Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    37959

От: Следите на сърцата

hrodopski

333 прегледа

Спомням си ласките нежни на нощния бриз,

още щурците с тревожните песни

и над главите безкрайния сребърен вис,

дето се губи в просторите звездни.

Свежият въздух ухаеше сладко над нас,

сякаш в дихания сладки – упойни

цъфнали рози разпръсваха в късния час

свойте послания нежно – любовни.

Сгушена в мойте прегръдки тръпнеше ти,

плаха сред толкова призрачни сенки,

слушах как сладко и тихо гугукаше си

в тъмното думите мили – вълшебни.

Скъпи, обичам те, казваше, казваше ми,

малко за мойта любов е морето,

горе невзрачни блещукат елмази – звезди,

бледи пред нея са те на небето.

После със лодка ефирна сребристи вълни

порихме смело в просторите звездни,

бяха веслата пресветлите наши мечти.

В унес летяхме над морските бездни.

Не, любовта не е кратка, нетрайна следа,

както следата високо в небето

на веч отронена малка, невзрачна звезда.

Вечно остава да грее в сърцето.

Лодката малка – ефирна не плава сама

в бурни и слънчеви дни под небето,

в нея са още следите на наште сърца –

неизличими останали вечно...

Източник: Следите на сърцата



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.