Миг

Обичах слънцето ,звездите

и радвах се като дете,

на залез,изгрев,малко цвете,

усмивка грейнала в очите

и полъх ,шепот ,ромон на поточе.

Изви се вятър покоси ме, надеждите

изчезнаха за миг,само болката остана,

една голяма и кървяща рана.

Дали за теб ,дали за мен,

надежда има в този час,

а сълзите като река се стичат,

давят ме,дори не мога да прошепна ,

а исках ,много исках светлина,

но тъмен облак я закри ,

останах в мрак и самота.

А самотата е съдба

дори сред хора ,пак си сам ,

дори обичан ,чувстваш се изгубен,

ще се намеря ли не знам...

,