Заесенява

Заесенява.

В тънкото на мислите

чупливи многоточия

разсичат

дъгата.

С оттенък на ръждиво е златистото

в ръцете на тополата отсреща.

А синевата-

избеляла.

И будят нощем пресекливи удари

невротизираните чувства.

С усещане за безвъзвратност

крещи

сърдечното клепало...

Пусто е.

Сезонът на очакването свърши,

а казват -

любовта е без сезони...

Лъжат.

Самотно утрото оплаква голотата си.

Невзрачно-чуждо,

истерично

взривява писък птичи тишината-

оглушала по зелено.

Заесенява...