rurk - блог

  • публикации
    24
  • коментари
    16
  • прегледи
    60593

„Силмарилион” по Джон и Кристофър Толкин

rurk

1370 прегледа

Еру

Наречен „Единствения” и познат повече в Средната земя с името Илуватар. Еру бил създател на айнурите и чрез тяхната музика той създал Арда.

Айнури

Най-ранните духове, които Илуватар създал, и с него те създали света чрез Музиката на айнурите. След като Арда била създадена, айнурите слезли на нея, за да я направляват. От айнурите имало петнадесет, които притежавали особено голяма сила. Четиринадесет от тях били валарите — Властелините на Арда. Петнадесетият, Мелкор, се отклонил от пътя си и станал първият Черен господар. Множеството по-нисши духове, които придружили айнурите станали известни като Маяри.

Произход на айнурите

Айнурите били първите и най-могъщи същества, създадени от Илуватар в дебрите на времето дълго преди съществуването на света. Айнурите били потомството на мисълта на Илуватар и на всеки един от тях било дадено знание само на една част от мисълта му. Изключение правел Мелкор — най-великия сред айнурите, който имал част от даровете на всички останали. Айнурите били надарени с „Неугасимия пламък”, което би трябвало да означава, че им била дадена свободна воля. Илуватар ги научил на музикалните изкуства, след което ги събрал заедно, за да сътворят Музиката на айнурите — великата мелодия, която създала Видението на Илуватар и материалния свят.

Айнурите и светът

Чрез Музиката на айнурите, Илуватар създал Видението за света. Показал го на айнурите и им обяснил голяма част от неговата същност и съдба, така че те узнали много за света, но нямали безгранично знание. След това Илуватар създал материалния свят. Мелкор и повечето от останалите могъщи айнури пожелали да слязат на него и да го подготвят за идването на Чедата на Илуватар. Тези същества станали известни като валари и маяри.

Тези айнури, които навлезли в Света в неговото начало, останали свързани с него да самия край. И въпреки че Мелкор бил прокуден извън пределите на света, било предречено, че някой ден той ще се завърне. За по-нататъшното бъдеще на айнурите не се знае почти нищо, но е казано, че след великата битка в края на света, те ще сътворят втора, още по-велика Музика заедно с Чедата на Илуватар.

Родът на Мелиан

Сред множеството айнури, които навлезли в Света, имало и един от ордена на маярите на име Мелиан. Единствено тя от всички айнури сключила брак с едно от Чедата на Илуватар — крал Елу Тингол от Дориат. От нея, в кръвните линии на елфи и хора навлязла айнурска кръв. Елронд бил неин пра-правнук, както и Арагорн, въпреки че при него изминали много повече поколения.

Арда

На езика на древните, „Арда” означава целият свят и всичко на него. Арда била създадена чрез Музика на айнурите, за да бъде дом на Чедата на Илуватар (елфи и хора).

Изпървом земята била плоска. Континентите били заобиколени от велик океан, наречен Екая или Заобикалящото море и били разделени от Белегаер — Великото море. През Първата епоха, северните и западни области на Средната земя били наречени Белерианд, но страната била унищожена във Войната на Гнева.

През Втората епоха, остров Нуменор бил поставен сред Великото море и там заживели нуменорците. Островът просъществувал през цялата Втора епоха, но бил разрушен при Падението на Нуменор, като резултат от гордостта на нуменорците, престъпили Запрещението на валарите и отплавали към Аман.

След Падението, формата на Арда била променена и била направена „крива” (или „кръгла” ако говорим на съвременен език). Аман бил изтеглен от света и можел да бъде достигнат единствено от елфите, които следвали дадения им (Правия път) Прав път. След като Аман вече го нямало, били създадени нови земи и континенти. След Втората епоха насам, Светът е такъв какъвто го познаваме.

Мелкор

Мелкор, за който било казано, че е най-могъщият в Арда, бил от ордена на валарите и равен по сила на самия Манве, с когото били братя в ума на Илуватар. И докато валарите слезли в Арда, за да внесат ред и сигурност в света, Мелкор желаел власт за себе си, опитвайки се да подчини всички живи същества.

Всичко, което валарите създавали, Мелкор се стараел да унищожи. Дълго преди елфите да се пробудят, той унищожил светилниците на валарите и Алмарен. Валарите се оттеглили във Валинор и, страхувайки се за идващите елфи, обявили война на Мелкор и го оковали за три епохи. Когато бил освободен, елфите вече били дошли във Валинор. Тогава той отново се отдал на злото — посякъл Финве и откраднал силмарилите, унищожил Двете дървета на Валинор и се завърнал в древната си крепост Ангбанд в далечния север на Средната земя.

Манве Сулимо

Най-могъщият сред валарите, съпруг на Варда на властелин на Арда. Чертозите му се намирали на най-високата планина Таникветил, а той властвал над ветровете на Арда.

Сулимо означава „Владетел на дъха на Арда”. Елементът „сул” присъства и в Амон Сул.

Валари

Валари са наречени четиринадесетте могъщи духа, които приели материална форма и били изпратени на Арда от Илуватар след създаването й, за да подредят света и да победят злото на Мелкор. Първоначално те живеели на остров Алмарен, но след унищожението му, векове преди Пробуждането на елфите, те се установили на Аман и там създали царството Валинор.

Валари Валиери

Манве Сулимо Варда Елентари

Улмо Явана Кементари

Ауле Ковача Ниена

Ороме Есте

Мандос (Намо) Вайре

Лориен (Ирмо) Вана

Тулкас Неса

Това са имената на валарите, както са били познати на елдарите във Валинор. В Средната земя те били познати под други имена от синдарински произход, напр. „Елберет” за Варда. Имената сред хората им били безброй.

Валарите били най-великите сред айнурите, които били свидетели на Видението на Илуватар и така се спуснали на Еа, за да изпълнят видението и да създадат Арда. В началото на Света, четиримата най-велики духове слезли на нея — Манве, Улмо и Ауле, за да я подготвят за идването на Чедата на Илуватар, a Мелкор, за да я завладее.

Но Манве и Мелкор се скарали и Манве призовал в Света много други духове, за да му помогнат в борбата. Сред тях били и другите валари и тези от по-нисшия орден на маярите. Мелкор тогава се оттеглил за известно време от Арда в някое друго скрито място в глъбините на Еа.

След време, Манве и последвалите го започнали да постигат целта си да подготвят света за идването на Чедата. Виждайки това, у Мелкор постепенно се надигнала завист и той се завърнал да оспори съдбата на Арда. Земята тогава видяла големи промени докато валарите се борили за съдбата й (счита се, че Мъгливите планини са се надигнали тогава). Макар трудно и бавно, валарите успели да оформят Света, въпреки че всичко създадено от тях било по някакъв начин помрачено от Мелкор.

Подобно на елфите, тези валари, които са избрали да влязат в Света в началото, му са свързани към него докато достигне своя край и не могат да се завърнат във Вечните зали на Илуватар.

Тъй като са духове, валарите нямат определена материална форма, но често се преобразяват като Чедата на Илуватар. Макар че могат да приемат каквито форми пожелаят, те могат и напълно да изоставят обвивката си и да пътуват без форма невидими из Арда.

Счита се, че в далечното начало на Света е имало петнадесети валар. Мелкор със сигурност е бил най-могъщият от всички духове, спуснали се на Арда, и се вярва, че е бил брат на Манве. Заради покварената си природа обаче бил изгонен от ордена. Във „Валакуента” се казва че „…вече не се броял един от валарите…”, което предполага, че е бил един от тях.

Елфи

Първите елфи се събудили в Куивиенен — Водата на пробуждането, в далечния изток на Средната земя, векове преди Слънцето и Луната. За разлика от хората, елфите не били подвластни на болест и смърт, а по времето на „Властелинът на пръстените” в Аман имало поне двама, които били сред тези, събудили се в Куивиенен. Това били Ингве — господар на ваниярите, и Олве — брат на крал Елу Тингол.

Произход и ранна история

В далечната източна земя Куивиенен, на бреговете на вътрешното море Хелкар в полите на планинската верига Ороками, елфите били събудени под светлината на Двете дървета. Отначало валарите не знаели за тяхното идване, но скоро шпионите на Мелкор ги открили и той изпратил своите твари да ги наблюдава.

Не се знае колко дълго елфите живели с тези опасности, но легендите за Ловеца и Черния конник били запазени във Валинор от елдарите дошли там. Много от древните елфи били пленени от Мелкор и затворени в Утумно. Смята се, че тези беззащитни създания сложили началото на расата на орките.

Валарите открили елфите когато Ороме бил на лов в Средната земя и чул техните звънливи гласове. Той ги нарекъл елдари — народ на звездите, ала името с което те сами се наричали било куенди — говорещи с гласове. Заради Мелкор, повечето от елфите били подозрителни към Ороме, но след като се завърнал за кратко във Валинор и разказал за откриването им, той останал сред тях и ги защитавал.

Загрижени за безопасността на елфите в Средната земя, която по това време била под властта на Мелкор, валарите напуснали Валинор и обявили война на Тъмния владетел. Това била Битката на властелините, в която Мелкор бил победен и пленен във Валинор.

Великото пътешествие

След победата над Мелкор, валарите обсъдили съдбата на елфите — дали те да останат в Средната земя или да бъдат доведени във Валинор под пряката защита на валарите. Решено било те да изоставят Средната земя и Ороме бил изпратен обратно, за да ги призове.

Но когато отишъл при тях, Ороме разбрал, че елфите се страхуват от валарите и не желаят пътуването. Били избрани трима пратеници, които да пътуват до Аман с Ороме и да помогнат на елфите в тяхното решение. Това били Ингве, Финве и Елве. Тримата били изпълнени с възхищение от това, което видели там, както и от Двете дървета и посъветвали народа си да предприеме пътуването.

Последователите на Ингве, както и повечето от народа на Финве и Елве се съгласили и потеглили на Великото пътешествие. По-късно те били известни като Трите рода — ваниярите, нолдорите и телерите. Но не всички се подчинили на призива. Тези, които отказали били наречени авари — нежелаещите.

Ороме повел Трите рода извън Средната земя. Ваниярите били най-малобройни, но и най-нетърпеливи да достигнат Аман и те пристигнали първи, следвани от нолдорите на Финве.

Телерите, водени от Елве и брат му Олве, били най-многобройни, ала изпълнени с несигурност и съмнение. Много от тях напуснали Пътешествието и останали в Средната земя. Най-първи сред тях били нандорите, водени от Ленве, които заживели по долините на Андуин.

Ваниярите и нолдорите достигнали бреговете на Великото море в близост до Залива Балар и устието на Дренгист (области, които по-късно били известни като Фалас). Улмо донесъл огромен остров до бреговете и на него елфите били пренесени в Аман.

Телерите обаче дошли по-късно и пристигнали в Белерианд твърде късно, за да потеглят на острова на Улмо. За известно време живели по бреговете на Гелион в източен Белерианд, но после се разпръснали по брега. Тогава се случили две важни събития — техният владетел Елве бил изгубен в Нан Елмот и те се срещнали с Осе — маяр от морето.

Много от телерите пожелали да останат в Белерианд — някои, за да търсят своя владетел, други заради желания, събудени в тях от Осе. Когато дошло време Улмо да се завърне в Белерианд, за да заведе телерите във Валинор, много от тях отказали пътуването. Те били наречени синдари, или сиви елфи, и тези, които живели по бреговете под властта на Кирдан станали известни като фалатрими.

Окованият Мелкор — три епохи благоденствие

Настанали три епохи величие и благоденствие за елфите. Във Валинор, ваниярите и нолдорите и тези от телерите, които предприели Пътуването, живеели сред валарите и се учили от тях. Те обитавали украсения със скъпоценности Тирион, Лебедовия залив Алквалонде и Самотния остров Тол Ересеа. Докато Двете дървета давали светлина на света, елфите от Валинор станали най-мъдри и благородни сред Чедата на Илуватар.

В същото време в Белерианд, синдарите живели под светлината на звездите. Докато повечето от Средната земя все още спяла, Мелиан донесла живот в горите и полята на Белерианд под властта на Тингол, а Ороме все още яздил понякога в тъмните земи.

Същността на елфите

Подобно на хората, елфите са Чеда на Илуватар и затова имат много общи черти, но съществуват и големи различия между двете раси. Най-важната сред тях е факта, че елфите са безсмъртни. Също така, те не остаряват и не се разболяват, а ако бъдат убити или загинат от скръб, те се прераждат в Чертозите на Мандос във Валинор. [1]

Въпреки че, за разлика от хората, елфите трябва да останат в света до неговия край, те не са обвързани със Средната земя. Ако пожелаят, те могат да поемат по Правия път и да отплават към Далечния запад, ала на хората не е дадена тази възможност.

Елфите имат и по-ясен взор от хората. Те знаят и много повече за делата в света, които са скрити за Младите чеда на Илуватар, но и техните знания имат своите граници.

Религия

Елфите никога не са имали определена „религия” в смисъла, в който хората разбират думата. Всъщност самите върховни елфи живели сред валарите („боговете”) векове преди пробуждането на хората.

Сред валарите, най-много почитали Варда Елентари. В Средната земя, те я наричали Елберет — Звездна кралица, и пеели за нея песни отвъд Великото море. Почитали много и Улмо, особено в Първата епоха, когато той им помагал в битката срещу Моргот.

Бележки

1. ↑ Елфите всъщност остарявали, но по различен начин от този на хората. В своите „Писма” Толкин казва: „Елфите имали достатъчно дълъг живот, за да бъдат наречени от хората „безсмъртни”, но и те остарявали и вехнели.” („Писмата на Дж. Р. Р. Толкин”, № 245, 1963 г.)

Битката на властелините

Великата битка между валарите и Мелкор малко след Пробуждането на елфите. Древната крепост на Мелкор — Утумно била срината, а Мелкор бил окован и отведен във Валинор.

Пробуждането на хората

Оживяването на първите хора в далечните източни земи на Хилдориен в началото на Първата епоха.

Първата епоха

Първа и най-кратка сред четирите епохи, описани от Толкин. За разлика от Втората и Третата епоха, не съществуват подробни анали на събитията през Първата епоха, затова и точността на приложените дати е само приблизителна.

Първата епоха започва със завръщането на нолдорите в Средната земя, първия изгрев на луната и пробуждането на хората в Хилдориен. Завършва с Войната на гнева, разрухата на Белерианд и крайната победа над Моргот. В края на Първата епоха много от нолдорите, както и много от синдарите, отплават на запад към остров Тол Ересеа.

Главни събития през Първата епоха:

1 Завръщане на нолдорите;

Дагор-нуин-Гилиат;

Пробуждане на хората

75 Дагор Аглареб

126 Завършване на Гондолин

305 Пристигане на хората в Белерианд

455 Дагор Браголах

465 Берен и Лутиен си възвръщат силмарил

471 Нирнает Арноедиад

495 Разруха на Нарготронд

510 Падение на Гондолин

583 Войната на гнева; победа над Моргот

Чеда на слънцето - Така елфите нарекли хората, които се пробудили с първия изгрев на слънцето и оттогава се страхували от нощта.

Чеда на Илуватар - Чедата на Илуватар — двата народа, предопределени от Музиката на айнурите — елфите и хората.

Хора - Най-младата сред расите в Средната земя (с изключение на хобитите). Първите хора се пробудили е далечните източни земи на Хилдориен, по същото време, по което изгряло слънцето и нолдорите се завърнали от Валинор. Виждайки слънцето, мнозина от хората се отправили на запад и така достигнали Белерианд след 300 годишно скитане.

Хората се отличават с това, че притежават дара на хората — смъртта, чрез която напускат света след отреденото им време и преминават отвъд него.

Орки

Известни са още като гоблини, гламхот, ирх.

Малко се знае със сигурност за произхода на орките — верните слуги на врага. Смята се, че изпървом те били елфи, но впоследствие били покварени от Мелкор в началото на Първата епоха.

На вид орките били приклекнали тъмни на цвят същества. Повечето от тях предпочитали тъмнината, тъй като светлината на слънцето ги заслепявала, но урук-хай, които се появили в края на Третата епоха можели да издържат на дневна светлина.

Етимология на думата „орк”

…думата всъщност произлиза от англосаксонското „орк”, което означава „демон”, но аз я избрах най-вече заради фонетичната й приложимост…

— „Писмата на Дж. Р. Р. Толкин” №144 от 1953 г.

Думата „орк” може да се нарече „Том Бомбадил” на етимологията на Толкин — среща се в различни варианти в почти всички езици в Средната земя, но ние нямаме информация по какъв начин те се свързани. Многообразието от „орк” Толкин обяснява:

Орк е думата, с която другите раси са нарекли този противен народ, подобно на езика на Рохан. На синдарин е „орх”. Без съмнение, думата на Черния език — „урук”, е свързана с другите езици…

Втория народ - Така елфите наричали хората (куеня — атани, синдарин — едаини).

Нуменор

В началото на съществуването си остров Нуменор бил предназначен за награда на хората, които останали верни на валарите. Те били именно онези, които помогнали във Войната на гнева и се изправили срещу Мелкор като по този начин си заслужили благодарността на валарите.

Островът бил богат и обширен, хората имали там всичко, от което се нуждаели. Валарите ги закриляли и управлявали стихиите така, че нуменорците да живеят добре. Единственото, което им забранили, било да плават на запад към техните безсмъртни земи.

Хората от острова били надарени с много по-дълъг живот, отколкото останалите в Средната земя, но въпреки това били смъртни и след време започнали да недоволстват от това. Сравнявали се с елфите, а и със самите валари, и смятали, че са ощетени или наказани за минали грехове. Когато при тях пристигнал пратеник от запад, за да им обясни, че смъртта за тях не е наказание, а дар от Илуватар, и че така е устроен светът, те не му повярвали и лека-полека се озлобили и към елфи, и към валари.

Наред с това обаче страхът им от смъртта се увеличавал. Опитвали всякакви начини да отложат края. Строили величествени дворци и домове на мъртвите, работели по формули за възкресение или съхраняване на живота, запълнили страната с гробници, в които властвала мисълта за смъртта. Но не постигнали нищо.

Въпреки всичко нуменорците все още спазвали забраната да не плават на запад. Затова се „ограничавали” с целия останал свят. Прекосили и изследвали всички източни, южни и северни морета, опознали крайбрежията им, намерили тамошните диви хора и станали първо техни учители, а с напредване на времето и увеличаването на силата и гордостта им, и техни господари. Започнали да трупат несметни богатства, а в самия Нуменор науката и занаятите процъфтявали.

Докато всичко това се случвало, на острова все още били останали хора, които почитали валарите и живеели според предписанията им. Те наричали себе си „Верни” и тайно се срещали с елфите по западните брегове на Нуменор, за да черпят от тях мъдрост и съвети. Верните не смеели открито да се опълчат срещу краля си и неговите хора, но въпреки това скоро били подложени на гонения и жестокости. Мнозина от тях отплавали от Нуменор, за да търсят по-добър живот другаде, но имало и такива, които останали с надеждата, че всичко ще се промени към добро.

Когато на престола на Нуменор се възкачил Тар-Палантир, Верните сякаш най-сетне получили онова, за което копнеели. Кралят преустановил гоненията и започнал лека-полека да възстановява старите обичаи и почитта към валарите. Но било твърде късно, още повече че опитите му умрели заедно с него самия.

Неговият племенник — Ар-Фаразон, узурпирал властта над Нуменор: чрез славата си на завоевател и богатствата, които раздавал щедро на всички свои последователи; а и чрез непозволения брак с дъщерята на краля — Тар-Мириел (която той насила взел за жена).

Ар-Фаразон постепенно станал по-могъщ от всеки друг нуменорски владетел и решил да поеме на война в Средната земя. Искал да победи Саурон или най-малкото да го направи свой покорен васал. И тъй като армията му била непобедима, без колебание заминал на изток и там призовал Саурон да му се поклони или да бъде унищожен. А Саурон само това чакал — явил се пред краля и помолил да стане негов покорен слуга, но в себе си кроял скрити планове как да поведе Нуменор към неговия край. Кралят го взел като заложник и го закарал на острова, но на лукавия Саурон му отнело само три години, докато, чрез ласкателства и мними съвети, от затворник се издигне в пръв съветник на краля.

Тогава положението в Нуменор започнало да се променя към по-лошо от всякога. Верните били обявени за бунтовници и били осъждани за най-дребни провинения, в повечето случаи измислени. Нуменорските кораби идвали в Средната земя не като господари, а като завоеватели, и се завръщали пълни с роби и съкровища, придобити по жестоки начини. Саурон придумал краля да отсече Бялото дърво Нимлот — символ на кралския род и спомен за елфите и валарите. След това издигнал в култ вярата не във валарите, а в Мелкор — господарят на мрака, и построил за него голям и зловещ храм. В този храм хората изгорили останките от Бялото дърво и започнали да принасят кървави жертвоприношения в молитва към Мелкор да ги спаси от смъртта (но един плод от дървото оцелял — в нощта преди да го отсекат, Исилдур се промъкнал в двореца и го откъснал, едва спасявайки живота си след това).

Въпреки всички молитви към Мрачния властелин, животът на хората не само не се увеличавал, но и се скъсявал, и болести и лудост започнали да ги тормозят. Климатът се променил и ветровете, преди това възспирани и управлявани от валарите, сега разкъсвали платната на нуменорските кораби и ги тласкали към гибел. Всичко това озлобило нуменорците до краен предел и когато дори кралят осъзнал, че въпреки всичко и той ще умре, по съвет на Саурон повел флота си към Безсмъртните земи, за да покори валарите и да вземе тяхното безсмъртие.

Но когато войската на Ар-Фаразон стъпила в земята на валарите, те временно се отказали от властта си над света:

„А Илуватар показал своята мощ и променил самата същина на света; и зейнала бездна в морето между Нуменор и Безсмъртните земи, та водите нахлули към нея, грохотът и мъглите от безброй водопади стигнали чак до небето и целият свят се разтърсил. Всички кораби на нуменорците рухнали в бездната и мрачните дълбини ги погълнали навеки. А Ар-Фаразон и войската от простосмъртни, що стъпили върху Аман, били погребани под грамади от падащи хълмове.

А Подарената земя Андор, славният Нуменор на кралете, звездната Елена — тази страна била напълно унищожена. Защото островът се намирал близо до страшното бедствие и основите му се срутили, та рухнал в мрака и изчезнал завинаги.”

Никой, който бил там по това време, не се спасил. Дори Саурон потънал и оцелял само гневният му дух, лишен от телесния си облик. Само неколцината Верни, които милостта на валарите спасила от разрухата на онзи ден, отплавали преди това от острова, успели да стигнат до Средната земя и да заживеят там, пазейки само спомена за Нуменор в сърцата си.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход