Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    17216

Тополата

марси

225 прегледа

Вкопчена за стръмното отсреща

една топола слънцето попива,

налива спомени в албум на вечното,

душа, в очакване за дъжд присвива.

Скалата кротко сянката й носи,

заплита корените в здрави вени,

изтрива невъзможните въпроси

и заличава пръстите на времето.

Сега е гола. Свърши листопадът.

В краката й слънцата кафенеят.

И невъзможно е скалисто-бялото,

гнездата горе плахо студенеят.

До пролет. Ако някак оцелее.

Душа затиснала през зъби-клони.

С надеждата, да се пробуди семето

и да потръпне в земното утробата.

Скалата кротко сянката ще носи

под тежестта й стегнала гранита.

Една топола с коренища боси,

лишена от предимството да вика.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...