Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16447

Заесенява

марси

127 прегледа

Заесенява.

В тънкото на мислите

чупливи многоточия

разсичат

дъгата.

С оттенък на ръждиво е златистото

в ръцете на тополата отсреща.

А синевата-

избеляла.

И будят нощем пресекливи удари

невротизираните чувства.

С усещане за безвъзвратност

крещи

сърдечното клепало...

Пусто е.

Сезонът на очакването свърши,

а казват -

любовта е без сезони...

Лъжат.

Самотно утрото оплаква голотата си.

Невзрачно-чуждо,

истерично

взривява писък птичи тишината-

оглушала по зелено.

Заесенява...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.