Една целувка падна на асфалта,

опърлена от ледения дъх

на някакъв си Нарцис.

Подритваха я минувачи,

крачещи забързано за някъде.

Открих я в локвата

на безразличие и самота

да плаче жално

със увиснали крила...

Но чудо стана,

в миг един, окъпана във собствените си

пречистващи сълзи -

отново полетя...

Намери своя принц

и кротичко заспа

на неговите устни.