От: Тъжна зимна песен

Ледните вихри бездомни

бясно на воля летят.

Яростни,диви и злобни

кискат се,съскат –пищят.

Ниско по снежни пътеки

вият се змийки от сняг

и над прекършени вейки

носят се в шеметен бяг...

Стене отвънка на двора

старата бяла бреза-

сив и невзрачен простора

свил се в ледна мъгла.

Всяка надежда за пролет

с нежни ,красиви цветя-

жажда и порив за полет

вече са празна мечта.

Само в сънища здрачни

буди се бледа мечта-

грее над хребети мрачни

ярка далечна звезда...

Тама изгрява красива

руменолика зора

палава,свежа-игрива

в образ на нежна жена.

Розовобузест - сияен

в ранния пролетен ден

с ласки от слънце погален

буди се цъфнал бадем....

Скоро съня ми се свърши-

стреснат се будя в нощта.

Вятър пак клоните кърши,

всява в душата тъга.

Бялата зима студена

вечно ще тегне над мен.

Гасне в душата ранена

сетния пролетен блен....

Източник: Тъжна зимна песен