От: Дяконе, Левски

Дяконе, Левски!

Буден ли си още днеска,

в този късен час?… Прости!

Ил пък някаква болежка

все безсънен те държи.

Виж, над мрамора се плиска

дъжд от рукнали сълзи -

се покрадва и се киска

бледен месец зад мъгли…

Що ли тъй си свъсил вежди,

за какво те теб боли?

Дал` за скършени надежди

ил` за несбъднати мечти?

Тях забързаните хора

строго ти ги не съди,

те погребват в неволя

безвъзвратно своите дни.

Аз дошъл съм да те питам:

" Пак над нас ли зорко бдиш

и завета си бунтовен

пак ли тихичко мълвиш"?…

Днеска тънят във забрава

светли мисли и идеи,

всичко свято се стопява

под зловонен, лепкав клей!

И калта е днес прослава,

блаженство във наши дни –

никой се не запленява

от идеи и от мечти.

Буден ли си още?… Едва ли

ний във нашите души

в сън дълбок сме те приспали

там за вечни времена!

Жив си! Вечно ще живееш,

Левски, в нашите сърца.

Ще пламтиш и грееш

чрез усмихнати лица…

Източник: Дяконе, Левски