втасва.
Първа фаза приключи, след два часа, бум, тряс, бам,бам,бам започна отново. И докато си бумках и трясках, по едно време, масата се озова на пода. От толкоз трескане с този камъняк, еденият крак и се счупи. Мен нищо не може да ме спре, довърших на плота и айде оставих тестото отново да втасва.
През това време се молих на Ивчо да заспи, за да мога да го сложа да се пече.
„Ивчо моля ти се-спи”
.Ивчо-не ще.
„Ивчо, хайде моля ти се нани-нани…”
Дреме му на Ивчо…
В 23 часа проклетията заспа, а аз смотах,смотах как можах и бутнах във фурната. И като започна едно печене. Печенето, пърженето и варенето са нещата, в които хич не ме бива или ще е сурово или прегоряло. Та знаех, че ще има драма и подходих особено внимателно. Внимателно, внимателно, но не би. 2 часа и половина пекох, проклетия козунак. Накрая беше хванал такава дебела кора отгоре, че паветата на Еми ряпа да ядат.
И така…
Резултат-счупена маса, протекло кладенче и паве за ядене.
Занесох го на нашите хахахах Баба каза, че съм го премесила. Ми то аз месих, месих, та премесих…Другата баба каза, че съм най-стабилната и важното е че съм имала желание. Брат ми каза, че няма да го опита, защото една коронка струва 130 лв. А, мъжът ми каза, че ме връща на майка ми да ме научи да готвя и Евентуално, набляга се на думата евентуално би ме взел отново.
Догодина ще видя, кладенци ли ще правя, бунари ли, ама ще с е замисля.
Христос Воскресе на всички и да сме живи и здрави, майната им на коронките, такъв козунак веднъж се яде!

Препоръчани коментари