Снимката

Снимката

Главната героиня е единствената дъщеря на бабата, която обгрижвах в Марбах. Алмут се казва, на средна възраст, с бели косми вече във втвърдената и небляскава коса. Висока, с дълги крака, големи ходила, с некоординирани движения. Лицето и нито светло, нито тъмно, както и очите - тъмен теменужен цвят. Усмихва се небрежно, искрено, леко изкривено; понякога и е много весело, смее се и заразява околните с жизнен смях. Работи алтпфлегърин, държавна работа със стари и болни хора. Има две дъщери - напълно различни по нрав.

Алмут е усърдна и дисциплинирана. Проявява и самарянски качества. Посещава болни приятелски родители, прибира котките на разболели се старци. Има слабост към котките, нейните са Клеопатра и Синди. Никога не би ги дала в приюта за животни в Марбах!

Като дете с нея се случва най-лошото, майка и задува с богаташ, който има три деца и не понася присъствието на Алмут. Майка и и богатият обикалят света, а малката е в едно, второ, трето приемно семейство. Самотно и тъжно дете. Расте, учи, влюбва се, създава семейство. Убиват богатия, убиват съпруга и, убиват вуйчо и. Животът и продължава по обикновените правила - грижа за децата, работа, кратки радости.

Сега е ред на грижите за майка и. Алмут казва, че нищо от миналото не е забравила, но е длъжна да гледа майка си! Впоследствие старата и дава пари и имоти, наследени от богатия чрез брак.

Алмут обича изкуството, всяка вечер чете по малко. Чела е Зюскинд, чете най-вече проза, полска, еврейска литература. Интересува се от история, география, има големи атласи и обилна домашна библиотека. Марбах има богата културна дейност - концерти, театрални постановки. Алмут винаги е там - в подходящо облекло! Беше oчарована от постановката на "Вълшебната флейта" на Моцарт. Хареса и ирландския концерт на открито.

Страшно обича да плете терлици с четири игли, има десетки чифтове, шарени, писани, с които се гордее. Кара майчиното "Ауди" с удоволствие. Алмут е практична жена, за всяка ситуация бързо намира правилния отговор, казва, че е сама и трябва да се справя с проблемите твърдо. Веднъж в стаята прелиташе гадина - от ципокрилите; аз исках да я убия, но Алмут каза, че тази твар е родена, за да живее като всички нас! Петнайсетина минути я гонихме с чаша, за да я хванем и изкараме навън!

Един ден търсихме ключа на старинния стенен часовник. Не го открихме, но намерихме стара снимка на Алмут отпреди 30 години. Аз бях впечатлена! Алмут с малък букет бели полски цветя, тъмна ризка с голяма остра якичка; къса, буйна коса. Усмивка, която открива неравни, нахвърляни зъби, придаващи красота на младото и тогава лице. Очи като запетайки, свити от усмивката, пълни с ведрост, лекота и шир. Една скрита красота. Сякаш прочетох в тази снимка целия живот на Алмут. Но не намерих обяснение на случилото се с нея. А в лицето от снимката нямаше гняв, нямаше злина, нямаше реваншизъм. Имаше оптимизъм и вяра. Имаше една голяма прошка!

Източник: Maiors-моите разкази