artist2011

  • публикации
    28
  • коментари
    5
  • прегледи
    14251

Тъмнината

maiors

317 прегледа

Тъмнината

"Гостенина наблюдавах и с усмивка разгадавах,

а креслото си преместих срещу моята врата,

за да проследя по-лесно всички митове известни

и на птицата зловеща тайната да разбера.

Тайната на тази странна птица аз да разбера.

Смисълът на Вечността".

Има една жена в Марбах, обича черните дрехи, с черна коса и очи е, и лицето и е тъмно, с кафеникаво отражение. Шеф на литературния архив в града. Семейна, с един син. Къщичката и е снежнобяла.

Тази госпожа живее самотно - няма приятели, винаги се разхожда сама, не контактува с никого, освен в службата с колеги.

Появи се в къщата на старицата с един черен чадър, облечена в черна пола и черно сако. Черните и очи ме поразиха с празния си поглед. От двете дупки, наречени очи, излизаше нещо като тъмен дим и бавно се разпръскваше около мен.

Сузане - така се казваше - ме попита каква е диагнозата на старата. Отговорих, че е деменция.

Не се съгласи и каза, че е по-скоро шизофрения. Замълчах си, а черната дама погледна баба, порадва и се и замина.

Тези посещения зачестиха, без покана и без предупреждение. Сузане идваше и изпискваше срещу нас "Как върви, Фрау Хених?" Влизаше в кухнята, правеше си кафе, вадеше сладкиш и се черпеше сама! Всичко се посипваше с трохи. Следваше посещение на тоалетната, силно пускане на водата, а след нея намирах банята в урина, хартия и локвички вода. Имаше слабост и към телефона - говореше си с колега за дъжда, за след дъжда и разходките по мокрите улици!

Обясних на Алмут какво става и тя я предупреди да не идва, но без резултат. Казах, че познавам в България такава жена - Пенка. Името полетя над целия град и вече всички я наричаха Пенка. Забравиха и истинското име. Сузане вече беше дойче Пенка. А Пенка ми се обаждаше по телефона, питаше ме как съм, що съм, едни и същи въпроси всеки път...

Един ден, точно когато старата жена обядваше, пред стъклената врата на терасата изникна Пенка. Гледаше ме отново отчаяно и празно. Искаше да изляза, да седна смирено с нея и да си говорим. Пак щях да бъда разпитвана за кой път съм в Германия, харесва ли ми, имам ли семейство, защо работя там. Аз за сетен път щях да търся други теми, щях да разказвам за България. Повтаряхме нещата. Трябваше да вмъквам информация за България - преди и сега, за образователната ни система, за икономиката, за липсата на икономика, за избиването ни с коли и за пари, за безработицата, за вноса, за порнокултурата ни, за климата и аграрната ни същност, за какво ли още не?... Събрах кураж, втвърдих се като пън и казах да си върви; че съм на работа в тази къща и всичко друго е без значение. Пенка направи непонятна за момента физиономия и се замоли като на Господ да си говорим... Не знаех какво да правя... Стоях зад затворената стъклена врата, само прозорецът беше открехнат и повтарях, че трябва да си тръгне. Пенка ме гледаше през черните си очила и не искаше да помръдне - кол, забит в лепкава кал... А моята бабка, както си беше напълнила устата с храна, така си стоеше, с издадени напред устни, свити като човка и гледаше сценката с лазурни очи, в които играеха пламъчета.

Пенка тихо си тръгна.

Източник: Maiors-моите разкази


3 души харесват това


2 Коментара



Уникални са всичките. Всички емоции, които изразяват думите, всички детайли, които описваш по стилен начин. Браво!

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Публикацията е заключена за нови коментари