От: Дяконе, прости

Плаче, жално стене вън на двора

сам – самичка старата бреза,

пръска пълни шепи бясна хала

сняг по заскрежените стъкла.

Нейде в тъмнината грозно хлопа

някоя открехната врата.

Във комина свири, фъфли – охка

нечия измръзнала душа.

Ти, апостоле на свободата,

ли си или съм се припознал?

Не, бих те по гордата осанка,

дяконе, аз всякога познал.

Буден съм, очи не лепнат в дрямка,

нито пък във сладък сън заспал.

Днеска над света се шири зима

люта в непрогледна тъмна нощ.

В нея всичко мило, чисто – свято

е опорочено за пари.

Във зловещото човешко блато

връх са подлост, алчност и лъжи.

Здраво сме залостели вратите

днеска ний на нашите сърца.

Поривите чисти на душите

угасихме с ледена вода!

Дяконе, прости, забравели сме

ний героите в днешния ни ден.

Страстно тачим идолите чужди –

на Мамона демонския блен!

Но де е днес чистата и свята

твоя, дяконе, република,

де ги правдата и свободата

и тоз де за другите да мре?

Зима е и сняг, мъгли – зловония

са покрили майката земя.

Бедната, нещастна България

тъне тя във мраз и суета!

В тези страшни зимни дни студени

да речем се скъсал язовир

и водите ледни са залели

някое си село най – подир.

Ще настане страшна суматоха,

всеки пак ще всекиго вини,

никой няма да поеме тука

отговорност, да се обвени.

Но пък патриотите са много

все от кол събрани и въже,

де са майка, брат – баща продали,

все юнаци – „доблестни” мъже.

И природата на тях им крива,

че е суша или пък вали.

Хвърлят камъни във чужда нива –

крият си вината зад лъжи!

Че не спастрихме идеите ти,

дяконе, прости, прости – прости!...

8.02.2012 г.

Източник: Дяконе, прости