Пътят на костите

Пътят на костите

Приятели,

има дни, месеци, дори години в нашия живот, от които не помним нищо. Изживели сме ги като насън – задъхано, забързано, безмислено. Докато една сутрин не се загледаш в огледалото, а оттам тъпо те зяпа пухен чичко на средна възраст с прошарена коса и космат нос. Спомням си дядо ми, който месец преди да почине, ми каза:”Ако знаеш колко млад се чувствам, а съм заклещен в това скапано тяло.”

Животът ни свършва точно когато се опитаме да се освободим от оковите на еднообразието. Защото е лукаво замислен – надигнеш глава, почувстваш се безсмъртен и веднага получаваш наказателен картон.

„Много внимавай – ми вика оня ден семейният ни лекар, - че си във възрастта на първите инфаркти. И трябва да отслабнеш, заприличал си на бременен тюлен.”

Е, майната ти, докторе!

....................

В тази връзка, за да избием понатрупали се комплекси и за да подразним надуфковците замисляме през лятото на 2011 г. да организираме пътуването на живота си: Магадан – Кандига – Якутск – езерото Байкал – Волгоград – Одеса – Констанца – Варна. Екстриймът ще се координира от мотоклуб "Stormbringers" България. В сайта на клуба ще тече всякаква актуална информация по подготовката, тръгването и самото пътуване.

Около четирдесетина души от цял свят са преодоляли тази дестинация. На Еверест са се качвали много повече хора. В наш, български план семейство от Смолян - Веско и Петя - с Нисан Патрул успява през 2004, участвайки в офроуд ралито Гданск – Магадан, на мотор обаче до колкото знаем българи не са опитвали. Така че начинанието е и „в полза Роду”.

Машините ще подготвим през зимата / подробности и снимки по-късно / и ще бъдат изпратени към Магадан в контейнер месеци преди старта. Ние ще пристигнем със самолет втората половина на юли. Преходът е около 5 седмици. В общи линии хиляди километри изолация, сами срещу себе си Останалото само Господ знае.

……………………..

„Пътят на костите” – плашещо и трагично наименование. Повече от два милиона души от лагерите ГУЛАГ на Сталин са погребани под този път, като телата им са ползвани вместо темели. Какво безумие! За това се казва така. Самият „Път на костите” е в отсечката Магадан – Кандига.

В петък от 24 часа ни вземаха интервю за пътуването и журналистката / симпатично и отракано младо момиче / пропусна информацията за ГУЛАГ, защото... не знаела какво е това. Бях втрещен. Толкова ли съм дърт или човек е късопаметен и поради това прави една и съща грешка всеки път в своята история? Нашето пътуване е и в памет на загиналите в името на голямата истина хора. А коя е голямата истина? – свободата, разбира се! / А коя е още по-голямата истина? - че няма такава, разбира се! – питайте жените ни. Но това е един друг разговор /.

...................................

Какво очакваме в крайна сметка:

Очакваме това начинание да е успешният край на вечното ни пътуване към нас самите.

Очакваме да озвучим положително и емоционално името на тъжната ни Родина.

Очакваме да фокусираме вниманието на шофьорите в България към мотоциклетистите на пътя.

Очакваме да чуем съветите ви като направим всичко възможно да се вслушаме в тях.

Очакваме жените ни да не ни изхвърлят поради нашата всеотдаденост на идеята.

Най-после очакваме да успеем, въпреки бариерите и предубежденията, които вече срещаме.

И не на последно място – очакваме помощта ви. Всички авторитетни мотомагазини и сайтове имат присъствие в този форум. В подобно начинание без вашата помощ няма да стане нищо. Така и ще проличи ярката разлика между печалбарите и тези, на които моторджийството им е в сърцата.

Бъдете здрави!

Красимир Симеонов

Участници в пътуването:

Георги Благов

Борис Борисов

Любо Иванов – Африката

Красимир Симеонов




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход