Скрежолед

Тази нощ небето е изсипало

снежни обещания за нежност,

утрото-прозрачно и притихнало

спори над дилемата за вечност.

Облачно е. Сиво от мъгли,

дворчето със кестените стари

къта спомените за щурци

под въздишки с избелели пари.

Някой странник минал е в зори

и следите му чертаят писта.

Не че белотата ми горчи,

но да съм пречистена ми писна.

Не че не очаквах този сняг,

свил в кошмари врабчовите мисли,

за неврозите ми - явен знак,

към душата - намек за почистване.

Стъпки приглушени ли дочух,

вятърът в прозорците разсипа

снежест смях,навярно е от студ,

но сърцето ми за миг притихна.

И ме стресна ясният копнеж -

малко тъжен, но пък романтичен...

Ближе дъщеря ми скрежолед-

на снежинка бузеста прилича.