Премини към съдържанието

Aliya - Блог

  • публикации
    230
  • коментари
    268
  • прегледи
    238037

Има ли човек Душа?

Римляни 8:14
14. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове


meditation.jpg Душата ти, вътрешното ти същество е смисълът - то е и алфата, и омегата. И колкото по-рано се свържеш със себе си, толкова по-смислен ще бъде животът ти.
Душата е във всеки един човек по рождение, тя ни е вътрешно присъща. Защото всеки един човек е дете на Съществуванието - Божие чедо, в което гори искрата на Божия дух. Друг е въпросът, че хората са я забравили тази искра, покрили са светлината й с пепелта на своите умствени заблуди - желанията си, проекциите си върху външния свят, търчането си подир амбиции, придобивки /материални и духовни/. И колкото повече забравят тази искра в себе си, толкова по-нещастни и празни от смисъл се чувстват хората. И още повече се втурват навън да търсят заместители на тази изгаряща празнота в себе си - опитват се да я запълнят я с пари, я с престиж и позиция в обществото, я с признания и други. Но нищо не може да замени това, което е твоята истинска същност и един ден го разбираш. Денят, в който разбираш, че цялото ти търчане насам натам, всичките ти придобивки, които си натрупал под една или друга форма, не струват нищо. А заради тях си заплатил прескъпа цена - пренебрегнал си единственото, което имаш, себе си. Заритал си се някъде в ъгъла, забравил си се и душата ти скимти и плаче, боли. И ако имаш късмет междувременно да не си си докарал някаква нелечима болест и нещо по-лошо /защото никой не може да пренебрегва душата си безнаказано/, разбираш, колко безразсъден и жесток спрямо себе си и душата си си бил.

Вярата и надеждата за един нов живот, която тя дава, са една фалшива утеха! Толкова хиляди години хората вярват и очакват новия живот, но както сами виждаме, с вяра и надежда не става! Точно обратното, вярата и надеждата те приспиват със сладки песни за утре, което така и никога не идва. А ти трябва да се събудиш възможно най-бързо, защото "злото сега надделява!" И то надделява, защото спейки и сънувайки, хората продължават да го творят в своята неосъзнатост. Всяко действие, извършено в неосъзнатост, е зло. И всяко действие, извършено в осъзнатост, е добро. Защото само когато човек се е осъзнал напълно и се е свързал с центъра на своето вътрешно същество, с душата си, този човек е "управляван от Божия дух". И каквото и да направи или помисли такъв човек, то ще бъде добро. Един осъзнат човек е като запалена свещ и от нейния пламък хиляди свещи могат да се разгорят по цялата земя, и да я осветят със светлината на доброто, докато един ден злото просто изчезне, погълнато от светлината на доброто.
Но това не става с вяра и надежда, а с осъзнаване на Божия дух вътре в теб. Никой друг няма да изгони ширещото се по земята зло вместо теб - нито една институция или бездушна структура, нито една мъртва организация от мъртви души на заплати, а саво ти - живият човек със запалената Божия искра вътре в същността ти!

Всички пътища, които водят навън от теб, са пътищата на някой друг, не твоята пътека. Всеки човек си има своята пътека и тя е тази, единствената, която го води навътре към себе си, към центъра на съществото му, там, където Бог вече го чака от цяла вечност.
Книжниците, догматиците, вярващите в канони и постулати търсят Бог по следите от мастило върху хартия.
Истинските духовни търсещи са тези, които търсят Бог така, както ловецът търси елена - по миризмата на муск, разпръсквана от елена. И дори и да няма пътека, те следват уханието на елена през гората и проправят своя пътека.

Душата на човека е тази истинска и най-съкровена същност, най-вътрешния център на съществото му, запалената божествена искра. Всеки човек сам се свързва с душата си в състояние на молитвеност и медитация (осъзнаване) - никой друг не може да го направи вместо теб.
Душата е олтарът на Бога в теб, този олтар, в който само ти можеш да влезеш, никой друг! Олтарът, в който истината е отдавна известна.

Пътят обратно в душата ти е като спреш да се отъждествяваш с ума си, и се спуснеш от главата в сърцето си, а оттам автоматично се спускаш в центъра на най-вътрешното си същество - душата си.
Когато се свържеш с душата си, ти вече си отворил портите на царството Божие.

Човешкото същество е енергия. То се състои от различни видове енергия. Човешкото тяло е триединство - като Светата Троица! Но много по-екзистенциално единство от Светата Троица.
Човешкото същество е единството на тяло, ум и съзнание. Като тялото е най-грубата енергия. Умът е по-фина енергия, но е все още осезаем - има чувствителни хора, които "виждат" мислите на другите, защото мислите са енергийни вълни и ако един уред е достатъчно чувствителен, той може да ги отчете. Съзнанието е най-фината материя, осъзнаването е най-високия връх на възпримане и осезаване на реалността, който човек може да достигне.

Умът не е Съзнанието, не е Осъзнаването. Умът, това са другите в теб. Умът е това, което си заимствал от другите като информация, складирана в паметта на ума ти. Умът, това са обусловеностите, предразсъдъците, заблудите, програмирани в био - машината ум. Съзнанието не е умът. Само когато умът е трансцедентиран, т.е. овладян и контролиран от Съзнанието, от Истинския господар в теб, то тогава умът заема своето истинско място на твой инструмент, на слуга, който е създаден, за да ти служи във всекидневния ти живот. Хубав и полезен инструмент е умът, но само дотогава, докато е инструмент. В момента, в който се идентифицираш с него, ти си се оставил в ръцете на слугата и си в голяма опасност.
Подсъзнателният ум е част от ума ти - това са всички репресии и неосъзнати умствени проекции, мисли, илюзии, които не си успял да осъзнаеш и да извадиш на повърхността. Затова те са останали заровени дълбоко в теб, където те разяждат и те превръщат в тяхна лесна плячка. Само когато човек се осъзнае, т.е. позволи на съзнанието да огрее със своя слънчев лъч подсъзнателните репресии, човек е свободен.

Освен това Духът можем да наречем и с друга дума и тя е Съзнание. Съзнанието е Божият дух и то е, което е най-фината енергия в Божието мироздание. Не случайно Бог е рисуван на Изток само като едно /или две/ очи, наблюдващи те. Това око е символ на Божият дух, на Съзнанието. Божият дух или Съзнанието е вечният и безпристрастен свидетел на цялото творение. Този Божи дух-Съзнание е във всеки един човек, винаги е бил и винаги ще бъде. Когато хората го усещат в себе си, в началото те го усещат като нещо свое и са го нарекли душа. Постепенно, човек, който е достатъчно напреднал в духовното си развитие, престава да се разграничава като отделна душа и разбира, че душата не е отделена от Божия дух и е едно с него. Затова и Исус казва - Аз и Отец едно сме. Тези думи може да каже само човек, който е престанал да се възприема като отделно аз, като отделна душа и е разбрал, че на този свят има само един Божи дух- Съзнание.

Когато човек е в хармония и любов и с трите си енергии – тяло, ум, съзнание, знаейки, че те не са отделени една от друга, а съществуват като цветя вплетени в букет, тогава човек е балансиран и хармоничен. Чрез осъзнаване човек балансира своите енергии така, както диригинтът дирижира оркестър. От такъв балансиран човек звучи чудна музика и любов.
Защото когато и трите енергии на човека са в хармоничен танц, тогава идва или по-точно се спуска и Четвъртото, Бог. Суфите го наричат просто четвъртото - турия. Четвъртото е качеството, ароматът на трите енергии в човека, танцуващи в хармония. Само когато трите енергии са в хармония, Четвъртото се спуска. То е като да разбереш една красива картина. Картината се състои от канава и бои, но цената и е в тяхното съчетание, в красотата й. Тази красота е Четвъртото, Турия, Бог.
http://www.youtube.com/watch?v=Krq1fP8xPpE

 

 

 

  • Харесва ми 1


2 Коментара


Препоръчани коментари


Душата - това е само една възможност!

Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.

Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.

Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.

Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.

Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.

Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.

Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”

Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.”

.................................................................................

Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.”

.................................................................................

Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.

Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.

Съществуват два вида растеш. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.

Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива.

................................................................................

Ти знаеш истината, но си я забравил.

Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.

Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вът¬ре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.

Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.

Вторият начин е напълно различен. Той не представлява ло¬гично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргу¬мент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.

Ошо

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Х. Трифонова
      От сърце  - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Духът във мене не умира -авторово поезия А.Х.Т.,sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Търся духът на Христо Ботев  - авторово стихове за Христо Ботев А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от ivanova222
      Здравейте,
      имам един много странен въпрос, който може би ще разгневи доста хора, но наистина ми е много важно да знам как стоят нещата. Извинявам се предварително ако с въпросът си обидя някого. От 5 години съм с приятелят си който е египтянин. Нещата започнаха да стават доста сериозни, започнахме да говорим за брак и деца. Аз съм православна християнка и никога не бих изоставила своята религия и не бих направила нещо, което да е против нея. Въпросът, който ме вълнува е, пише ли някъде в Библията за брак с друговерец и заклеймява ли се като грешно от нашата религия? Чела съм само за неверници, но не и за друговерци. Моля отговорите, който ще се пишат да са от хора,  които наистина са запознати. Благодаря предварително!
       
    • от Aliya
      Ако си се родил българин, тогава ще трябва и да знаеш, че българите са хората на Бога, те са били първите Божии чеда!
      А ако си и християнин, то тогава трябва да знаеш, че Исус е наследник на българите по кръвна линия, и по духовна линия / https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/ :
      - защото Исус ти казва ясно това, което и древните българи са знаели и почитали: Божието царство вътре във вас е!
      Библията те учи, че хората са чеда на Бога чрез Адам и Ева и техните синове и дъщери. Именно българите са първите хора на Земята, тези от Бога сътворени да Го почитат и уважават. И те са тези, които са живеели в Рая Божий, който е градината на днешна България. И те са тези, които са обичали Бога и затова са живели в неговия Рай - Ра Ай означава Божи (Ра) Живот (Ай) според волята на Бога Ра Отец на Древните българи - до момента, в който са започнали да пропадат и да губят своята Божествена интелигентност, да се делят на различни народи и да говорят различни езици, а да забравят общия си произход от някогашните просветлени обитатели на рая - българите. Това се говори и в Библията, и във всички източни учения и това е най-старата духовност на земята: Древнобългарската, която Ванга зарича като "най-старото учение на Земята ще се върне!".
      Библията разказва в своето Битие историята на човешкото първоначалие, така, както е запазена и препредадена от древните българи и техните наследници, разселили се по света.
      - Адам е българско име - Адам означава А Да Ма - Даден от Майката Богиня на Материята на Древните българи.
      - Ева е тази, която е била Въ /Евъ/ Адам - тя е взета от реброто Адамово.
      Синовете на Адам и Ева също носят български имена:
      - Каин /Към Ин, Към Тъмнината отправил се - (Ин е древнобългарската дума за тъмнина, оттук е и името на Бог Индра, Богът раздиращ тъмнината, ИнДера, Богът на Светкавиците и Гръмотевиците - .http://aliya.blog.bg/history/2014/05/23/proizhod-na-nazvanieto-slaviani.1267418 ). Каин е този, който се е отправил към Тъмнината, като е убил своя брат Авел.
      - Авел / АВал - това е братът, който е кръстен на Потока (Ва) на Светлината (Лъ). Има нещо символично в това, че Предателят - братоубиец Каин убива този, който носи в себе си Божието име на Светилото Вал. Тази Библейска притча идва да ни подскаже, че в зората на човечеството тези, които са забравили Бога, своя Създател, са станали братоубийци на своите, на родните си.
      Човешката история е пълна с каиновци:
      - като се почне от Давид, убил по хитър и нечестен начин великана Голият (https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11305-богосъздаденият-народ/),
      - премине се през някои древнобългарски тракийски и по-късни византийски и новобългарски царе, убивали, изгаряли и изтребвали до крак носителите на древните езически традиции и Орфееви мистерии на българите,
      - и се свърши с днешните политически продажници, продали своя народ на неолибералните лешояди-монополи, за да го довършат физически и психически.
      Колкото повече древните българи са братоубийствали, толкова повече те са се отделяли от своя роден език и родна земя български. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11269-за-българите-не-е-имало-вавилонска-кула/
      Така са се появили родоотстъпниците, така са се появили забравилите себе си и своя божествен произход от Бог СебАзи, (така древните българи са наричали Бога Същност - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952 ), така са се появили различията, различните езици, различните религии, различните държави, нации, граници, войни и революции.
      Така се е надигнал и Библейският потоп в Черно море (http://aliya.blog.bg/history/2014/02/12/horata-na-boga-bylgarite.1238216 - защото природните катаклизми не са нищо друго освен Подсещане от Твореца да се огледаме за посоката, по която сме тръгнали.
      След потопа в Черно море от древните се е спасил един Божи човек, носител и пазител на Древнобългарското знание за Бога - Ной, наричан още ОтНапасти в най-стария човешки епос: Епосът на Бългамъж. От-напасти е бил този древен наш предтеча, който се е спасил от напастта на надигащото се Черно море - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-10645-ной-от-странджа/.
      За да започне наново историята на Божиите хора, Древните българи.
      Ной - Отнапасти е имал трима синове и тримата с български имена:
      - Яфет / Яват, Явилият се, който дава началото на днешните славяни и европейци, а също и първите азиатски династии.
      - Сам /Сам е едно от имената на древнобългарския Бог СебеАзи. Сам Бог Е и други освен Него няма, са смятали древните българи, за които Бог е всепроникващ, винаги присъстващ и вечен, Вътрешната същност на всичко и всички. Сам дава началото на наричащите себе си семити в Близкия изток.
      - Хам /Кан е наречен така на Небесната светлина Ан на Бога. Кан означава Към Ан, отправил се към Бога. По-късно кан е и обозначението за планина, както и за нашата Голяма Божествена планина Балкан. Кан дава началото на Канааните, а също и на северноАфриканските първоначални обитатели: копти, туареги, бербери, ганчи. Канаани са и първите древноегипетски династии на фараоните.
      Българите са били Божии хора и техният език, както и по-късно записаната му азбука глаголица, отразяват древнобългарската божественост. Първите букви на азбуката Глаголица, когато са произнесени в оригиналното им и пълно наименование:
      "Азъ буки веде.
      Глаголъ добро есте.
      Живите зело, земля, и, иже како люди, мыслите нашъ онъ покои.
      рьци слово тврьдо
      укъ фрьтъ херъ.
      ѡтъ ци чрьвь, ша ща ѥръ ять!",
      според мен носят следното послание:
      - Аз Бога (Богът на Вътрешната същност) който Знае и за Него Говори, ще Живее с дела Добре на Земята! И още, бивайки Хора, мислете за Нашия Бог, чиято същност е Покоят. Божието слово твърдо който произнася, ще лети смело като герой и него червеите няма да го ядат!
      Това е оригиналната българска азбука Глаголица, възникнала директно от древнобългарските руни. - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705
      От друга страна, за да разбере древните българи и тяхното руническо писмо, съвременният човек трябва да разбере първо тяхната душевност, защото дедите ни са били Божии хора, просветлени мистици, хората на Божествената интелигентност от преди падението на човека. Днес тази Божествена интелигентност е загубена за човечеството. Тя е скрита в отделни послания в нашата днешна азбука, в древните храмове светилища, надземни и пoдземни, в ритуалите и песните на традициите ни от хилядолетия. Старите българи са хората на Бога Ра, Бога на Абсолюта, изобразяван със символа на окото. По-късно в Египет Бога Ра е заменен с Бог Озирис, но отново символизиран от окото.
      На снимката е показан Коптски надпис от 7/8 век А.Д.
      Той съдържа древни заклинания за добро здраве, срещу сатанински духове и така нат. на Коптски език.
      На следната снимка е показан много древен символ на окото върху Чачин камък до пещерата Магурата, в близост до Козарника, където са намерени най-старите човешки следи на 1600000 години. На тази снимка лесно може да се види знака до Окото , който се повтаря и в Книгата на заклинанията от Коптите. Такъв знак е намерен и върху глинена Плочка от Сумер / Вавилония на 3000 пр. Хр.
      Този знак олицетворява отново Всевиждащото око на Бог Ра, което е разположено във всички посоки на света.
      Този знак е първообразът на Буквата Ж от българската азбука.
      - Това е българската буква Ж за живот. Тя, както и цялата ни азбука е закодирано знанието на древните българи, първите хора на Земята.
      Прототипа на Ж е Древнобългарския календар, най-стария календар на човечеството.
      А още по-ранният прототип на този знак лежи издълбан върху камък край Пешерата Магурата, а също и на Розетата от Плиска, на Слънчевите руни в българските древни шевици.
      Древните българи, хората на Ра, са били Божии хора и те са притежавали мистично познание за силата на звука, особено за силата на човешкия глас, ето защо са били вещи в произнасянето на заклинания и наричане за здраве, плодородие, успехи. По-късно намираме това знание препредадено и при Коптите и тяхната книга за заклинания, и при бойните изкуства - например битката за Йерихон в Библейските разкази. Древните бойци трябва да са запазили древнобългарското мистично знание, защото те са съборили крепостните стени на града Йерихон със силата на човешкия вик, съчетан със звука от рогове и маршируването!
      Българският език освен че е първият човешки език на земята и в него е закодирана историята на човечеството, крие в себе си и мистичната сила на Звука от човешкия глас, съчетан по начин, който да прави езика на българите магичен в много отношения. Това знание намираме препредадено в мантрите на Древна Индия на Ведическите българи, преселили се там хилядолетия преди христа, намираме го и в нашите народни приказки и песни.
      Първородството на Българския език е несъмнено във всички древни религиозни скрижали и свещени книги! Самата дума Религия е с български произход.
      Първо трябва да разберем какво е значението на думата религия! Религия означава "свързване с Бога" според латинското значение на думата. В този смисъл, няма човек, който да не е свързан с Бога, независимо дали го осъзнава или не.
      Човек, който няма връзка с Бога, или по-скоро я е загубил, както се е случило с хората след падението, описано в Библията, няма отговор за нищо! Връзката с Бога е много повече от човешко любопитство, тя е вечна. Любопитството на човека е твърде ново явление, то се появява заедно с ума, откъснал се от сърцето.
      Защото сърцето знае истината, умът не я знае.
      По-древните корени на думата Религия се губят и не се знае етимологията на думата. Според мен думата е българска по произход, както е и с български произход латинският език. Думата религия е тясно свързана с древнобългарската духовност и почитанието на Бога Ра на Древните българи.
      За разлика от съвременния хитър човек, обвил се в облаци от многословие, криещи слънцето на истината, древните българи нашите деди са били хора на безсловесното, интуитивно общуване помежду си. С възникването на човешката реч, само няколко срички са били достатъчни за разбирането помежду им.
      Така например за тях Бог е бил просто Ба, баща. Именували са го Ра - като звука на извиращата живителна вода. А животът, от него създаден древните българи са кръстили Рай - Ра Ай със значение Животът на Бога Ра. Именно това е и била българската земя - Рай, където Бог Ра е избрал да засади своя живот в плът и кръв.
      Светлината древните българи са нарекли Лъ (Ли / Ле). Тази светлина намираме и в образуването на думите:
      - СЛън-це (С-от,Лъ-светлината на Бога, -нце - окончание за умалително име, с което се подчертава, че Слънцето е по-малко от Лъ, Божията светлина, но е запалено от нея);
      - Луна (Лъна)
      - СветЛина,
      както и в древнобългарските лични имена Лена, Лино, Светла, Светльо, Ален, Алена и така нат.
      Древните българи толкова са почитали Слънцето, даряващо ги със своята живителна енергия и светлина, че са го персонифицирали и са го нарекли Ален, където "-н" е наставката за личност. (Така например Ман е човекът на Ма, Богинята Майка на Материята на древните българи. Ман древните българи са нарекли първия човек, а едва по-късно в Библията той е представен като Азем/Адам.)
      Така се е появила по-късно и многосричковата дума РеЛиГия - РаЛъГеа - Светлината (Лъ) на Бог Ра на Земята Геа.
      Религията е светлината на Бога на Земята!
      А Българският е езикът на Божествените хора, запазен и до днес! Древните българи непрекъснато са се стремели към Религията, към Божествената светлина. За целта те са развили цяла стройна система от духовни практики, наречени Йога, Аюрведа, Дао и така нат. - http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351
      Те са се стремели да разпалят в себе си Светлината на Бог Ра чрез запалване на вътрешния си пламък, който са наричали Кундалини / Къндалини. Днес думата Кундалини е много модерна, а тя всъщност произлиза от българската дума кандило, носител на светлина. Целта е била човек да се превърне в кандило на Божествената светлина. Къндалини се образува от думите Къ (Към) На (Небе) Да (дава) Лини - Ален-и Светлината на Божия син Бог Слънце Ален.
      Няма и никога не е имало измисления трако-илирийски език, няма и черковно / славянски език. Има един език - българският, който се е развил заедно с преселението на българите около света, постепенно е загубил оригиналния си облик при смесването на езика ни с нововъзникналите по места азбуки и особеностите на тяхното записване на характерното само за оригиналния български език звуково богатство. Всяка новосъздадена система за записване е видоизменяла характерната българска дума, а заедно с променянето на самосъзнанието на наследниците на древните българи, се е разделял и българският език на все повече клончета и клони.
      Най-старата българска азбука са Древнобългарските руни, с които са осеяни нашите земи, скали, пещери. Самите руни пък от своя страна водят началото си от така наречените пиктограми - картинно изображение на различни житейски сцени. Отново най-старите пиктограми в света са намерени в нашите пещери - Козарника, Магурата и околностите им. Тези пиктограми са предавали цели сцени от бита на Древните българи и са служили като един вид календар на действията на дадено село - на този и този ден жрецът върши еди какъв си ритуал, на този и този ден се яде еди каква си храна и така нат. Такива пиктограми, но от по-късна епоха са намирани и на остров Крит и са свидетелство на Минойската епоха, създадена от Древните българи. Върху Диска от Фаестос са изобразени Древнобългарски пиктограми, които са началото на Древнобългарските руни, дали началото от своя страна на първите човешки азбуки.
      От руническото писмо възникват Йероглифите на Древен Египет, основан от Древните българи след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Клинописното писмо на Древен Сумер също е създадено от Дедите ни, разнесли своята култура и духовност по цялата земя. Българският език е бил Единият език, на който хората са говорили. Азбуките, които са го изразявали, са били няколко. Освен Глаголицата, такава българска азбука е и Ведическият Санскрит в Древна Индия, на който са записани Древнобългарските веди - Риг веда (Реченото знание) и другите.
      - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11581-континентите-на-древните-българи/
      Много писмености могат да изразяват и изобразяват един и същи език и това е случаят с българския език. Българският език е дал началото на старогръцкия, латинския и шумерския език, а също и на арабския, персийския, санскрит.
      Езикът отразява начина на мислене на човека и неговото развитие. Българският език със своето богатство е бил характерен за древните българи и тяхната божествена душевност. - http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243
      Наследниците на българите по света все повече са се отдалечавали от тази типично българска душевност, за което ни разказват и всички свещени книги. А в последните столетия и дори бих казала последните 2 хилядолетия това отсичане от древнобългарския корен и произход на човечеството е ставало по насилствен и напълно преднамерен начин - чрез унищожаване на Александрийската библиотека, българските каменни артефакти с древна писменост върху тях, българските манастири по-късно.
      Умишлено променяне на езика се наблюдава и при създаването на така наречения латински език, където българските думи са записвани с видоизменяне на звуците: ъ се е записвало като у, аз се е записвало като ус, ос и така нат.
      Подобни изменения се наблюдават и при възникването на днешния китайски език, в който древнобългарските наименования, характерни със струпване на съгласни, са надлежно променени - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886 .
      Българските звуци са били променяни първо чрез неправилно записване на различни азбуки, а после са били утвърждавани и като ново произношение. Връзката с миналото и древния произход на народите от българите и българските земи е била умишлено скривана, скривана е и до днес, като не се позволяват задълбочени проучвания поради нововъзникналите национални самосъзнания и шовинизъм на днешните народи, най-вече на техните политици.
      Българският език обаче, въпреки робствата, посегателствата и системния геноцид, извършван с хилядоелтия върху българския народ, е запазил своята оригинална древна тъкан и до днес, а граматиката му е претърпяла само леки видоизменения - отпадането на повечето падежни форми, отпадането на двойнствено число и др. Значението на думите обаче се е запазило непроменено през хилядолетията, така, както е жива и родовата памет на българина. Пълният член е една от особеностите на българския език и доказателство за неговата оригиналност и първоначалие, и винаги е учудвал излседователите на нашия език. В по-ново развитите езици, възникнали от лоното на българския език, като английски, френски, арабски, руски и др. пълният член е изнесен пред думата и е отделен.
      Доказателство за първоначалието на българския език са и българските наименования на древните племена и народи:
      - Кимерите са българи, прав е Раковски, когато го твърди, но българи са и траките, и славяните. Техните племенни наименования са български и имат смисъл само на български език. Кимери - КъМери, Към Морето, хора, отправили се към морето са Кимерите.
      - От друга страна Сумерите са тези, които са излезли от морето, и през Странджа като наследници на Ной, са стигнали до днешен Ирак, където са основали държавата Сумер след потопа в Черно море.
      - Траките са всъщност хората на ДарАз (със значение Дар от Бога Ази / СебАзи ). ДарАз е записан в последвалата еврейска Библия като Тирас, внук на Ной (Ной е още известен като Отнапасти според най/стария Епос на Бългамъж - http://aliya.blog.bg/history/2013/05/03/noi-ot-strandja.1106728). ДарАзгите са станали Траките, така като се е видоизменило и произношението на
      - БалАзгите (хората на Бога на Аленото слънце БАлАз) са станали Пелазги и така нат. (- http://aliya.blog.bg/history/2014/04/10/bogyt-slynce-na-drevnite-bylgari-i-proizhod-na-koleda.1255876)
      Благодарение на нашия, българския език можем да проникнем в най-древните и дългоскривани от погледа ни тайни на човешката история. Българският език е неущожимата канава, върху която е избродирана историята на човечеството от неговото първоначалие. Българският език е езикът, от който са възникнали всички останали човешки езици при разселението на българите по света след потопа в Черно море преди хилядолетия. Българският език е и езикът свидетелство за неразривната и изконна бръзка между Бога и Човека, Неговото чедо. Самото наименование Българи означава Хората на Бога Ален, на Бога Слънце Б-Ал-гари
      Все повече учени започват да признават първоначалието на българите. Дори наскоро в медията Гласът на Русия, беше официални публикувана тази информация за нашите деди:
      "Не случайно мъдростта на предците гласи: „Ние всички стоим върху плещите на титаните”. И както и да се подрежда етно-историческият български калейдоскоп, е очевидно, че на всички негови изследователи той е бил много интересен, а на нас за пореден път той ни напомня, че всички хора на Земята са братя!"
      Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_10_25/Po-sledite-na-drevnite-blgari-6898/
      А че българите са били тези титани, изнесли на плещите си днешното човечество, по волята Божия, не трябва да има съмнение в нито едно чувствително за Истината човешко сърце. - http://aliya.blog.bg/history/2014/04/07/bogosyzdadeniiat-narod-na-velikanite-bylgari.1254793
      А българският език е езикът на Неговите хора, БалГаРате!
×
×
  • Добави ново...