• публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16189

Замина си деня

марси

117 прегледа

Ненадейно изтля и стопи се

като сянка зад пъстри зеници

сякаш в струна,небрежно опънал

на дъгата юздите дъждовни,

този ден.

И едва ли ще помня

как несресан и стар си отива,

крак провлачил по билото сиво -

странен просяк

в джобове протрити

за минута отсрочка пред края,

трийсет сребърни гроша е скътал.

На здрачаване,

точно когато

в тихо ложе полягат тревите,

камъкът е само зрънце пясък,

изтекло през насечените длани

на онемял щурец.

Като във приказка,

прошепната насън,

очите му в нощта просветват влажно,

безмълвно,

без душа,

насред пейзажа...

изтля и ненадейно се стопи.

Замина си денят.




2 Коментара


Много силно...

Браво!

Благодаря ти.Мисля си за " малкия принци",може би ти си неговото цвете!Поздрави!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход