очаквана с надежда и възторг
и ние с теб очаквахме този час ,
изпълнени с надежди и мечти.
Всичко бе като в приказен сън ,
неони,светлини и радост,
от шум и музика не чувах ,
дори ти какво ми казваш.
Поисках малко тишина,
потърсих в себе си радостта,
открих усмивка, помните ли,
как цялата сияех,
а после болка сви се в мен,
като изгубено дете ,
сълза се спусна по лицето,
солена като морска вълна,
а тя се втурваше незнайно ,
с тъгата ми се сля потайно,
почувствах се сама ,но аз не бях,
погледнах те и нещо в мен застина,
ти ли нежни думи ми шептеше,
ръцете ми докосваше с любов
и устните си впиваше тъй жадно.
Ти ли бе или аз те измислих,
от онази любов ,която ме гореше,
и нощите ми в дни превърна,
изплаших се от този маскарад.
Сред шум и тостове те гледах,
това не беше моята любов,
това бе фалш от думите ти ,
завинаги ,а знаеше ли ти,
какво ли значат тези думи.
А нещо в мен ме караше да бягам,
далеч от теб и шумната тълпа
и като принцеса на своя бал ,
побързах да напусна преди полунощ,
станах и с бавни ,горди стъпки,
с червената си рокля,мълком,
тръгнах ,следвана от десетки очи,
ти се затича след мен, не чувах
и не исках да те чуя,думи думи,
пътувах бързо,нещо незнайно какво ,
нашепваше- не се обръщай назад.

Препоръчани коментари