Ще си отида

Премалели пръсти,

длани премалели

и душите,

отмалели в чувства.

Въздухът е отеснял за двама.

С устни неузрели

жаждата да утолят,

притиснали на виковете

ехото,

телата ни

задъхано се търсят.

В хлъзгавата тишина на утрото

избледня нощта,

сякаш някой е разсипал мляко.

Кроткото докосване едва

се прокрадва

разтопило вятъра

в мека ласка...

Сластна мекота

гали укротената ми кожа

прошепнат стон,

невидим за слуха,

чуплив и крехък,

невъзможен

отмерва

стъпките олекнали на сетивата.

Преди звездите да изстинат

повикана на малко име

от утрото

ще си отида...