artist2011

  • публикации
    28
  • коментари
    5
  • прегледи
    14251

От: Сиртаки, узо и още нещо

maiors

541 прегледа

"Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,

че помня ли го, цял ме мраз побива:

при грозний страх, с кой пълни ме до днес,

смъртта дори едва е по-горчива,

но зарад благото, кое добих,

ще кажа що видях в таз местност дива".

На печалба сме в Гърция. Предпочитана от много хора по света страна за почивка и изкефване. Баналната история - навалици и смрад! Аз, моят съпруг и пътните чанти! Сравнително малко пътници; няколко български "невести" на повехнала невестинска възраст и двама, трима гръцкоговорящи, с неясен произход. Зад нас гръцкият бе заглушаван от мляскане, шумолене на станиол и целофан, силно клокочене на течности от бутилка в гърло плюс подсмърчане. Като че ли огнен змей пиеше шумящата кока-кола. На границата гърците не ни пускаха. "Къде сме тръгнали, при кого, защо?" Наш митничар ни се зачуди на решението да поработим там. Една жена, живееща от години с някакъв грък, обясни нещо на гръцки и ние влязохме в този блян.

Слязохме в Атина. Жега, миризма на дюнер, купища разлагащи се отпадъци. Сигурно и в Индия няма толкова! Щъкащи площадни търговци. Гнилост отвсякъде. Застанахме с моя мъж до автобуса за Каламата. За там сме. Силен рев и аз подскочих. Обърнах се по посока на ударната звукова вълна и видях човек, който искаше да продаде лотарийните си билети с цената на всичко. Той смяташе, че с неистовите си крясъци ще ликвидира цялата поредица от "печеливши" хартийки. На автогарата имаше и семейство от по-северните точки на Европа. Те стояха мирно и се оглеждаха. Пътуваха за Спарти, за да видят как древните арийци са изграждали здравия дух и тяло.

Тръгнахме, а пътят е дълъг. Навлязохме в още по-чути Балкани - голи скали, сипеи, урви. Много оскъдна растителност. Тесни шосета, на места без мантинели, криволичещи и заплашителни. Възрастни гъркини се кръстеха на всеки по-остър завой... Младите жени бяха все с тъмни очила, не трепваха, не поглеждаха ни наляво, ни надясно. Ако бяхме попитали нещо някоя от тези млади жени, сигурно щяхме да си останем с питането във въздуха...

Живи и здрави скокнахме на автогарата в Каламата. Отивахме при българско семейство, отдавна поселило се там. Бяха с произход - различен от нашия. Посрещна ни мъжът и ни откара в селце, отдалечено от Каламата, по-близо до Месини, южната част на Пелопонес. На картичките изглежда забележително, море, планина, свеж въздух... Насреща ни цялата рода на мъжа - дъщери, сестра, сватя, сват, жена (тя гледаше баба в друга махала, близо до тази). Нагостиха ни обилно, ама ние само куснахме и се нашмулихме с узо - ей така - за добре заварили. Сватята беше словоохотлива. Заразказва за живота в Гърция, най-вече за това, че се работи като Изаура на тръстиката, няма бани, само краката и главата се мият. Няма кухни, няма канализации и помията си тече по улиците като в средновековна Европа. Две коли трудно се разминават... Легнахме и сме се отнесли като заклани, напук на ужаса на битието.

Сутринта сме добре, без главоболие. Заразглеждахме махалата, състояща се от 20 къщи, но с голяма църква, 2 попа и молещи се гърци християни. Маслинови дръвчета, ниски и отрупани с маслинки, храсти с тънки клонки, трева и камъчета. Дувари от камъни, варосани, а по уличките с вар изрисувани цветя и геометрични фигури.Жените повече от мъжете и облечени в тъмни дрехи, с престилки, забрадки и дълги черни чорапи. Две кръчми с питиета и цигари. Хлябът идва всеки ден с бусчета, отиваш и купуваш от колата, избор от 3,4 вида. Магазин можеш да намериш чак в Месини - на 15 км от нас. Клима - мястото на действието, е населено с "българи", с децата и родителите си. Така е и в близките махали. "Другото бг". А от елините май няма и следа. Смугли хора, возещи се на магаренца. Имаше само неколцина бели хора...

Започнахме работа - бране на маслини. Всичко по маслината! Обрулване с топоришки, сортиране на едра и дребна, слагане в чували. Пресоване за зехтин, слагане във високи каци за ферментация. Беше декември, а слънце, като пекне и можеш да умреш. Влажен въздух, задушаващ. Работим в "хорафията" и в квартирата хапваме,слушаме сиртаки с узо и спим. Като срещнем пред квартирата някого чуваме: "Калимера, калиспера, евхаристоменос". Трябва да повтаряме, от уважение, щем не щем.

С моя работехме при различни "чорбаджии - патрони". Този ден моят "работодател" не можеше да прекара трактора до чувалите с маслини. С момчето българин трябваше да носим чувалите на гръб през горичката. Момчето се измори, изплезе език, аз му надигах чувалите, за да ги поема на гърба си. Да, но и аз се изплезих. Стана ми лошо... Колата на момчето беше далеко... Завлякохме се до иначе новата кола и се прибрахме в квартирата. Починахме, а вечерта се събра пак родът. Момчето занарежда. "Искало да намери друга работа, в тези хорафии щял да му остане животът". Пихме мазно, лепкаво узо. Момчето взе да тъжи за България. Спомняше си училището, в което е учил с любов. Бил силен по математика, завършил с почти отличен успех... Изплака се и всички се разотидоха, да положат морни души на гръцките възглавници. А за мен идваше екшънът. Дали от дискомфорт, дали от умора , не знам... Заспах, но в един миг усетих по себе си пълзене. Оцъклих очи и видях нещо като червей, мазно и лепкаво като узото, беше на ръката ми. Изстрелях го от себе си, убих го. На земята имаше още. Падаха от тавана - беше найлон, излизаха от пода. Не заспах. Усетих задушаване и парене по кожата си. Имаше една свещ срещу комари, тя ме задушаваше, а на това отгоре комарите ме щипеха настървено. Така цяла нощ, като призори вдигнах кръвно. На сутринта казах, че искам да се прибирам в България. Сватята изпадна в ужас. "Как ще се прибирам, тук плащат всеки ден в евро, къде толкоз пари в бг - то!" Бях решила твърдо. Една друга дама, млада и весела допълни, че и моя трябва да се прибира с мен, защото Гърция не е държава, в която семеен може да се чувства в безопасност!" Едната дъщеря я сгодиха за богат грък, стар ерген!

Уточнихме "леуфориото и стасмото", събрахме дрехите си и се приземихме в Атина. От стасмото до нашия автобус, таксито уж се обърка, мина повече километри през сокаци с веещо се над тях пране, за да ни вземе повече пари!

Бяхме живи, диви и щастливи слизайки в София.

Източник: Сиртаки, узо и още нещо


4 души харесват това


1 Коментар



Хубаво е да се разказват подобни истории, за да стане ясно, че пътя на работещия "навън" българин не е осеян с цветя и рози :hush:

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Публикацията е заключена за нови коментари