Мълчание

МЪЛЧЕШЕ КАМЪКЪТ,ЗАПАЗИЛ СПОМЕНИ

НА СТАРИ ТАЙНИ,ОПИТА ГОРЧИВ.

ТОЙ ХОДЕШЕ НА ЗЕМНИТЕ СИ ПОМЕНИ,

НО НЕ ИЗРЕЧЕ:"ГОСПОД ДА ПРОСТИ".

ЗАГЛЕЖДАЩЕ СЕ С УНЕС В ТЪМНИНАТА,

НО НИКОГА ЗВЕЗДИТЕ НЕ ВИДЯ.

ПО КОЖАТА МУ ДНИТЕ СЕ БРОЯХА

СЛЕДА ОСТАВИ НЕ ЕДНА РЪКА.

И НЕ ВЕДНЪЖ ГО ХВЪРЛЯХА ПО ЧУЖДИ,

ПОДРИТВАХА ГО ЯРОСТНО С КРАКА,

ЗАМЕРЯШЕ И СВОИТЕ - ПРИ НУЖДА...

В КОРЕМ МЪХНАТ МАСКИРАЛ ТВЪРДОСТТА.

ГОДИНИ ВЪРХУ НЕГО СИ ПОЧИВАТ,

НА ПРИКАЗКА СЕ СПИРАТ ВЕТРОВЕТЕ,

РЪБА НА КАМЕНИСТАТА МУ КРИВА

ЗАГЛАЖДА ВРЕМЕТО С УЖ ПРЪСТИ МЕКИ.

МЪЛЧИ СИ КАМЪКЪТ,ДУША ЗАЗИДАНА

ТОЙ СПОМЕНИТЕ СВОИ Е ЗАКЛЮЧИЛ.

КАРФИЦА СИВА ВЪРХУ ЗЕМНА РИЗА,

С ИГЛА ОТ ЗАКАРФИЧВАНИЯ СЧУПЕНА.