От: Зима е

Отмина лятото и веч` е зима

и първи сняг земята посребри.

По гранките на заскрежена слива

полепнал скреж елмазено блести.

Попари нежни пъпчици сланата

погрешно цъфнали през есента,

обрече ги на лед`на смърт мъглата –

отне им ласките на пролетта.

Обрулваха я вечно ветровете,

пороите й извличаха пръстта,

в стихийна, дива ярост бесовете

громяха злобно клони и листа.

Невзрачен – сив наоколо простора

прегърбен свил се в лед`ната мъгла .

Загрижени забързаните хора

безмълвни отминават я сега.

Отмина лятото и веч е зима.

За първи път във ледени цветя

се разцъфтя прекършената слива.

Уви, но скършена и без листа!...

31.12.2011 год.

гр. Куклен

Източник: Зима е