София.Псалм
София.Псалм
И вечно куче някакво лежи изопнато върху тротоара.
И вечно котка някаква се шмугва по первазите на втория етаж.
И вечно в парка се издигат паметници на герои, на светци и
властелини.
И вечно това улично движение, сганта убийци в ламарини, само
веднъж
един
тролей най-кротко спря и рече: "Хайде, преминавай!"
И вечно църквата е по-висока и по-светла тук, сравнено с другаде,
а слабичък свещеник уговаря с млада двойка кръщението на детето им,
и се шегува с него, сякаш вече светената вода го е намокрила и то
трепери.
И вечно вляво ангелът, напред приведен и забързан с блага вест,
и вечно вдясно Девата в одежди, повече от целомъдрени, но боязлива
въпреки
това.
И вечно същата галерия от вси светии на София и християнството,
те никога
не са
достатъчни, и вечно Божията майка е отляво, а Синът отдясно,
и вечно
всички
погледи
са
строги, също и на тази младичка Света Екатерина, тъй блестяща в алено
и
златно
одеяние,
с момчешки вид, лицето и е най-красиво между всички тук, щастливец,
който
я е
изрисувал.
И вечно тези хубавици си отиват, тъкмо щом ги срещна, редици, весело
поели
към
конкурс
за
Мис Европа, заминават, също силните и мургави мъже, стотици хиляди
навред по
шарения
свят,
към Лайпциг и Париж, и към Канада, и там остават, но пари изпращат,
стига
да ги
имат.
И вечно искам с тях да потанцувам, и с Единствената, но си оставам
гостът,
който
е
дошъл
и гледа и все желае тука да остане, но и там да се завърне, тъй че нищо не
излиза, аз
съм
твърде недостатъчен.
И вечно само пиша на Мария и Мирела по писмо, на Веселина, Галя и
Емилия,
и вечно с
жаждата
един за друг да сме един език.
Навярно, ако мога да го кажа на ухо, съм влюбен в дамата, която в миг пред
магазина
си
излиза
и прикляка, за да нахрани уличното псе, а също да нахрани с няколко приветни
думи
дрипавия
мъж, приседнал на тротоара, ето че подхвърлят си шеги.
И вечно пак красивата сестра е със сестра, която е художничка, самата тя пък
пее,
учела
испански,
но английският и звучи много живо.
О, да, била претрупана от работа през седмицата, ох, за щастие било днес
събота,
и вечно
споменава,
ако я разбирам правилно, за дебеланите от Солун, как вървят с навирен нос по
улиците си,
все пак -
не е ли истина?- виж, българките са красивите.
И вечно казвам: "Да, така е". И си мисля, Боже мой, спаси ме.
И вечно пак сестрата на сестрата има си приятел от Крефелд, тъкмо из страната
пътешествали.
И вечно ме предупреждава да съм зорък с циганките, всеки ден омилостивявам
Бога с
няколко
монети, Бог да те благослови, изрича старата жена и вперва поглед нависоко в
небесата.
И вечно трябва да внимаваш със завиващите вляво, и наяве и насън, и вечно
чакат
някакви
мъже в колите до тротоарите, изглежда чакат да започне и за тях живота, че
по-богатите
си имат къща в село край морето, а останалите - горе в планината, и всички
пращат
своите
деца
в езикови училища, а тях ги има предостатъчно.
И вечно дъщерята е за жалост мъничко предвзета, а майка и внимателно оглежда
чужденеца
и грациозно кима, докато и се превежда.
И вечно телефонът им е под ръка, че на сестрата може би ще се обади принцът,
а
онези
гледащи сериозно млади хора може би ще ги потърси някой "едър бизнес"- ще им
стискам
палци!- може би и майката да позвъни на своя син.
2003 Уве Колбе
Източник: Maiors-моите стихове
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.