Вечната борба

Човек изпълнен със любов,

с крилати мисли и мечти,

сърцето си отворил за света

с душа пълна с топлина..

Поема болки и страдания,

откъсва цветето с любов,

дарява себе си за тези,

протегнали ръка за помощ.

Но в миг се спускат като ято,

огромни птици,злобен крясък,

закриват слънцето и искат,

само злоба да раздават.

Като отровни пепелянки ,

пълзят,съскат и хапят,

отровата си в кръвта изливат,

това е тяхната природа.

Борба на злото и доброто,

на нежността,мечти и плам,

изхвърлят жлъчта със сила,

която Господ им е дал.

И ден след ден,нощ след нощ,

се борят тъмата и светлината,

с лъч любов покосява злото

защото чужда е за тях.