КАФКА.
Публикувано от scepsis ·
898 прегледа
Кафка (1883-1924) се е родил, живял и починал в Прага. По желание на баща си учи право в Пражкия университет,макар че предпочита да се занимава с философия. Работи като чиновник в администрацията. Всичко, което написва след 1912 г. ("Метаморфози", незавършения роман "Америка", "Процесът", "Колонията на осъдения", "Китайската стена", "Писма до бащата" и т.н.) се превръщат в култови произведения за европейската литература през 20 век. Обикновенно творчеството му се асоциира с отражението на изолацията и отчуждението на индивида, но тук ще представя някои негови миниатюри, които разкриват изключителното му чувство за ирония и прозрение. Приятно четене. (Преводът е на Оля Николова)
ВЕСТОНОСЦИ
Казаха им да избират: да станат царе или царски вестоносци. Като децата, всички пожелаха да бъдат вестоносци. Затова са толкова много вестоносците; обикалят по света и - тъй като няма царе си разнасят един на друг вестите, които напълно са изгубили смисъл. С удоволствие биха сложили край на жалкия си живот, но не се осмеляват, подчинени на служебната си клетва.
АСКЕТИТЕ
Най-ненаситни от всички са някои аскети; обявяват гладни стачки във всички области на живота като същевременно искат да постигнат следните неща:
1. Един глас да им каже: "Достатъчно, стига си постил, вече ти е позволено да се храниш като всички останали и яденето няма да ти се зачита.
2. Същият глас едновременно да им каже: "Достатъчно; досега си постил принудително, отсега нататък ще постиш за удоволствие, ще бъде по-сладкои от яденето (същевременно, обаче, ще ядеш истински)".
3. Същият глас едновременно да им каже: "Ти победи света, избавям те от него, от яденето и от поста (същевременно, обаче, и ще ядеш, и ще постиш)".
Освен тези гласове се чува и още един,който от край време безспирно им говори: "Ти, разбира се, не постиш абсолютно, но имаш доброто желание и това е достатъчно."
МАЛКА ПРИКАЗКА
"Ах", казала мишката, "с всеки изминат ден светът става все по-тесен. Преди беше толкова широк - аз се плашех, бягах и бях щастлива, когато най-накрая виждах в далечината отляво и отдясно стени. Но тези далечни стени се съединяват помежду си толкова бързо, че докато се усетя, съм се намерила вече в последната стая, а там в ъгъла стои капанът, в който ще вляза". - "Само трябва да смениш посоката на пътя", казала котката и я изяла.
И за финал нещо по-романтично.
ЛУННА СВЕТЛИНА
Как диша гората на лунна светлина -веднъж се свива, смалява, сгъстява, изправя дърветата си високо горе, веднъж се разстила,плъзва се по склоновете, превръща се в постеля от храсти, в нещо по-малко - в далечно матово сияние.
-
2
1 Коментар
Препоръчани коментари