От: Писмо от бати ви Стоян
Тук съм, на и булката е тука,
закъсахме го с лука,
тука на пазаро.
Пусти прекупвачи бутнаха цената.
Угни ни зарзавата,
не остана листо
да напиша писмо.
Сите богоизбрани
няма ги при нази.
Прости сме с жената -
лустрото им ни е чуждо -
умирисали сме се на лук...
Футбол - мутбол - дявол знай
к`ви ли ще ги надроби
дядо господ от небето -
пък и не ми си играй ...
Прощавайте момчета и девойки
вече – май че писаха ни двойки.
И дори добре ний да играем,
никой пак не ще да смаем.
Ще ме мернеш, ще ме зърнеш
в пущинаци сред полето,
педи две език изплезил -
все загледан към небето.
И се моля и се мая:
"Боже - може, ако може,
нека не вали до края ,
и арпата,ечимика - казълджата,
ний еднъжка да ожънем -
сетне и неделя да вали...
Връзката ни е модерна
и възможността е безмерна,
но там нейде под небето,
виж, немей сърцето - осиротяло.
Боже, може и да може
слънце да огрее - опостяло,
опустяло му теглото – потеклото...
Пиша - бриша, що да сторя,
нищо не излиза, като за пред кума,
на писмото лустро му не стига,
не ще и дума
нищо то не струва,
затуй аз не пиша (получих ги писмата).
Хайде поздрав от махалата.
Източник: Писмо от бати ви Стоян
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.
Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате
Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това
Регистрирайте се
Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!
Нова регистрацияВход
Имате регистрация? Влезте от тук.
Вход