• публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16192

Заесенява

марси

78 прегледа

Заесенява.

В тънкото на мислите

чупливи многоточия

разсичат

дъгата.

С оттенък на ръждиво е златистото

в ръцете на тополата отсреща.

А синевата-

избеляла.

И будят нощем пресекливи удари

невротизираните чувства.

С усещане за безвъзвратност

крещи

сърдечното клепало...

Пусто е.

Сезонът на очакването свърши,

а казват -

любовта е без сезони...

Лъжат.

Самотно утрото оплаква голотата си.

Невзрачно-чуждо,

истерично

взривява писък птичи тишината-

оглушала по зелено.

Заесенява...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход