ANIMAL SYMBOLICUM (ВТОРА ЧАСТ)

scepsis

1101 прегледа

V. КОМУНИКАЦИЯТА НА ПЧЕЛИТЕ

Животните, като изключим приказните, не разполагат с начин на изразяване, който дори в рудиментарна форма да напомня човешкия език. Не изглежда животните, които издават звуци, да проявяват чрез тези гласови емисии поведение, от което да заключим, че водят разговор в човешкото значение на тази дума. Другояче стои въпроса с пчелите, за които е известно, че притежават средство за общуване помежду си. Най-убедителното доказателство за това е, че пчелният кошер бива осведомен, когато някоя пчела открие храна.

В продължение на 30 години професорът по зоология от Мюнхенския университет Карл фон Фриш изследва този проблем и открива решението му. Първоначалният експеримент е следния: на пчела работничка, която бива подмамена със захарен сироп се поставя маркер, докато се храни. Скоро след като се завръща в кошера от него излита група пчели, които без колебание и без водач (маркираната пчела остава в кошера) намират поляната и откриват въпросното цвете със сиропа. Явно е, че пчелата разузнавач е указала мястото. Но как?

За да разбере това, К. фон Фриш наблюдава в специален прозрачен кошер поведението на пчелата, която се завръща от паша. Пчелата веднага бива заобиколена от своите другарки, които протягат антенки, за да поемат цветния прашец, с които е натоварена и поглъщат нектара, който повръща. След това нашата пчела започва специален танц, в който се състои истинския комуникативен акт. В зависимост от съобщението, което трябва да предаде тя извършва един от два различни вида танци. Първият се състои в последователно описване на кръгове по и обратно на часовниковата стрелка, а вторият напомня изписването на осморки и е придружен с постоянно трепкане на коремчето и. Когато танцът приключи няколко пчели напускат кошера и отиват на указаното място. След като се заситят се завръщат и извършват същия танц, което предизвиква нови излитания и скоро стотици пчели са тълпят на мястото. На К. фон Фриш оставало да открие значението на двата танца и разликата между тях.

През 1950 г. той публикува заключенията от своите наблюдения и експерименти започнали през 1920 г. Оказало се, че танците указват посоката и разстоянието, което отделя пашата от кошера. Кръговият танц съобщава, че местоположението на храната е близко, в радиус до 100 м. Танцът с осморките указва, че разстоянието е от над 100 м до 6 км. Точното разстояние се кодира в броя на описаните фигури за определено време и варира обратно пропорционално на тяхната честота, т. е. пчелата описва 9 пълни осмици за 15 сек, когато разстоянието е 100 м, 7 - за 200 м., 4 1/2 - за 1 км, 2 - за 6 км. Колкото по-голямо е разстоянието толкова по-бавен е танцът. Посоката се указва от оста на осмицата спрямо слънцето, т. е. според наклона и надясно или наляво тази ос показва ъгъла, който мястото на находката образува със слънцето. Пчелите могат да се ориентират и при облачно време, защото са силно чувствителни към поляризирана светлина. В началото повечето зоолози били настроени скептично, но след около четири хиляди опита в Европа и САЩ всички се убедили в правотата на К. фон Фриш.

Сега нека установим основните характеристики на комуникацията при пчелите. Тези насекоми са способни да произвеждат съобщения, които съдържат поне три данни (вид на пашата, разстояние и посока) след като са ги запаметили. Тези съобщения се предават посредством соматични символи. Следователно, те проявяват рудиментарна символизираща способност, защото има условно съответствие между тяхното поведение и данната, която то изразява. С други думи, те формулират и интерпретират символни знаци, които препращат към някаква действителност. Друга прилика с човешкия език е, че всеки член на колектива е способен да разбира и употребява тази комуникация.

Изследвайки този въпрос в своята статия "Комуникацията при животните и езика при човека" (1952) един от най-видните специалисти по сравнителна лингвистика Емил Бенвенист посочва, че езикът на пчелите не е истински език, а код от сигнали. Основните разлики между този код и човешкия език са следните:

1) Тъй като съобщението се предава само чрез танц, без участието на гласов апарат, то се извършва единствено при условия, които позволяват визуално възприятие при дневна светлина и не може да се осъществи на тъмно. Човешкият език не познава това ограничение.

2) Съобщението е еднопосочно в смисъл, че не изисква отговор, ако не броим провокираното от него поведение, което не е отговор. За разлика от пчелите човешката езикова ситуация предполага диалог.

3) Съобщението винаги се отнася само до една данна - храната и нейното местоположение. Контрастът с неограниченото съдържание на човешкия език е очевиден. Също така пчелите не могат да построяват нови съобщения въз основа на тези, които са получили и дори не могат да ги препредават.

4) Съобщението на пчелата не може да се разложи на отделни формиращи компоненти, докато в човешкия език всеки изказ може да се сведе до елементи (морфеми), които могат свободно да се комбинират съобразно определени правила. Така малко на брой морфеми позволяват почти безкраен брой комбинации. Морфемите допълнително могат да се разложат на фонеми. Тези атомарни единици, организирани в система са основата на всеки език.

Към това можем да допълним, че комуникацията при социалните инсекти (пчели, термити и т. н.), както и при рибите, птиците и другите животни е наследствена инстинктивна форма на поведение, която е продукт на адаптивната еволюция.

VI. ИМАТ ЛИ ЖИВОТНИТЕ РАЗУМ?

Един от най-проблематичните въпроси пред наукатае този за разумността на животните. Проблемът не е в липсата на емпирични наблюдения и изследвания, а в неопределеността на термина "разумност", който се употребява по различни и дори противоречиви начини от биолози, психолози, философи и теолози. Мнозина зообиолози отричат наличието на разум при животните. Едуард Торндайк ("Животинската интелигентност", 1911) е убеден, че "животното не мисли, че нещо прилича на друго, нито пък както често се казва, се обърква, приемайки едно нещо за нещо друго". Следователно, заключава Торндайк идеята, че животните са способни на асоциативно и разсъдъчно мислене е мит.

По-късни и по-точни наблюдения обаче, водят до малко по-различни заключения. Днес се счита за доказано, че висшите животни са способни да решават някои доста сложни проблеми и при това не чрез механизма проба-грешка, а посредством съзнателно търсене на отговора. Следователно, ако под разум разбираме способността за адаптиране към средата и модифицирането на поведението според промените в нея, то някои животни притежават висока степен на разумност. Някои човекоподобни маймуни като шимпанзетата или удивителните бонобо не само могат да се научат да използват инструменти, но дори и да изобетяват такива за своите цели, което дава дава възможност на някои учени да говорят за креативно и дори конструктивно въображение при животните. И все пак нито тяхното въображение, нито техния разум са от специфично човешки тип. Можем да твърдим, че животните имат практическа, но не и символна разумност.

В индивидуалната еволюция на човешкото съзнание преходът от практическото към символното поведение е резултат от бавния процес на социализация 1, който е предмет на изследване на детската психология. Класическият случай със седем годишната Хелен Келер илюстрира нагледно този преход.

VII. СЛУЧАЯТ С ХЕЛЕН КЕЛЕР

Хелена е глухонямо дете, което се научава да говори посредством специална методика. В книгата на Хелен Келер "Историята на моя живот" нейната учителка мисис Съливан разказва:

"Аз трябва да ви пиша тази сутрин, защото се случи нещо много важно. Хелен направи втората голяма крачка в своето образование. Тя научи, че всичко има име и че мануалната азбука е ключът към всичко, което иска да знае.

Тази сутрин, докато се миеше тя поиска да разбере името на "водата". Когато иска да разбере името на нещо, тя го посочва и докосва ръката ми. В този случай аз произнесох "в-о-д-а" и не мислех повече за това ... По-късно тя излезе до помпата за вода и аз я накарах да държи своята чаша под помпата и докато се пълнеше, аз спелирах "в-о-д-а" върху нейната свободна ръка. Това, че една дума се появи така близо до усещането за студената вода, която се счичаше по ръката и, изглежда я изуми. Тя изля чашата и застана като вкаменена. Нова светлина се появи на лицето и. Тя спелира "вода" няколко пъти. След това се докосна до тревата и попита за нейното име, след това посочи помпата и решетката, след това се обърна и попита за моето име. Аз спелирах "учител". През целия път обратно до вкъщи тя беше много възбудена и искаше да знае името на всеки обект, до който се докосваше, така че след няколко часа тя прибави към 30 нови думи към своя речник. Следващата сутрин се събуди като светла фея. Тя докосваше обект след обект, предмет след предмет, питаше ме за името му и ме целуваше от удоволствие ... Тя изостави знаците и пантомимата, които използваше преди, веднага след като придоби думите като техни заместители. Научаването на нови думи и доставяше огромно удоволствие. И ние забелязахме, че нейното лице от ден на ден става все по-изразително."

Преди това Хелен е научила една серия от строго фиксирани асоциации между предметите и определени тактилни усещания, но все още не е схващала значението на човешката реч. Откривайки, че всяко нещо си има име, тя започва да употребява думите не като прости знаци и сигнали, а като изцяло нов познавателен инструмент. Пред нея се разкрива света на символите с тяхната универсалност, общовалидност и приложимост. Виждаме, че символът е онзи вълшебен Сезам, който отваря врата към човешкия свят.

Какво следва от това ще видим в следващата част.

_________________________________________________________________________________________________________

1 Контрастът с човешкия език тук е много явен. Всеки индивидуален инсект е способен да извърши комуникативен акт, дори ако е изолиран и върнат в колонията вече като възрастен член. Също така тази комуникация не включва индивидуализация и опознаване. Не така стоят нещата при по-висшите животни. Например "редът на кълване" при кокошките е комуникативен акт, чрез който се установява и подържа йерархията в кокошарника. В този случай към биологичния фактор се добавят и придобити навици.

_________________________________________________________________________________________________________

Използвана литература:

1) Бенвенист, Е., "Езикът и човекът", 1993.

2) Касирер, Е., "Философия на символните форми", т. 1, Плевен, 1998.

3) Касирер, Е., "Есе за човека", София, 1996.




2 Коментара



Ахахаха,'откритията'на твоя пчелен професор отдавна са описани в Курана,сура Намл.

Към това можем да допълним, че комуникацията при социалните инсекти (пчели, термити и т. н.), както и при рибите, птиците и другите животни е наследствена инстинктивна форма на поведение, която е продукт на адаптивната еволюция.

Инсектите биха загинали докато се адаптират.

Сподели този коментар


Линк към коментара
:clap: Сигурно Аллах в безкрайната си премъдрост показва на пчелите къде са цветята. Ай стига с тия детинщини, Алиа. Половината Коран е копиран от Вехтия Завет, а другата половина се състои от бълнуванията на Пророка.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход