София.Псалм

И вечно куче някакво лежи изопнато върху тротоара.

И вечно котка някаква се шмугва по первазите на втория етаж.

И вечно в парка се издигат паметници на герои, на светци и

властелини.

И вечно това улично движение, сганта убийци в ламарини, само

веднъж

един

тролей най-кротко спря и рече: "Хайде, преминавай!"

И вечно църквата е по-висока и по-светла тук, сравнено с другаде,

а слабичък свещеник уговаря с млада двойка кръщението на детето им,

и се шегува с него, сякаш вече светената вода го е намокрила и то

трепери.

И вечно вляво ангелът, напред приведен и забързан с блага вест,

и вечно вдясно Девата в одежди, повече от целомъдрени, но боязлива

въпреки

това.

И вечно същата галерия от вси светии на София и християнството,

те никога

не са

достатъчни, и вечно Божията майка е отляво, а Синът отдясно,

и вечно

всички

погледи

са

строги, също и на тази младичка Света Екатерина, тъй блестяща в алено

и

златно

одеяние,

с момчешки вид, лицето и е най-красиво между всички тук, щастливец,

който

я е

изрисувал.

И вечно тези хубавици си отиват, тъкмо щом ги срещна, редици, весело

поели

към

конкурс

за

Мис Европа, заминават, също силните и мургави мъже, стотици хиляди

навред по

шарения

свят,

към Лайпциг и Париж, и към Канада, и там остават, но пари изпращат,

стига

да ги

имат.

И вечно искам с тях да потанцувам, и с Единствената, но си оставам

гостът,

който

е

дошъл

и гледа и все желае тука да остане, но и там да се завърне, тъй че нищо не

излиза, аз

съм

твърде недостатъчен.

И вечно само пиша на Мария и Мирела по писмо, на Веселина, Галя и

Емилия,

и вечно с

жаждата

един за друг да сме един език.

Навярно, ако мога да го кажа на ухо, съм влюбен в дамата, която в миг пред

магазина

си

излиза

и прикляка, за да нахрани уличното псе, а също да нахрани с няколко приветни

думи

дрипавия

мъж, приседнал на тротоара, ето че подхвърлят си шеги.

И вечно пак красивата сестра е със сестра, която е художничка, самата тя пък

пее,

учела

испански,

но английският и звучи много живо.

О, да, била претрупана от работа през седмицата, ох, за щастие било днес

събота,

и вечно

споменава,

ако я разбирам правилно, за дебеланите от Солун, как вървят с навирен нос по

улиците си,

все пак -

не е ли истина?- виж, българките са красивите.

И вечно казвам: "Да, така е". И си мисля, Боже мой, спаси ме.

И вечно пак сестрата на сестрата има си приятел от Крефелд, тъкмо из страната

пътешествали.

И вечно ме предупреждава да съм зорък с циганките, всеки ден омилостивявам

Бога с

няколко

монети, Бог да те благослови, изрича старата жена и вперва поглед нависоко в

небесата.

И вечно трябва да внимаваш със завиващите вляво, и наяве и насън, и вечно

чакат

някакви

мъже в колите до тротоарите, изглежда чакат да започне и за тях живота, че

по-богатите

си имат къща в село край морето, а останалите - горе в планината, и всички

пращат

своите

деца

в езикови училища, а тях ги има предостатъчно.

И вечно дъщерята е за жалост мъничко предвзета, а майка и внимателно оглежда

чужденеца

и грациозно кима, докато и се превежда.

И вечно телефонът им е под ръка, че на сестрата може би ще се обади принцът,

а

онези

гледащи сериозно млади хора може би ще ги потърси някой "едър бизнес"- ще им

стискам

палци!- може би и майката да позвъни на своя син.

2003 Уве Колбе

Източник: Maiors-моите стихове