ANIMAL SYMBOLICUM (ПЪРВА ЧАСТ)

scepsis

1391 прегледа

I. УВОД

Според Кант полето на философското изследване се свежда до следните четири въпроса:

1) Какво мога да знам? На този въпрос отговоря метафизиката.

2) Какво съм длъжен да върша? На този въпрос отговаря морала.

3) Какво бива да се надявам? На този въпрос отговаря релгията.

4) Какво е човекът? Това се разкрива от антропологията.

В своите лекции по логика Кант посочва, че "по същество всичко това може да се отнесе към антропологията, тъй като първите три въпроса се свеждат към последния". Отговорите, които са били давани от философи, теолози, антрополози, културолози, социолози и психолози са безброй. Понякога тези отговори са взаимно изкючващи се, а в други случаи се допълват. Сега ще се спрем на обяснението, което дава един от водещите представители на Марбургската школа на неокантианството Ернст Касирер (1874-1945).

Касирер защитава своята философска дисертация на тема "Декартовата критика на математическото и природонаучното познание" в Марбург при двама от най-значителните неокантианци - Херман Коен и Паул Наторп. По-късно емигрира от Хитлерова Германия отначало в Оксфорд, сетне в Гьотеборг, а през 1941 г. в САЩ, където преподава в Йеил. Сред основните му произведения са "Системата на Лайбниц в нейните научни основания" (1902), четиритомното изследване "Проблемът за познанието във философията и науката на Новото време" (1906-1957), "Понятието за субстанция и понятието за функция" (1910), но най-значимия му труд са трите тома на "Философия на символните форми" (1923-1924), както "Есе за човека" (1944), което е замислено като въведение към планираното и неосъществено тогава първо американско издание на "Философия на символните форми".

Касирер развива една оригинална философия на кутурата, която значително се различава от неокантианския логицизъм и гносеологизъм. В "Есе за човека" той изразява основната си теза така: "Вместо с неща човек като че ли има работа със самия себе си и своите собствени символи. До такава степен той се е заобиколил с езикови форми, художествени образи, религиозни ритуали и митове, че не може да види каквото и да било, без между него и действителността да застане някой изкуствен медиум."

II. ОТ ANIMAL RATIONALE КЪМ ANIMAL SYMBOLICUM

Според класическото определение човека е animal rationale. Рационалността е малко или повече присъща на всяка човешка дейност и дори митологията не е просто хаотична съвкупност от примитивни суеверия, а има систематизирана и хомогенна структура. В известен смисъл митологичната подредба на явленията и техните взаимовръзки е много по-комплицирана и усложнена от научните таксономии, защото водещ принцип в науката е Simpex sigilum veri 1. От друга страна обаче, по своята същност митико-религиозното мислене е ирационално. Религията няма за цел да проясни загадката на човешкото съществуване, защото бог е Deus absconditus 2, един скрит бог. Следователно и човекът като негов образ е homo asconditus, една загадка. По думите на Паскал: "Видимият свят не говори нито за пълно отсъствие, нито за явно присъствие на божеството, а за присъствието на Бог, който се крие. Всичко носи този отпечатък." Затова религията е ирационална и ако в нея има логика, това е логиката на антиномията и абсурда.

Често пъти езикът се отъждествява с разума или с неговия извор, но това не е точно, защото както ще видим по-нататък, наред с логическия и концептуален език съществува и емоционален и поетичен. Изначално езикът е служил за изразяването не на пропозиции, а на афекти и емоции.

Когато философите от миналото са определяли човека като animal rationale те са изразявали не толкова някакъв емпиричен факт, колкото един морален императив и абстрактен идеал, защото разумът не може да обхване цялото богатство и разнообразие от форми на човешката култура. Това, което обединява тези форми е техния символен характер. Затова вместо да наричаме човекът animal rationale можем да го наречем animal symbolicum.

Къде е мястото на символната система в топографията на човешката личност? На този етап е достатъчно да назовем най-общо нейното местоположение. Знаем, че всеки организъм притежава система от рецептори, чрез които приема сигнали отвън и система от ефектори, чрез които реагира на тях. Тези две системи действат съгласувано и образуват единна верига, която биологът Йоханес фон Икскюл нарича "функционален кръг" на живия организъм. Основната разлика между нас и висшите животни е, че между тези две системи при човека има и трето звено, което можем да наречем "символна система". Така ние сме ситуирани не само в органична, естествена среда, а и в един символен универсум изграден от езика, митологията, религията, изкуството, културата, науката.

Ние не се изправяме срещу света пряко, не се обръщаме към самите неща, а познаваме реалността чрез сътворените от нас самите посредници. Така е не само в теоретичната сфера, но и в ежедневието. Познанието ни за нещата е забулено от несекващия поток от дискурсивни мисли изразяващи нашите емоции, надежди, страхове, очаквания, кошмари, фантазии, илюзии. Затова Епиктет казва: "Това, което смущава човека и му причинява тревога, не са самите неща, а неговите мнения и фантазии за тях."

III. ЕЗИКЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

След като установихме, че символното мислене и поведение е сред най-типичните черти на човешката култура, следва да се запитаме дали символното е качество характерно само за хората или се среща и при другите живи същества, както и какъв е неговия източник и произход.

Добре известно е, че животните и особенно висшите животни не винаги реагират директно на стимули, а са способни и на индиректен отговор. Опитите на Павлов дават богати емпирични данни за този тип репрезентативни стимули. Процес, който може да бъде наречен символен се проявява и при човекоподобните маймуни, които могат да бъдат научени да реагират на жетоните-награди като на заместител на храната. Обобщавайки тези изследвания Робърт Йеркс ("Шимпанзетата", 1943) пише: "Това, че символните процеси са сравнително редки и трудни за наблюдение, е очевидно. Можем съвсем оправдано да продължим да се съмняваме в тяхното съществуване, но аз подозирам, че те вече могат да бъдат определени като предшественици на символния процес при човека."

Разрешаването на този въпрос, обаче, зависи не толкова от натрупването на емпирични наблюдения (такива са проведени достатъчно), а от точното дефиниране на понятието "език". В това отношение следва да бъдем предпазливи и да отчитаме, че езикът като феномен не е хомогенен, а е съставен от различни геологични пластове.

Най-фундаменталния пласт е емоционалния език. Голяма част от нашите изказвания се отнасят до тази област и това важи не само за спонтанните възклицания. Нашето общуване почти винаги съдържа емоционални конотации. Разбира се, тук изключваме математизираните, формално-логически езици.

Аналогична е ситуацията в животинския свят. Още Волфганг Колер ("Физиология на шимпанзетата", 1921) отбелязва, че жесто-мимическия език на човекоподобните маймуни може да изрази богата гама от чувства като ярост, тъга, гняв, отчаяние, молба, желание, игривост. Това, което липсва на този език е способността да се означават и описват обекти. Така стигаме до основното разграничение между животинския и човешкия език. И двата са способни да изразяват емоции, но само човешкия може да изразява пропозиции.

IV. ЗНАК И СИМВОЛ

Всички лингвисти и психобиолози са съгласни с разграничението между емоционалния и пропозиционалния език, но му придават различно значение. Йеркс например е на мнение, че при животните също се наблюдават някои прояви на протосимволна комуникация, макар и в много ограничена форма: "Това предполага, че ние сме попаднали на един ранен филогенетичен стадий в еволюцията на символните процеси." Все пак, той допълва, че тези форми на обозначаване са рудиментарни и ограничени в сравнение с човешкия когнитивен процес. За да прецизираме този въпрос, трябва да разграничим понятието знак от понятието символ. 3

Общопризнато е, че в поведението на животните може да бъде открита система от знаци и сигнали. Домашните животни са особенно чувствителни към тях. Кучето реагира и на най-малката промяна в поведението и дори в настроението на стопанина, и е способно да различава модулациите на човешкия глас. Около 1940 г. сензация сред учените предизвиква един кон, когото наричат "умния Ханс". Ханс умеел да решава аритметически задачи като например да вади корен квадратен като потропвал по земята толкова пъти, колкото изисквало решението на задачата. След проучване от специално назначена комисия се оказало, че Ханс реагирал на определени неволни движения на своя стопанин. Когато последният отсъствал от сеансите или не разбирал въпроса Ханс не можел да отговори. Експериментите на Павлов доказват, че животните могат да бъдат приучени да реагират не само на непосредствени, но и на опосредствани (репрезентативни) стимули като звука на звънеца. Звъненето можеда се превърне в знак за обяд и едно животно може да се научи да не докосва храната си, преди да чуе този сигнал.

Можем да направим обощението, че всички подобни прояви на т. нар. условни рефлекси са не просто различни, а напълно противоположни на символното мислене и поведение при човека. Символите не могат да се редуцират до прости знаци, защото се отнасят към различни универсуми. Докато сигналите са оператори и имат субстанционално (физическо) битие, то символите са дезинтегратори и се отнасят до човешката вселена на значенията.

Но наистина ли всичко е толкова просто? Всъщност не, както ще видим от Втората част, в която ще изследваме езика на пчелите и ще се опитаме да установим дали животните имат разум.

Използвана литература:

1) Кант, И., "Логика", София, 1994.

2) Касирер, Е., "Философия на символните форми", т. 1, София, 1998.

3) Касирер, Е., "Есе за човека", София, 1996.

4) Паскал, Б., "Мисли", София, 1978.

_________________________________________________________________________________________________________

1 `Простотата е белег за истина.

2 Съкровен бог. Vere tu es Deus absconditus (Ис. 45:15) - "Наистина ти си Бог съкровен."

3 Тук употребяваме думата"знак" като близка по значение до термина "сигнал", а не в значението, което и се придава в семиотиката.




8 Коментара



Чакам с нетърпение и втора част.

Благодаря!

Simpex sigilum veri.

Всъщност... това е водещ принцип не само в науката.

А в Живота. Поне би трябвало да е...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да, за пчелите наистина е интересно. А за простотата - това е бръснача на Окам.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Символното писмо е първото в света. Имах тема за произхода на азбуките, там и Трихо беше сложил едно готино видео с превод, за историята.

Изначално езикът е служил за изразяването не на пропозиции, а на афекти и емоции.

...

Затова вместо да наричаме човекът animal rationale можем да го наречем animal symbolicum.

Тук няма ли противоречие? Ако символното мислене е първосигнално/инстинктивно/афектно, то в това няма разум.

А как превеждаш всъщност rationale? Първо се сещам за "разумен", но значеше и "пропорционален" май?

Основната разлика между нас и висшите животни е, че между тези две системи (за приемане и реагиране) при човека има и трето звено, което можем да наречем "символна система". Така ние сме ситуирани не само в органична, естествена среда, а и в един символен универсум изграден от езика, митологията, религията, изкуството, културата, науката.

За абстрактното мислене ли говориш? А дали когато научиш кучето си да слюноотделя при изричането на "на ламьо" то не си представя абстрактно храна, без да конкретизира вкуса или формата и? Или поне формата и - като нещо изпускащо пара или нещо в паничка?

... жесто-мимическия език на човекоподобните маймуни може да изрази богата гама от чувства като ярост, тъга, гняв, отчаяние, молба, желание, игривост. Това, което липсва на този език е способността да се означават и описват обекти. 

Мм, тук вече не съм съгласен. Запознай се с програмите продължаващи няколко години с маймуните бонобо. Не помня вече точната бройка, но мисля ставаше въпрос за бройка от порядъка на 300 от символи с които тези примати са научени да комуникират и буквално говорят с хората. Като цяло това е лимитът им, но наистина е внушителна тази камара от прости фигури всеки от които със собствен смисъл.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ам-ам, темата е незавършена. Във следващата част ще отговоря на някои от въпросите ти... Всъщност само отчасти се придържам към разбирането на Касирер. То като цяло е вярно, макар че винаги можем да спорим по отделни детайли. А за маймуните бонобо бях пуснал един материал от ТЕД. Пускам го пак: БОНОБО. Както каза Вал, маймуните са деградирала еволюционна линия. Последното можеш да го разбираш както в значението, което му дава съвременната наука, така и в езотеричен смисъл. За символното и рационалното - ставаше дума, че първото е по-подходящо, за да дефинира човешката природа и култура, защото много често нашите постъпки, както и феномени като изкуството или религията са ирационални по своята същност. Ирационално в случая носи конотации на архетипно, а не на инстинктивно. Символното мислене не е първично, както се обяснява в часта, в която се прави разлика между символ и знак, между емоционален и пропозиционален език. Всеки човешки език е символен независимо дали се изразява жесто-мимически, графично или по друг начин. Това ще го обясня по-нататък.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Ох, изчетох го, но пишеш много сложно. Не мога да отрека написаното, но ми е трудно и да следя мисълта ти и тезата. Това с изкуствата е интересна част. Като цяло човект и маймуната се различават само по творенето. Даже любовта бих я нарекал вид изкуство - творчество/ирационализъм/привиден хаос подчинен на по-висша цел.

Чакам за пчеличките : )

Сподели този коментар


Линк към коментара

За символите

Те са като притчите - разбират ги и най-елементарните и най-мъдрите. Всеки, обаче, стига в дълбочината им дотам, докъдето може да се гмурне. Но има за всеки. Пример са филмите на Чарлз Чаплин - за някои са скечове, за други - панорама на психологията, етиката и естетиката на модерния човек от 20-те...

Та за символите - йероглиф /"свещен знак"/ НЕ Е първобитна пиктография, малко опростена и сведена до графична плетеница, както ни учеха навремето, а матрица - при подходящ поглед върху нея се "появява" тримерна холограма - един цял свят в менталитета ни /в менталното ни поле, доколкото можем да го генерираме/. Точно деградирането, принизяването, профанизирането на йероглифите води до появата на демотичното писмо. Въпреки че в друг аспект появата на сричковото и звуково писмо си е еволюция, нали? :wub:

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Taka e. Eдна от основните характеристики на символа е, че е пластичен и полисемантичен, а не е строго свързан с някакво значение, както е в животинския свят.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход