Отново недовършено....
От dindi
· 659 прегледа
Напоследък оприличавам хората на пътници...все на някъде тръгнали, вечно начертали някакъв маршрут.Целта е да се стигне от точка А до точка В, накрая, за да разберат, че е време да поемат към точка С. Човешкият живот ми прилича на някакво неуморимо ходене, а на всеки пътник му личи по кой път е поел. Външни белези- всички ги имаме. Те нямат общо с цвета на очите, а по скоро на колите, които притежаваме, на дрехите, които носим. И тук напук навсякакви мъдрости тези с най - окъсаните дрехи, не са от най - щастливите. Или може би са? Но аз не искам да бъда едно от тях и се съмнявам, че някой иска. Някои твърдят, че в зависимост от това, колко пъти е раняван човек, толкова в пъти му е бил живота по- пълноценен от този на някой друг, който видите ли не бил толкоз обрулен. Теза, която неподкрепям. Лично аз не броя раните си и не се фукам с тях ееееееее понякога споделям - така ми става някак си по - леко. Пък и съм жена- ние жените обичаме да говорим пък и напук на всеобщото мнение и някои мъже обичат. И хич не са жалки да ви кажа. Поне не се напъваш да ги разгадаваш- те си казват всичко. Интересно в какъв свят бихме живяли ако хората винаги си казваха всичко. Ако отсъстваше срама от това да си човек. На някои им е трудно да приемат, че са просто хора, че бъркат, и че понякога изпитват жалки според тях чувства. Кво пък толкова им е трудно на някои да халосат човека до тях и да му кажат, истината в очите. Че ей тъй на...това и това ги притеснява, че така и така не се чувстват добре. Странни същества са хората крият се, а всъщност искат да бъдат видяни в случая май по уместна думичка е "разгадани".
Валоооооооооооооооооо пак ме домързя...... 
Препоръчани коментари