Замина си деня
От марси
· 789 прегледа
Ненадейно изтля и стопи се
като сянка зад пъстри зеници
сякаш в струна,небрежно опънал
на дъгата юздите дъждовни,
този ден.
И едва ли ще помня
как несресан и стар си отива,
крак провлачил по билото сиво -
странен просяк
в джобове протрити
за минута отсрочка пред края,
трийсет сребърни гроша е скътал.
На здрачаване,
точно когато
в тихо ложе полягат тревите,
камъкът е само зрънце пясък,
изтекло през насечените длани
на онемял щурец.
Като във приказка,
прошепната насън,
очите му в нощта просветват влажно,
безмълвно,
без душа,
насред пейзажа...
изтля и ненадейно се стопи.
Замина си денят.
Препоръчани коментари