• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224170

Има ли човек Душа?

Римляни 8:14

14. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове

Душата е във всеки един човек по рождение, тя ни е вътрешно присъща. Защото всеки един човек е дете на Съществуванието - Божие чедо, в което гори искрата на Божия дух. Друг е въпросът, че хората са я забравили тази искра, покрили са светлината й с пепелта на своите умствени заблуди - желанията си, проекциите си върху външния свят, търчането си подир амбиции, придобивки /материални и духовни/. И колкото повече забравят тази искра в себе си, толкова по-нещастни и празни от смисъл се чувстват хората. И още повече се втурват навън да търсят заместители на тази изгаряща празнота в себе си - опитват се да я запълнят я с пари, я с престиж и позиция в обществото, я с признания и други. Но нищо не може да замени това, което е твоята истинска същност и един ден го разбираш. Денят, в който разбираш, че цялото ти търчане насам натам, всичките ти придобивки, които си натрупал под една или друга форма, не струват нищо. А заради тях си заплатил прескъпа цена - пренебрегнал си единственото, което имаш, себе си. Заритал си се някъде в ъгъла, забравил си се и душата ти скимти и плаче, боли. И ако имаш късмет междувременно да не си си докарал някаква нелечима болест и нещо по-лошо /защото никой не може да пренебрегва душата си безнаказано/, разбираш, колко безразсъден и жесток спрямо себе си и душата си си бил.

Вярата и надеждата за един нов живот, която тя дава, са една фалшива утеха! Толкова хиляди години хората вярват и очакват новия живот, но както сами виждаме, с вяра и надежда не става! Точно обратното, вярата и надеждата те приспиват със сладки песни за утре, което така и никога не идва. А ти трябва да се събудиш възможно най-бързо, защото "злото сега надделява!" И то надделява, защото спейки и сънувайки, хората продължават да го творят в своята неосъзнатост. Всяко действие, извършено в неосъзнатост, е зло. И всяко действие, извършено в осъзнатост, е добро. Защото само когато човек се е осъзнал напълно и се е свързал с центъра на своето вътрешно същество, с душата си, този човек е "управляван от Божия дух". И каквото и да направи или помисли такъв човек, то ще бъде добро. Един осъзнат човек е като запалена свещ и от нейния пламък хиляди свещи могат да се разгорят по цялата земя, и да я осветят със светлината на доброто, докато един ден злото просто изчезне, погълнато от светлината на доброто.

Но това не става с вяра и надежда, а с осъзнаване на Божия дух вътре в теб. Никой друг няма да изгони ширещото се по земята зло вместо теб - нито една институция или бездушна структура, нито една мъртва организация от мъртви души на заплати, а саво ти - живият човек със запалената Божия искра вътре в същността ти!

Всички пътища, които водят навън от теб, са пътищата на някой друг, не твоята пътека. Всеки човек си има своята пътека и тя е тази, единствената, която го води навътре към себе си, към центъра на съществото му, там, където Бог вече го чака от цяла вечност.

Книжниците, догматиците, вярващите в канони и постулати търсят Бог по следите от мастило върху хартия.

Истинските духовни търсещи са тези, които търсят Бог така, както ловецът търси елена - по миризмата на муск, разпръсквана от елена. И дори и да няма пътека, те следват уханието на елена през гората и проправят своя пътека.

Душата на човека е тази истинска и най-съкровена същност, най-вътрешния център на съществото му, запалената божествена искра. Всеки човек сам се свързва с душата си в състояние на молитвеност и медитация (осъзнаване) - никой друг не може да го направи вместо теб.

Душата е олтарът на Бога в теб, този олтар, в който само ти можеш да влезеш, никой друг! Олтарът, в който истината е отдавна известна.

Пътят обратно в душата ти е като спреш да се отъждествяваш с ума си, и се спуснеш от главата в сърцето си, а оттам автоматично се спускаш в центъра на най-вътрешното си същество - душата си.

Когато се свържеш с душата си, ти вече си отворил портите на царството Божие.

Човешкото същество е енергия. То се състои от различни видове енергия. Човешкото тяло е триединство - като Светата Троица! Но много по-екзистенциално единство от Светата Троица.

Човешкото същество е единството на тяло, ум и съзнание. Като тялото е най-грубата енергия. Умът е по-фина енергия, но е все още осезаем - има чувствителни хора, които "виждат" мислите на другите, защото мислите са енергийни вълни и ако един уред е достатъчно чувствителен, той може да ги отчете. Съзнанието е най-фината материя, осъзнаването е най-високия връх на възпримане и осезаване на реалността, който човек може да достигне.

Умът не е Съзнанието, не е Осъзнаването. Умът, това са другите в теб. Умът е това, което си заимствал от другите като информация, складирана в паметта на ума ти. Умът, това са обусловеностите, предразсъдъците, заблудите, програмирани в био - машината ум. Съзнанието не е умът. Само когато умът е трансцедентиран, т.е. овладян и контролиран от Съзнанието, от Истинския господар в теб, то тогава умът заема своето истинско място на твой инструмент, на слуга, който е създаден, за да ти служи във всекидневния ти живот. Хубав и полезен инструмент е умът, но само дотогава, докато е инструмент. В момента, в който се идентифицираш с него, ти си се оставил в ръцете на слугата и си в голяма опасност.

Подсъзнателният ум е част от ума ти - това са всички репресии и неосъзнати умствени проекции, мисли, илюзии, които не си успял да осъзнаеш и да извадиш на повърхността. Затова те са останали заровени дълбоко в теб, където те разяждат и те превръщат в тяхна лесна плячка. Само когато човек се осъзнае, т.е. позволи на съзнанието да огрее със своя слънчев лъч подсъзнателните репресии, човек е свободен.

Освен това Духът можем да наречем и с друга дума и тя е Съзнание. Съзнанието е Божият дух и то е, което е най-фината енергия в Божието мироздание. Не случайно Бог е рисуван на Изток само като едно /или две/ очи, наблюдващи те. Това око е символ на Божият дух, на Съзнанието. Божият дух или Съзнанието е вечният и безпристрастен свидетел на цялото творение. Този Божи дух-Съзнание е във всеки един човек, винаги е бил и винаги ще бъде. Когато хората го усещат в себе си, в началото те го усещат като нещо свое и са го нарекли душа. Постепенно, човек, който е достатъчно напреднал в духовното си развитие, престава да се разграничава като отделна душа и разбира, че душата не е отделена от Божия дух и е едно с него. Затова и Исус казва - Аз и Отец едно сме. Тези думи може да каже само човек, който е престанал да се възприема като отделно аз, като отделна душа и е разбрал, че на този свят има само един Божи дух- Съзнание.

Когато човек е в хармония и любов и с трите си енергии – тяло, ум, съзнание, знаейки, че те не са отделени една от друга, а съществуват като цветя вплетени в букет, тогава човек е балансиран и хармоничен. Чрез осъзнаване човек балансира своите енергии така, както диригинтът дирижира оркестър. От такъв балансиран човек звучи чудна музика и любов.

Защото когато и трите енергии на човека са в хармоничен танц, тогава идва или по-точно се спуска и Четвъртото, Бог. Суфите го наричат просто четвъртото - турия. Четвъртото е качеството, ароматът на трите енергии в човека, танцуващи в хармония. Само когато трите енергии са в хармония, Четвъртото се спуска. То е като да разбереш една красива картина. Картината се състои от канава и бои, но цената и е в тяхното съчетание, в красотата й. Тази красота е Четвъртото, Турия, Бог.


1 човек харесва това


1 Коментар



Душата - това е само една възможност!

Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.

Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.

Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.

Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.

Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.

Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.

Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”

Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.”

.................................................................................

Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.”

.................................................................................

Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.

Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.

Съществуват два вида растеш. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.

Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива.

................................................................................

Ти знаеш истината, но си я забравил.

Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.

Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вът¬ре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.

Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.

Вторият начин е напълно различен. Той не представлява ло¬гично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргу¬мент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.

Ошо

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход