http://www.xuangui.com/articles.php?SID=3&AID=70

Практикуването на бойни изкуства в Кунфу център „Сюангуей” продължава вече повече от 15 години. Създават се нови групи, възникват все повече места за изучаване на техниката по комплексния метод, развиван в Центъра. Практикуващите и инструкторите се нуждаят все повече от по ясно структуриране на даваните устно и в процеса на работа указания. Издадените до момента книги не винаги успяват да очертаят достатъчна рамка на преподаването и дори да се използват само за насока, те не са достатъчни за разбирането и прилагането на метода на практика. Това налага допълнителни пояснения и свързване на отделните положения в единна система, предполагаща завършеност и цялосност. Самата идея за метода обаче по начало изключва прилагането на ограничителни категории и понятия. Опитите ни за преодоляване на това привидно противоречие доведоха до написване на следващите редове, които се надявам да изяснят, а не да задълбочат затрудняването на теоретичните концепции и понятия, прилагани в практиката. Водени от разбирането на това, което се случва се опитваме да синхронизираме разбирането на това, което правим.

Големият проблем в преподаването по метода „Сюангуей” с течение на годините практика се оказва способността за възприемането на силата. Това предполага да се изработят нови сетива или да си включат сетива, които да този момент са били игнорирани и са останали неизползвани с течение на векове. Необходимо е тяхното възпитаване и обучение как да си служим с тях за да се ползва обективен за всички критерий, носещ характеристиките на силата на тайдзи /тук: първичното разделяне – началното определение на всяко нещо като отделност от всичко друго/.

Накратко това изисква опитност в прилагането на единен принцип, водещ постепенно до обективно възприятие за силата като такава. Този принцип достигнат в резултат на практиката, се състои в това, че наблюдаването не на външните характеристики на движението, а на неговата сянка, обективно определя характера на използваната сила. Способността за оценка нараства чрез обучение във възприемането на „ин” във всяко нещо и във всичко, и то без значение кои точно сетива ползваме за това. В съвременния свят за нормално се счита само ежедневното възприемане – възприемането на „ян” страната на нещата /обективно проявената им част/. Ако искаме да разбираме света в неговата цялосност и нееднозначност, трябва да се научим да възприемаме и „ин” страната на всяко нещо /непроявеното, потенциалното/. По този начин се постига истинско и обективно разбиране и усещане за нещата, а именно когато се възприемат и двете страни /ин и ян/ в техния баланс и взаимодействие. Ако не възприемаме „ин” аспекта на света, оценката е частична и непълна. Ако няма „ин”, движението е слабо и се самоизразходва непрекъснато. „Ян” /проявлението/ възниква от „ин” /непроявеното/. Неговият корен се намира в „ин”. Разделено и непълно, неоткровено и неадекватно е всяко нещо, което се опитва да бъде само eдната част от тайдзи, или да бъде само „ян” /проявения аспект на нещата/.

Да се придържаш към „ин” и да наблюдаваш „ян”, това е правилното действие. Да се придържаш към „ян” и да наблюдаваш „ин”, това е правилното разбиране.

Когато всяко нещо се извършва или се случва с поддържане на усещането, визията за „ин”, тогава то се превръща в правилното действие или случване. Това възприятие би могло да се превърне в единна методика за обучение на сетивата за възприемане на енергията. Трябва да присъства „ин” във всяко действие за да се получава балансирано и хармонично взаимодействие и подреждане на енергията в тялото и извън него.

Наблюдаването на енергията „ин” или сянката на нещата, често би могла да ни отдели от техния проявен „ян” аспект. Зотова макар и без силата в тях проявените неща оформят реалността за нас и особено за всички наоколо. Несподелянето на усещането за реалност /на видимия, проявен аспект „ян” на нещата/ характерен за хората, би затруднило нашето съществуване сред тях и би замъглило нашето съзнание за правилно разбиране на случването.

При спадването на този принцип е възможно създаването на каквито и да е било, безкрайни по численост упражнения за практикуване и обучение на възприятиета за този „ин” аспект на света. Този принцип определя същността на ученето по метода „Сюангуей” и не зависи от конкретната техника или способ на преподаване. Приложен в което и да е упражнение той би довел до практикуване, характерно за метода „Сюангуей”.

Практически това би се изразило в следното:

В движенията трябва да присъства усещането за свързване – изтегляне, излъчване /дзин/ или за носене на нещо или за подпиране върху нещо без да падаме /ци/. Усещането за „ци” навън отваря вътрешното пространство за енергията „шън” и провш тялото цялостно осъзнато.

Когато се наблюдава каквото и да е движение, следва да се обръща внимание на сянката която остава след него – траекторията, която то описва след себе си /дзин/. Когато се сменява посоката или в него има завъртане, то трябва да е завихрено, а не прекъснато за да е цяла /свързана/ енергията „дзин”.

Когато се наблюдава сянката на телата и движенията, резервоарите на „ци” присъстват като вътрешност оформена в движението или тялото, като негова затворено пространство и обем.

Да си истински /истинен/, означава да действаш винаги с откровението и доверието /в силата/, означава да извършваш нещо със силата на сянката /на единното/, да наблюдаваш и възприемаш, опознаваш и изследваш всяко нещо и неговото пространство, като неразделна част от цялото.

Сега конкретно да отговорим на въпроса – Как се прилагат тези концепции!?

Да погледнем как можем да преценим качеството на силата в едно движение, изпълнявано в което и да е бойно /или небойно/ изкуство.

Обърнете внимание – Когато движите ръката си, в каквото и да е движение от изпълняваната от вас форма, комплекс /тао лу/ каква е траекторията на края на ръката? Какво описва края на ръката в пространството като химикалка върху лист или четка за калиграфия.

Ако сянката – описаната траектория е накъсана като начупена линия или тръгва и спира отново – тогава характеристиката на силата, която се ползва е ”ли” – мускулната сила на статичното напрежение и отпускане, макар че тази статична сила води до движение, то е натоварено, стегнато, противоречиво и непостоянно.

Пробвайте първо с по-малки и обикновени движения, с по-проста траектория. След това се вгледайте различни моменти и детайли от движенията. След това може да проследите по-големи траектории и по-сложни движения. След това проследете други повърхности – пръсти на крака, коляно, лакът, глава, юмрук... нос дори.

Когато траекторията, която можете да проследите е свързана като една нишка и не се прекъсва, продължава независимо от това колко малки или големи фигури описва, те са без ръбове и не са накъсани – тогава качеството на използваната сила е „дзин”. Тя е плавна и непрекъсвана, прилича на камшик, свързва нещата и се грижи за тяхното протичане.

Когато наблюдавате траекторията на дадено движение – следата, която то оставя след себе си – може да забележите, че тя се свързва и образува кръгови, затворени пространства. Тези пространства са резервоари на „ци” /дантиен/ и качеството на силата в тях, наричаме „ци”. Когато тези резервоари се запазват в пространството и времето /по трайни са/ те биха могли да се използват като тяхната плътност изразява ново качество на силата – „ци”. Тя е еднна и цялостна, плътна и дишаща. Събира се и се разширява като разграничава вътре и вън във формата на движението.

Така научавайки се да проследяваме силата и да виждаме нейното качество вече можем да говорим за обективен критерий, по-който биха могли да се ориентират всички. За първи път, когато обяснявах това, ми зададоха въпроса – Така ли се оценява формата на състезание!? Според мен, така би трябвало да бъде. Този критерий би променил оценката по принцип за бойните изкуства, като би ги направил просто „бойното изкуство”, каквото те са представлявали преди отпадането на необходимостта от тях като средство за оцеляване. Умението да използваш силата и нейното качество е нещо, от което зависи здравето на човека и неговите възможности като физика и жизненост, като емоционално изживяване и ум, интелект. Тази преценка не се влияе от отделен стил или практика. Не се влияе от методиката на обучение и пътя, по който би се повишило нивото на интерпретация и използване на енергията. Използвай каквато и да е практика и начин на обучение, каквито и да било техники, когато критерият за използване на силата е обективен и може да се прилага от всички, тогава нещата стават сравними. И е нормално за едни да е по-добър един метод на обучение, а за други – друг, единният критерий осигурява сравнимост не на методиката, а на резултатите и то без това да води до субективизъм при оценката или до оценка на моментно състояние /спортна форма/. Качеството на силата е нещо, което се отглежда като растение – за него е необходимо време и пространство - /кун фу/, независимо от начина на отглеждане. Това е сравнително постоянно качество, което не се губи след като е отгледано. Ако някой го добива случайно в определени моменти и не може да го поддържа, това си проличава и не е необходимо твърде много време за да бъде преценено дали това е така. Обективният критерий за наблюдение и преценяване качеството на енергията /силата/ , а не формата на движението би довела до едно друго разбиране за бойните изкуства като обективно изражение на способностите на човека за култивиране и използване на енергийната субстанция.

Преди да ми бъде зададен следващият въпрос ще отговоря, че този начин на наблюдение и преценка е приложим за всяко нещо, което наблюдаваме или преживяваме в ежедневието си. Проследявайки качеството на силата, ние можем да градираме нещата според тяхната откровеност /адекватност/ спрямо всичко случващо се около тях.

Как се достигна до изнамирането на тази общо валиден критерий за преценяване качеството на силата?! Разбира се пътя за достигане до този критерий беше в обратен ред на неговото представяне сега. Наблюдението и изследването на значителен брой явления и форми доведе до намирането на тяхно общо качество, тяхна обща характеристика, нещо което би могло да се наблюдава у всички, независимо от вариантите на неговите безкрайни проявления. Това общо качество на силата е нейната „ин” страна. Силата изгражда всички форми и се проявява във всички техни проявления. Тя е градивната мрежа на нашия свят. Всяко проявление обаче се случва и се изразява на някакъв фон. Този именно фон е „ин” качеството на силата, нейната потенциална страна. Този фон е и общото качество на всички форми и проявления. Ако „ян” страната може да има безкрайни многообразия на изразяване. „Ин” страната винаги е една и съща. Сянката на нещата винаги си е сянка, тя е еднаква за всички форми и явления. Така силата въпреки своето многообразие на проявления има една обща характеристика и тя е нейната сянка. Наблюдавайки това едно и също качество на нещата, можем да преценим качеството на силата в тях. Именно за това е невъзможно създаването на друг обективен критерий, защото се наблюдава и сравнява тяхната външна страна, проявлението им „ян”, което дава безкрайно многообразие и квалификации, системи, категории и т.н... Единното в тях е тяхната енергийна същност – всички съдържат някакъв вид и качество на енергийната субстанция. Наблюдението на това качество за да може да бъде сравнявано, трябва да става върху общата „ин” страна на това качество, а именно „сянката” на формите и явленията /или по-скоро на тяхната енергийна същност/. Наблюдението и преценката на нещо, което е едно във каквито и да е процеси и форми прави възможна тяхната съпоставка и сравнение, от гледна точка на качеството на изграждащата ги сила /енергийна субстанция/.

За всички други въпроси, които бихте задали, използвайте e-mail: [email protected]

2010 Валери Иванов