Коя ще съм

Коя ще съм

когато си отидеш?!

Забравила на нежността си името,

самотна сянка сред пастелни утрини,

взривени сетива,крещящо минало.

И някаква натрапчива обида-

невярване,че ни е имало.

Думите-заключени в зеници.

Устните,отворени за ласка

и недокоснати

останали...

Ръцете ми,

рисували до вчера

по кожата ти светове от обич,

заключени да паднат върху скута,

изтръпнал по желания за още.

Горчивината на самотни нощи.

Спомените - сляпо утешение,

надежда да се видим,без да се разминем-

двама непознати с общо минало

и леко парване отдясно,

нощем,

преди луната да изстине...

Коя ще съм,

когато си отидеш?!