• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7349

Отново недовършено....

Напоследък оприличавам хората на пътници...все на някъде тръгнали, вечно начертали някакъв маршрут.Целта е да се стигне от точка А до точка В, накрая, за да разберат, че е време да поемат към точка С. Човешкият живот ми прилича на някакво неуморимо ходене, а на всеки пътник му личи по кой път е поел. Външни белези- всички ги имаме. Те нямат общо с цвета на очите, а по скоро на колите, които притежаваме, на дрехите, които носим. И тук напук навсякакви мъдрости тези с най - окъсаните дрехи, не са от най - щастливите. Или може би са? Но аз не искам да бъда едно от тях и се съмнявам, че някой иска. Някои твърдят, че в зависимост от това, колко пъти е раняван човек, толкова в пъти му е бил живота по- пълноценен от този на някой друг, който видите ли не бил толкоз обрулен. Теза, която неподкрепям. Лично аз не броя раните си и не се фукам с тях ееееееее понякога споделям - така ми става някак си по - леко. Пък и съм жена- ние жените обичаме да говорим пък и напук на всеобщото мнение и някои мъже обичат. И хич не са жалки да ви кажа. Поне не се напъваш да ги разгадаваш- те си казват всичко. Интересно в какъв свят бихме живяли ако хората винаги си казваха всичко. Ако отсъстваше срама от това да си човек. На някои им е трудно да приемат, че са просто хора, че бъркат, и че понякога изпитват жалки според тях чувства. Кво пък толкова им е трудно на някои да халосат човека до тях и да му кажат, истината в очите. Че ей тъй на...това и това ги притеснява, че така и така не се чувстват добре. Странни същества са хората крият се, а всъщност искат да бъдат видяни в случая май по уместна думичка е "разгадани".

Валоооооооооооооооооо пак ме домързя...... biggrin.gif




7 Коментара



Понякога е трудно ... но само понякога :B)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Еййййй, Дидка много си добра. :D

С толква малко казваш толкова много. И много точно. Да не учиш психология - или ти идва от вътре?

Ами тези с окъсаните дрехи обикновено не са от най-щастливите. Но и тези с Фераритата и те не са. От раните също не идва много щастие, малко мъдрост - може би, но щастие - едва ли.

То щастието не е толкова лесно. Зависи от причини и като всичко останало - идва и си отива. Като дъга след дъжд. Много неща са необходими да се появи и като си отидат причините и дъгата изчезва.

Има само едно нещо, което винаги е - това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, мисли мислите ни и е зад и между тях. Като блестящо огледало където се случват вътрешните и външните светове. Мислите, чувствата, предметите, хората, сградите, радостите и мъките, пеперудите... идват и си отиват. Само огледалото на ума ни винаги е. Преживяването на безвременната ни същност е преживяване на абсолютно щастие. Щастие, което не зависи от причини, защото това е което сме.

Само думи, но може и да се живее така. :P

Сподели този коментар


Линк към коментара
Понякога е трудно ... но само понякога :B)

Права си...и все пак най - важните неща ги премълчаваме докато желаем да ги изкрещииииииим...

Еййййй, Дидка много си добра. :D

С толква малко казваш толкова много. И много точно. Да не учиш психология - или ти идва от вътре?

Ами тези с окъсаните дрехи обикновено не са от най-щастливите. Но и тези с Фераритата и те не са. От раните също не идва много щастие, малко мъдрост - може би, но щастие - едва ли.

То щастието не е толкова лесно. Зависи от причини и като всичко останало - идва и си отива. Като дъга след дъжд. Много неща са необходими да се появи и като си отидат причините и дъгата изчезва.

Има само едно нещо, което винаги е - това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, мисли мислите ни и е зад и между тях. Като блестящо огледало където се случват вътрешните и външните светове. Мислите, чувствата, предметите, хората, сградите, радостите и мъките, пеперудите... идват и си отиват. Само огледалото на ума ни винаги е. Преживяването на безвременната ни същност е преживяване на абсолютно щастие. Щастие, което не зависи от причини, защото това е което сме.

Само думи, но може и да се живее така. :P

Обичам хората Вало...Обичам да ги наблюдавам. Вчера доката се бях опънала с дистанционното в ръка гледах по канал 3 едно от предаванията за врачките. Мъжа ми каза, че съм побъркана как съм могла да ги гледам говорело за душевното ми състояние :D А истината, е че са ми интересни хората, които звънят нещата, които казват, помощта, която търсят в абсурдното. Нуждата им да получат малко вяра и малко подкрепа. Те нямат нищо общо с моя живот, те са абстрактни, но да наблюдаваш някого толкова е интересно...като един емоционален воайор съм :D Забавно е...и се учиш...

За щастието си прав, то се крие в същността ни, а не в придобивките ни, но докато разберем доста пари харчиме за глупости. И доста дълго вярваме в тях...Странно формулата е толкова ужасно проста, но никой не иска да я опита, защото не вярва в нея.

П.П Благодаря ви и на двамата много е приятно човек да прочете коментарче в дневника си. :hush::wors:

Сподели този коментар


Линк към коментара
...Целта е да се стигне от точка А до точка В, накрая, за да разберат, че е време да поемат към точка С...

Мда.Точка "А" обикновенно е работното място,точка "В"-дома,а точка "С"-най-близката кръчма...Аз лично предпочитам да съм в точка "D",която не някакво определено място,а просто място,различно от точките "А","В" и "С".....

Разни хора-разни идеали.За Вало :wors: ,щастието е постижимо,въпреки,че не съм напълно съгласен с неговата дефиниция ;).

За теб,dindi-извинявай,но и ти ще го намериш-просто сега явно си изпадна отново в някоя от товите "дупки",но не се бой ;)

А аз лично-предпочитам да си стоя в моята си точка "D" :ph34r:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Док, Дидка мисля не е в дупка. Звучи много свежо.

А пък абсолютното щастие наистина е постижимо и наистина е в нас, но не е много лесно. Иска работа. Пък работата не е по вкуса ни.

Иначе пожелавам на всички много от "обикновеното" щастие, това което идва и си отива. Защото ако сме объркани и нещастни съвсем не ни е до нещо друго.

И много любов!


Сподели този коментар


Линк към коментара

Хахахахха не съм в дупка бе хора, ейй човек да не се замисли... :D;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход