ANIMAL SYMBOLICUM (ТРЕТА ЧАСТ)

scepsis

750 прегледа

VIII. УНИВЕРСАЛНОСТ И ПЛАСТИЧНОСТ НА СИМВОЛА

Случаят с Хелен Келер, която достига много високо ниво на интелигентност показва нещо много важно - при конструирането на нашия човешки свят ние не зависим от качеството на сетивния материал, както считат сенсуалистите, защото ако всичките ни концепти и идеи бяха просто копия на сетивните ни впечатления, то незрящите и глухонемите щяха да бъдат напълно изключени от човешката вселена. Това обаче не е така, защото нашата познавателна и ценностна парадигма може да бъде представена посредством най-разнообразни изразни средства. Разбира се, вокалния език има приоритет пред жесто-мимическия, но несъвършенството на последния не е пречка за символното изразяване. 1

Друга важна характеристика на символа е неговата пластичност, мобилност и полифоничност. Едно и също значение може да се изрази в рамките на един език по множество различни начини. Не така стоят нещата при простите знаци и сигнали. Всеки знак реферира точно определен обект. Той е прикрепен, фиксиран към вещта, която означава. Мобилността на символа е резултат от еволюирането на индивидуалното и колективното съзнание. В примитивните общества символът най-често се счита за свойство или атрибут на вещта. Малките деца също често се объркват, когато научават, че една вещ има различни наименования.

IX. ПРОИЗХОД НА СИМВОЛНОТО ОТ РЕФЛЕКСИЯТА

Сетивното схващане или перцепцията според сенсуалистите е просто неподредена мозайка или поток от усещания. Гещалтпсихологията коригира това разбиране като показа, че дори най-простата перцепция имплицира конфигурации като пространствено-оптичните структури, които се наблюдават и при низшите организми. Следователно, това не е характеристика само на човешкото съзнание. При хората обаче, има специфичен тип рационално схващане, което отива отвъд прякото постигане на обектите и не се наблюдава в животинския свят. В какво се изразява то?

Човекът може да изолира усещания и да ги анализира абстрактно, без да зависи от възприятието на визуални, звукови, тактилни и кинетични данни. Класическият пример е геометрията, която изучава пространствените отношения, описва ги и изразява символно без да ги свежда до конкретни обекти. Без човешкият език тази абстракция е невъзможна.

Наистина висшите животни притежават качеството, което психолозите определят като способност да се изолират перцептивни фактори, а Хюм нарича dictinctio rationis 2 . Това е умението да се разграничават различните перцептивни качества - например цвета да се абстрахира от размера и формата. Шимпанзетата могат да изберат от няколко обекта с различни визуални качества тези, които имат общо качество, както да речем да групират еднаквите по цвят обекти и да ги отделят от останалите. Но тази различителна способност е в рудиментарен вид и не може да се развие без помощта на речта като символна система.

Пръв, който отбелязва това вероятно е Хердер в своя "Трактат за произхода на езика". След като отхвърля метафизичните и теологичните тези за възникването на езика, Хердер посочва, че речта произлиза от рефлексивното мислене, което определя като способността на интелекта да различава и изолира определени елементи от недиференцирания поток от сетивни впечатления: "Този пръв признак на съзнанието [рефлексията - бел. моя] е бил лоно на душата и с него е бил създаден езика на човека." 3

Съвременните изследвания на психопатологията на езика също водят до заключението, че загубата или увреждането на речта, причинени от мозъчни наранявания променят цялостно човешкото възприятие и поведение. Болните от афазия 4 и други подобни заболявания не могат да да се справят със задачи, които изискават рефлексия, не могат да мислят в общи понятия и категории, а възприемат само непосредствените факти в конкретните ситуации. Можем да заключим, че без рефлексивното, символно мислене хората биха били като обитателите на пещерата от прочутата митологема на Платон - ограничени единствено в границите на своите биологични нужди и преки интереси и без достъп до ейдетичната вселена, която се разкрива посредством мита, религията, изкуството и науката.

X. ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ

Нашият опит е фундиран в пространствено-времева рамка. Невъзможно е да възприемем една реална вещ извън условията на пространството и времето. Съществуват различни типове или пластове на пространствена и темпорална опитност. Да започнем с пространството.

Най-общо имаме три типа или форми на възприемане и овладяване на пространството:

1) ОРГАНИЧНА, която е присъща на всички живи организми и им дава способност да се адаптират към околната среда. Тази способност произтича от несъзнателни, еволюционно развити и установени импулси, които можем да наблюдаваме при новородените човечета, но още по-изразено при животинките.

2) ПЕРЦЕПТИВНА представа за пространството, която откриваме при висшите животни. Тя има комплексен характер, защото съдържа оптични, тактилни, акустични и кинетични усещания.

3) СИМВОЛНА или абстрактна представа за пространството, която е присъща само на хората. С известно основание можем да твърдим, че това е за сметка на закърняването на органичните и перцептивните ни способности.

Що е то символно, абстрактно или геометрично пространство? Още Нютон (в Pricipia) ни предупреждава да не бъркаме абстрактното, математическо пространство с перцептивното (сетивно възприемаемото). Критиката на епископ Бъркли е нацелена точно тук, защото той сочи, че това понятие за пространството е напълно имагинерно и няма никаква реална физическа или сетивна основа.

Примитивният човек овладява пространството конкретно в съответствие със своите нужди и интереси и не може да отиде отвъд това възприятие. Примитивното пространство е хетерогенно, защото е изградено от визуални, акустични и обонятелни образи. Абстрактното, геометрично, математическо пространство, което откриват гърците е хомогенно и универсално. Къде е разликата? Разликата е, че когато сме способни да мислим пространството по абстрактен начин можем да го репрезентираме (възпроизвеждаме), както когато чертаем скици и карти. Това е трудно осъществимо за един примитивен човек, който се ограничава до това да манипулира заобикалиящия го свят, но не се опитва да го осмисли абстрактно. Революционната стъпка, обаче, е направена не от гърците, както обикновено се твърди, а от вавилонците, които откриват астрологията. Сблъсъкът между две култури (шумерската и акадската) ражда символния език, който е в основата на математиката.

Да минем сега към времето. В еволюцията на представите за пространството и времето има разлика, защото пространството се отнася към външния опит, който е свързан със сетивността, а времето се познава, преживява и осмисля вътрешно. Все пак, има и сходства:

Още Хераклит посочва, че не е възможно да влезем два пъти в една и съща река. Следователно, трите времеви модуса (минало, настояще, бъдеще) образуват неделима цялост, която Лайбниц изразява по следния начин: "Настоящето е заредено с минало и бременно с бъдеще." Настоящето ни състояние е детерминирано от нашето минало и ще се отрази и изрази в нашето бъдеще, по един или друг начин.

Според физикалисткия възглед, ПАМЕТТА е обща характеристика на всеки жив организъм и се изразява в способността му да съхрани спомена за дадено събитие като латентен остатък и да формира реакция. Макар да е вярно, това схващане е механистично, защото не изяснява значението на припомнянето при човека. Паметта имплицира комплексен процес на идеация, при който предишните впечатления не само се репродуцират, но и се локализират като компоненти от една темпорална общност (минало, настояще и бъдеще) и интиципират очаквания и опасения. Този процес има креативен характер, защото е свързан с планиране, творческо реинтерпретиране и преоценка.

Още по-съществен аспект на възприятието ни за време е ОЧАКВАНЕТО ни за бъдещето, защото обикновено сме обладани от нашите грижи, опасения, очаквания и надежди. Така пропускаме настоящия миг или това, което се случва тук и сега или по думите на Хораций: Quia sit futurum cras fuge quarere 5. Всеки жив оганизъм има инстинктивно (еволюционно формирано) поведение, което е ориентирано към оцеляване на вида, а при висшите организми, че дори и при низшите безгръбначни има и антиципация, т.е. предусещане, отгатване, предвиждане. При човека, обаче, не става дума просто за очакване и предугаждане, а за формирането на идеал и планиране на поведение, което да доведе до неговото осъществяване.

XI. МЯСТОТО НА ЧОВЕКА

Започнахме с Кант и ще завършим с него. В своята "Критика на способността за съждение" той търси общ критерий, който да описва фундаменталната структура на човешкия интелект и да го отличава от всички други форми на познание. След задълбочен анализ Кант стига до заключението, че такъв критерий е способността ясно да се разграничава възможното от реалното. Именно тази особеност определя мястото на човека във йерахията на битието. Разграничението между реално и възможно не съществува за съществата, които са разположени под или над човека.

Животните познават единствено света на усещанията и реагират главно на активни физически стимули без да са способни да формулират идеята за възможно. От друга страна, свръхчовешкия интелект или божественото съзнание не познава разликата между възможно и реално. Бог е actus purus 6, защото всичко в неговото схващане е реално. Божествения интелект е intellectus arhetypus 7 или intuitus originarius 8, защото твори мислейки едно или друго състояние на нещата. "Рече Бог: да бъде светлина и биде светлина" (Бит. 1:3) 9. Единствено човешкото съзнание прави разлика между актуално и възможно състояние на нещата и то не в метафизичен, а в чисто познавателен план.

Човешкото познание, според Кант, има дискурсивен характер и се състои от два хетерогнни елемента - сетивни нагледи и концепти. Невъзможно е да мислим без образи и да възприемаме без понятия, защото това би значело да не можем да отличим един обект от друг: "Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи." Именно този епистемологически дуализъм поражда разграничението между възможното и действителното състояние на нещата. Касирер предлага да коригираме Кантовото схващане като вместо да казваме, че разумът се нуждае от образи, да кажем, че се нуждае от символи, защото специфичната особеност на нашето познание е, че по природа то е символно.

Символът има ЗНАЧЕНИЕ, а не реално, субстанциално битие във физическия свят, от което следва, че дистинкцията между неща и символи поражда и разграничението между възможно и действително. Можем да установим това непряко посредством наблюденията върху патологията на речта. Често при афазията се констатира, че пациентите не само, че спират да употребяват някои класове от думи, но и не са способни да се справят със ситуации, които изискват абстрактно мислене за потенциално възможното. 10

Друг пример са научните закони, които не могат да се установят чрез просто акумулиране на сетивни данни, а биват откривани посредством т. нар. "мисловни експерименти". Например, когато Галилей поставя основите на динамиката, той изхожда от допускането за едно напълно изолирано тяло, което се движи без да му въздействат външни сили. В реалния свят такова тяло не съществува и затова гърците не откриват принципа на инертността. Примерите с хелиоцентричната система, ОТО, квантовата механика или еволюционната теория са добре известни, но може би най-ярък пример имаме в математиката с нейните отрицателни, ирационални и имагинерни числа, както и в неевклидовите геометрии на Лобачевски, Бойя и Риман.

Можем да си припомним и утопичните светове на Платон, Русо, Монтескьо, Волтер, Суифт, Маркс. Често погрешно се счита, че Русо е искал да замени социалния човек (l'homme de l'homme) с дивака (l'homme da nature), но в действителност естественият човек е символно понятие, което той въвежда за да провокира прогреса на човешкия род. Русо подчертава това в "Разсъждение върху произхода на неравенството между хората и основава ли се то върху природен закон": "И тъй нека най-напред отстраним всички факти, защото те нямат отношение към въпроса. Проучванията, в които човек може да се впусне в случая, не бива да се вземат за исторически истини, а само за хипотетични и условни размишления, годни по-скоро да изяснят природата на нещата, отколкото да посочат истинният им произход подобно на предположенията за образуването на света, с които нашите физици излизат всеки ден." Тези думи могат да бъдат отнесени и към теорията за animal symbolicum. Написаното дотук може да се разглежда като общо въведение към тритомната "Философия на символните форми" на Ернст Касирер.

XII. ОЦЕНКА

Често различните теологични, културологични, психологични и философски антропологии биват разглеждани като конкурентни и взаимно изключващи се. Какво е човекът - homo sapiens, homo politicus, homo economicus et faber, homo sexualis, homo militaris, homo ludens? Koй е прав - Аристотел, ап. Павел, Ницше, Маркс, Фройд или Шелер? Или Вехтия Завет, Корана, Ведите. Ясно е, че ние сме всичко това, но и нещо повече. Но какво? Наличието на толкова много различни отговори показва, че човешкото остава една загадка. В този смисъл определението на Касирер за човека като animal symbolicum е един значим принос към философската и културната антропология.

И все пак ми се струва, че Касирер надценява значението на езика като фактор, който е осигурил качествения скок от животинското към човешкото съзнание. Някои човекоподобни маймуни са способни да запаметят до няколкостотин езикови символа и да ги комбинират в зависимост от ситуацията. Това, обаче, не ги прави по съобразителни от техните неуки събратя. От друга страна, глухонемите, които използват жесто-мимическия език, макар да страдат от известен когнитивен дефицит, винаги превъзхождат интелектуално и най-учените човекоподобни маймуни. Глухонеми деца, които израстват без обучение, често създават свой собствен жесто-мимически език, докато маймуните не правят това. Следователно, корените на нашето интелектуално превъзходство пред другите примати трябва да бъдат търсени другаде. Но къде?

Един от възможните отговори е силно развитата у човека способност за емпатия и алтруизъм, която може да се обоснове не само теологично и метафизично, но и биологично чрез т. нар. "огледални неврони". Изследвания проведени в Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг доказаха, че шимпанзетата и орангутаните разбират физико-природните закономерности в същата степен като децата на две и половина години, но имат двойно по-слаби социални способности да преценяват другите или да се учат от тях. Това се доказва и от случаите, в които деца са били лишени от социална и културна среда през първите години на своя живот. Така наречените "момичета-вълчета" не успяват да изградят нормални познавателни способности. 11

Въпросите как сме развили интелект нямат край. Не че няма отговори. Има, но повечето от тях са догматични или неудовлетворителни. Всеки жив организъм е монада и живее в свой собствен свят. Как да съизмерваме тези различни реалности? Мухите живеят в мушичен свят, морските таралежи - в таралежов, а ние хората изграждаме свой символен универсум, както твърди Касирер.

Какво е човекът? Какво съм аз, какво си ти, какво сте вие?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1 Критиката на Касирер е насочена срещу логицизма на Декарт и Кант, които свеждат духовното битие до един нередукцируем логически принцип като дедуцират духовната вселена и така заличават специфичните особености на различните духовни области - език, мит, религия, наука, философия. Кант разграничава сетивния наглед и мисленето като два независими източника на познание, но марбургската неокантианска школа в лицето на Херман Коен отива по-нататък, защото свежда сетивността до менталното. С други думи, Коен и неокантианците не приемат, че сетивността е автономен източник на познание. Касирер обаче, предлага ревизия на неокантианския логицизъм като посочва, че символният акт, чрез който постигаме света осмисля сетивните данни. Касирер дефинира понятието "символ" като нещо сетивно, дадено като тук- и така- битие, което се представя едновременно и като обособено, и като обобщено проявление на някакъв смисъл.

2 Различие на разсъдъка.

3 Вярно е, че анализа на Хердер е по-скоро поетичен, отколкото логичен и като цяло теорията му е спекулативна, защото не е съгласувана с епистемологията и емпиричните наблюдения. Въпреки това благодарение на своята дълбока интуиция Хердер улавя основното, а именно, че всяко обощение и абстракция при животните няма рефлексивен характер.

4 Афазията е термин, с който се означават централните разстройства на речта, при които въпреки изправността на речевия и перцептивния апарат са нарушени или речевата способност или разбирането на речта, или и двете. Афазията често се съпровожда от разстройство на абстрактното и синтетичното мислене, както и от апраксии и агнозии. Счита се, че афазиите се причиняват от увреждане на различни мозъчни дялове и патофизиологичните изменения, които настъпват в резултат на тези увреждания.

5 Откажи се да търсиш какво ще стане утре.

6 Чисто действие.

7 Архетипен разум.

8 Първична интуиция.

9 Като агностик Кант не твърди, че божественият интелект съществува реално, а употребява понятия като "първична интуиция" и "интуитивно познание", за да опише ограниченията на човешкия разум.

10 Например пациент болен от афазия и хемифлегия (парализа на дясната ръка) не може да каже "Аз мога да пиша с моята дясна ръка", но може да каже "Аз мога да пиша с моята лява ръка". С други думи, той е затруднен да си представи една хипотетична случка, защото функцията на речта, като условие за проява на символното мислене, е спъната и затъмнена от неговото заболяване.

11 На 17 окт. 1920 г. индийските момичета Амала и Камала били изведени от вълчата глудница, която била до този момент тяхно семейство и яростно ги бранела от хората, които ги освободили. Отвели ги в манастир, където Амала, която била по-малкото дете, на около годинка и половина, когато я намерили, угаснала след година, докато Камала доживяла до осем и половина, когато починала от бъбречна недостатъчност. В началото, когато комуникирала гласово Камала издавала само вродени звуци като стонове, смях и плач, но през 1923 г. се научила да произнася "да" и "не". Година по-късно произнесла елементарно изречение, а на седем години била овладяла към петдесет различни думи. След близо осем години в човешка среда нейните когнитивни способности не надвишавали кой знае колко тези на шимпанзетата.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Използвана литература:

1) Кант, И., "Критика на способността за съждение", 1980.

2) Касирер, Е., "Философия на символните форми", т. 1, Плевен, 1998.

3) Касирер, Е., "Есе за човека", София, 1996.

6) Русо, Ж.–Ж., "Избрани съчинения", т. 1, София, 1988.

5) Хердер, Й. , "Естетически студии и статии", София, 1985.

6) Хюм, Д., "Трактат за човешката природа", София, 1986.




12 Коментара



забележки :

-към пример 10 : ако болният е с афазия - той не може да говори.Следователно няма как да каже "Аз мога да пиша с моята лява ръка".Случаите на афазия дават възможност да се направи извод, че това което е придобито по-късно, се изгубва по-рано. При афазия губим способността си да пишем, да създаваме свързана и подредена реч и по-рядко губим способността си за произнасяне на звукове

-към пример

Сподели този коментар


Линк към коментара

:clap:

Поздрави за статията, Скептик. И за трите части.

Страшно ми допадна финала.

Отвратителна съм, нали? :laugh:

Това е защото смятам, че има разум в създаването на това богатство, на това великолепие - човекът. :baby: :laugh:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Док,благодаря за корекцията! Примерът е даден от Касирер, който е философ, а не психотерапевт и малко е пообъркал нещата. Благодаря ти, че си прочел материала. :wors:

Нел, благодаря и на теб, че си отделила време да прочетеш горното. Финалът изразява моята позиция, макар и частично.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Нел, благодаря и на теб, че си отделила време да прочетеш горното. Финалът изразява моята позиция, макар и частично.

Колкото и да не ти се вярва чета всичко, което пишеш. Даже и размишлявам върху него. :)

Бих искала повече твоя позиция!!! Наясно съм, че позициите ни търпят развитие и в това е целият чар на живота, и целта му, разбира се!(според плиткоумието ми :) )

Сподели този коментар


Линк към коментара

прочетох го с интерес, scepsis, ама ме завъртя работа, и забравих какво исках да напиша вече ....

май ме хваща Алцхаймера вече, или покрай онзи маймун-valentinus съм изперкал :blink:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Хи-хи-хи, шЕ иСперкаш я, нЕма само мен да сочат като Shebecus Otca4alis :P

-----------------

Скептик, респектиран съм :wors: за пореден път!

-----------------

Няколко глупости ще добавя

- има един принцип както знаем всички в квантовата физика, че наблюдаването на събитието променя самото събитие. Та примерите с опитите с шимпанзета и възпитани от вълци деца имат и други обяснения.

Например

Ако имаме ментално тяло /тяло на мисленето/, което на този етап от развитие на расовото тяло не е напълно изградено, то попадането на същество, което не го притежава, му предава ВРЕМЕННО и докато е в него някяква рудиментарна способност за мислене. Затова и толкова хора съобщават за прояви на интелигентност при домашните си любимци, особено при висшите бозайници.

та,

- интелигентните проблясъци при шимпанзета могат и да се обяснят с дългото им пребиваване в менталното поле на провеждащите опитите.

- деца, отгледани извън човешко ментално поле, в случая от вълци, води,у естествено, до установетите факти. Тук е добре да се поясни, че менталното тяло при човека се изгражда чак до 21-вата му година и в по-ранна възраст се ползва майчиното или на други възрастни хора /преподаватели, възпитатели, настойници и т.н./.

-------------------

при пчелите - освен менталитета на провеждащите опита трябва да се вземе предвид и т.н. Групов дух, който води стадните животни. Това не е някакъв вид гещалп, а финоматериална егрегорна структура, която се индуцира, храни /етерно/ и поддържа в астрала от групата животни и която от своя страна ги води и играе ролята на групов...да речем проторазум. Е често Груповия дух е един ГЛупав дух, ма това е друга тема... :lol6:

-------------------

Божкееее, увлякох се и всичко ти оспамих, хич няма да се разстроя, ако ми изтриеш дивотиите...

Сподели този коментар


Линк към коментара

прочетох го с интерес, scepsis, ама ме завъртя работа, и забравих какво исках да напиша вече ....

май ме хваща Алцхаймера вече, или покрай онзи маймун-valentinus съм изперкал :blink:

Между другото, Касирер се позовава на Курт Голдщайн (Kurt Goldstein. Human Nature in the Light of Psychopatology, pp. 49 ff., 210), който твърди, че "тези и подобни случаи показват, че пациентът е неспособен да се справи с просто "възможни" ситуации. Така ние можем да опишем заболяването на тези пациенти като свързано със загубата на способността за отнасяне към само една "възможна" ситуация. Нашите пациенти срещат най-големи трудности, когато трябва да реагират, без да бъдат ръководени непосредствено от външни стимули и имат големи затруднения при произволна промяна на темите при разговор. Също така те не могат да осъществяват действия, които изискват подобна промяна. Прехвърлянето от теме на тема изисква да се има предвид както обектът, който определя сегашната реакция, така и този, който ще определи и една бъдеща реакция. Единият конституира хоризонта на бъдещето, а другият - хоризонта на миналото", което позволява да преминем от реалния към възможния темпорален модус. Според Голдщайн, пациентите срещат огромни затруднения да повтарят изречения, които считат за безмислени, т. е. твърдения, които не кореспондират с реалността, която могат да схванат. Заключението на Голдщайн е, че за да изказването на подобни твърдения изисква "способността да се живее в два свята - конкретния свят с неговите реални обекти, а също така и "неконкретния" или "възможен" свят ... Именно това пациентите не са в състояние да направят. Те могат да живеят и действат единствено в конкретния свят." Инак, според информацията, с която разполагам афазиите биват 1) моторни, т. е. нарушение на речевата дейност, 2) сензорни, т. е. неспособност за разбиране на говор и 3) парафазии, т. е. замяна на звуци, думи и изречения. Тези увреждания, според Й. Ланге и някои други психолози, се отнасят към т. нар. инструментални разстройства, които трябва да се отличават от цялостните разстройства на паметта, волята или съзнанието. Последното разбиране обаче, вече не е съвсем актуално.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Няколко глупости ще добавя

Не са дивотии, разбира се. Благодаря за допълненията. :wors:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Между другото, Касирер се позовава на Курт Голдщайн (Kurt Goldstein. Human Nature in the Light of Psychopatology, pp. 49 ff., 210), който твърди, че "тези и подобни случаи показват, че пациентът е неспособен да се справи с просто "възможни" ситуации. Така ние можем да опишем заболяването на тези пациенти като свързано със загубата на способността за отнасяне към само една "възможна" ситуация. Нашите пациенти срещат най-големи трудности, когато трябва да реагират, без да бъдат ръководени непосредствено от външни стимули и имат големи затруднения при произволна промяна на темите при разговор. Също така те не могат да осъществяват действия, които изискват подобна промяна. Прехвърлянето от теме на тема изисква да се има предвид както обектът, който определя сегашната реакция, така и този, който ще определи и една бъдеща реакция. Единият конституира хоризонта на бъдещето, а другият - хоризонта на миналото", което позволява да преминем от реалния към възможния темпорален модус. Според Голдщайн, пациентите срещат огромни затруднения да повтарят изречения, които считат за безмислени, т. е. твърдения, които не кореспондират с реалността, която могат да схванат. Заключението на Голдщайн е, че за да изказването на подобни твърдения изисква "способността да се живее в два свята - конкретния свят с неговите реални обекти, а също така и "неконкретния" или "възможен" свят ... Именно това пациентите не са в състояние да направят. Те могат да живеят и действат единствено в конкретния свят." Инак, според информацията, с която разполагам афазиите биват 1) моторни, т. е. нарушение на речевата дейност, 2) сензорни, т. е. неспособност за разбиране на говор и 3) парафазии, т. е. замяна на звуци, думи и изречения. Тези увреждания, според Й. Ланге и някои други психолози, се отнасят към т. нар. инструментални разстройства, които трябва да се отличават от цялостните разстройства на паметта, волята или съзнанието. Последното разбиране обаче, вече не е съвсем актуално.

Да повечето от нещата са схващания от миналия ( и по-миналия век), които са просто хипотези, описващи, но не и обясняващи причините ;)

....

- има един принцип както знаем всички в квантовата физика, че наблюдаването на събитието променя самото събитие. Та примерите с опитите с шимпанзета и възпитани от вълци деца имат и други обяснения.

....

Хи-хи-хи : без малко да започнеш да говориш за котки в кутии , ам ? :baby: Жива ли е или мъртва тя ? Или едновременно ?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не ми говори за коткииии, разтройвам се - имах 5 години котарак Синя Руска котка, и преди 2 години изчезнааа :weather1:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Вие ги губите, а аз ги намирам. Без майтап. Две кучета и едно коте. Едното куче си го откри стопанинът, другото го подарих, а котката вече обитава Вечните Ловни Полета.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход