От: Следа от Купидон

Напевни акорди на музики чудни

отмерено, нежно и тихо звучат.

Във лунните нощи душите им блудни

във бдения странни неспирно шептят.

Те своята обич безкрайно голяма

вдълбали са в ствола вековен – голям.

Увековечили навеки си двама

със ножче в кората любовния блян.

И днеска пак тихи, безмълвни въздишки

отронват се нейде във тъмното там.

През трепетни листи припламват звездички

невинни и чисти във блясък и свян.

Но тя, любовта е кат сянката, вечно

де бяга, когато я гониш пред теб,

подири ти тича, кога безответно

безмълвен побегнеш от нея напред.

Нима любовта им била е химера,

измамно красив, нереален мираж

и блясъци нежни на ярка Венера

заблуди били са, заблуди и фалш!

Но тук на дървото аз виждам стрелата

в сърцето забита от палав Амур,

де не заличена оста`ла следата

от тяхната обич голяма и плам.

Дали ги споходила нявга раздяла,

раздялата тежка, аз днеска не знам,

дали любовта си във вечна забрава

погреб*ли мъртва, аз също не знам.

Но чувам щурците любовните песни

как тихо подемат напевно във нощта.

Загадъчно меко как в приливи нежни

огрява земята сребриста луна.

Знам само, които са писали тука

били с накипяла в сърцата любов.

Горещо във страсти и пориви луди

кънтял е звънливо любовния зов.

Каква е съдбата на двамата млади,

оставели нявга тук своята следа?

нещастни едва ли са били,едва ли

щом себе си носели обща душа...

05.09.2011

Източник: Следа от Купидон